03 май 2011

За първи път: Екопанаир под манастирската стреха в Църногорския манастир "Св. св. безсребреници Козма и Дамян"


За първи път на манастирско изложение се събраха монаси от три балкански държави. Църногорският манастир „Св. св. безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци стана домакин на международно изложение с благословени чисти продукти и одухотворени икони.



Лошото време и работният ден на 2 май и тази година не спря хората за традиционния народен събор в манастирските ливади. От рано сутринта заприиждаха хора от близо и далеч. По не най-добрия горски път се изкачиха даже луксозни автобуси, а сред първите бяха и изпълнителите от ансамбъл „Българе”, които тази година се погрижиха за програмата.


Сред първите в манастирския двор бяха и екипи на всичките национални телевизии, които освен репортажи за новините предадоха и директно. Причина за големия интерес тази година беше не нечия височайша визита – като лани и по-лани с гостуванията на министърпредседателите Бойко, а преди това и Станишев. Причината беше изложението на мляко, сирене, кашкавал и месни изделия, на вина и ракии и широка палитра от духовни сувенири –икони, броеници, кандила и други дребни украшения.



Извън манастирските порти се бяха ширнали обичайните сергии като на всеки панаир и множество скари, но вътре – под сводовете на новопостроеното крило, продукция показаха домакините и тръгващият по техния път Билински манастир в Брезнишко, представен от неговия ефории – свещеника на Брезник Константин Стойчев и неговата помощница леля Мария.






Игуменът на Чипровския манастир архимандрит Василий, дал идеята за изложението в началото на годината, беше донесъл лечебна ракия и чисти билки с оригинален етикет, събирани в ливадите около неговата обител. В момента той строи обор за животните от своето стопанство със собствени средства.



Дядо Василий смята, че наесен изложението може да се повтори при него.



Подозренията ми, че ракийцата е дяволско творение и не може да бъде благословена днес отпаднаха напълно. Доказателство за това стана Гроздовата от Чипровския манастир, с която игумена му архимандрит Василий, излекува жестоката ми хрема. Само една чашка колкото напръстник и благословията на младия духовник беше достатъчна да ми се върне доброто здраве.



Икони, броеници, тамян и други духовни предмети показаха и от исихастириото „Свети Василий“ на атонския скит „Св. Анна” край Солун.






Очите на посетителите останаха по грейналите образи на светиите от иконите, които на своя щанд бяха показали сестрите от Клисурския манастир"Св. св. Кирил и Методий" край Берковица. Там има 6 монахини и три от тях бяха дошли на панаира, водени от игуменията майка Таисия. Иконите, които с Божие благословение, изработват сестрите, до една преминали специална школа по иконопис, се правят само по поръчка, и за пръв път се показват вън от тяхната обител.



Рисунъкът се прави с пигменти и руда, а не с химически бои. Праховете от земни темпери се разтварят в жълтък от яйце. Иконите се рисуват върху специално дърво - от дъб, липа, орех или ясен, защото не се пукат и не изпускат смоли. Основата се грундира и съхне една година. После се поставя 24-каратово злато. "На практика тези рисунки са вечни", обяснява игуменката майка Таисия.



Някои е от иконите са обшити в плюш и са обточени с ювелично изработени шевици от сърма. Понякога ги украсяват с кристали "Сваровски" и полускъпоценни камъни.






Чак от Поморие братя бяха донесли вино и печатни издания, които прявят.




Наред с билковите ракии, сирената и квасените млека на монасите и майстори показаха и уникалните си изделия. Керамикът Светослав Савов и Румен Димитров, който се занимава с църковна дърворезба, също бяха тук. Румен учеше миряните как се подпечатва хлябът. На масата той показа три вида печати - за делничен самун, за празничен и за причастие.



Румен беше показал и пътвите омесени от него самия хлябове.






Най-богат беше щандът на монасите от Суковския манастир „Успение на Пресвета Богородица” в Сърбия. Те показаха и еликсира сред ракиите. В казана с джибрито братството слага 26 лечебни треви - подбел, бабина душица, маточина, лавандула и още разни други. Всяка бутилка "Траварица" е запечатана с восък, има и паспорт с упътване. Указанието сочи, че трябва да се употребява в умерени количества - по 20 г, 2-3 пъти на ден. "Огнената вода лекува високо кръвно, сърдечни болести, стомашни проблеми и още 15-тина болежки", хвали стоката си благияг като ангел игумен на манастира Дядо Серафим.

В Суковския манастир правят и "Ореховача" - ракия с млади орехчета, особено актуална в момента заради радиацията от Фукушима, защото зелените орехи действат като хапче с йод.

Зад стените на манастира всичко се забърква с билки - дори кравето сирене е уникална марка, защото е с риган и босилек.

Тамянът, който монасите правят, пък ухае с пет аромата, като най-търсени били тези на ясмин, магнолия и кипарис.



Престолно Разпятие и дърворезбована пластика на Разпятие, и двете с размери около метър, изработени от карловския майстор Ценко Иринчев – наследник на Бачо Киро, поднесе в дар на Гигинския манастир вчера Бисер Боянов. Дарението е от името на оглавяваната от него фондация „Васил Левски – Дякона” и на сдружение „Св. св. Кирил и Методий и св. Бенедикт Нурйиски” с председател д-р Виктор Банов.






Сред гостите на манастира тази година беше и семейството на кмета на село Кошарево Пламен Франгов. От няколко месеца той и съпругата му Нели са приемни родители. Малкато Мария за която се грижат се радваше на голямо внимание.




Бурен пролетен дъжд пък съпровождаше водосвета, отслужен от игумена на Суковския манастир от. Серафим, от. Константин Стойчев и арх. Василий. Но макар и намокрени от дъжда, хората искаха да се поръсят и със светената вода.









Дъждът не спря хората за празника и към манастира през целия ден прииждаха гости.



И макар привлечени от по-скоро светската страна на празника , и малки и големи, и официалните гости се отбиха в стария храм, за да запалят свещица. По лев и по два ги продаваше лично игуменът на обителта Дядо Евгений.



След директното включване на Антон Хекемян за сутрешния блок на БиТиВи, репортажи за празника заснеха и БНТ и нова телевизия.



/0-годишният Тодор Димитров от Перник е бил наемател на манастира през 1969г. И сега идва на празника.



Води и приятели.



така е изглеждала обителта през 1969-та.



А така сега:



Кметът на Перник Росица Янакиева специално поиска благословия от сръбския игумен Дядо Серафим – за града и жителите му, за себе си и за своята малка внучка Росита.



Пернишкият губернатор Иво Петров пък нагледа как върви дообзавеждането на новия параклис на името на св. Силуан Атонски, който ако е рекъл Господ ще бъде осветен на 8 май.



По манастирските поляни ке бяха ширнали скарите и сергиите на народния събор.



Автомобилите нямаха чет.



На еко панаира на манастирите се роди и каламбур. Досега на хората в расо, независимо от тяхната възраст, винаги и във всички времена сме им викали Дядо поп. Вече има и ново прозвище – Чичо поп. Заради младежкия вид на добилия световна популярност монах от Гигинския манастир от. Никанор, невръстната София , която го знае от рождението си, не можа да му каже дядо и така се роди новото обръщение.


Няма коментари:

Публикуване на коментар