Свети Спиридон и бусинската керамика

Свети Спиридон е тачен от народа като покровител на много занаятчии - кондурджии (обущари), абадджии (шивачи), бакърджии, дюлгери, защото според преданията, а и според неговите житиеписциq той ако и да е бил епископ в кипърския град Тримитунт, все пак е вършел и много обикновена работа като обикновените хора. Преди да стане епископ и даже още от дете бил пастир, затова свети Спиридон е особено тачен и от козарите.

Най-много сякаш са го почитали грънчарите и керемидарите, заради едно от многобройните му чудеса. В житието на св. Спиридон се разказва за неговото участие в І Вселенски събор, свикан в Никея през 325 г., за да бъде осъдена ереста на Арий. Арий успявал да надговори всички епископи, но не и светия Спиридон. Понеже Спиридон бил неук клириците се бояли да му дадат думата, за да не би Арий да го направи за смях. Св. Спиридон обаче го надвил с просто слово, но със силна вяра и със сила в словото.

Житиеписците му приписват следните думи: "Един е Бог, ­ сътворил небето и земята, създал от прах човека и устроил всичко останало, видимо и невидимо, със Своето Слово и Дух. И ние вярваме, че Словото е Син Божий и Бог, Който, смилил се над нас, заблудените, се родил от Девата, живял с хората, пострадал и умрял заради нашето спасение, а после възкръснал и възкресил със Себе си и целия човешки род. Ние очакваме, че Той ще дойде да съди всички нас с праведен съд и на всеки ще въздаде според делата му. Вярваме, че Той е единосъщен с Отца и е равен на Него по власт и чест... Така изповядваме ние и не се стараем да изследваме тези тайни с любопитен ум. И ти не се осмелявай да изследваш как е възможно това, защото то е непостижимо за ума ти и далеч надхвърля всяко човешко знание."

Според преданието, за да докаже равнодостойнството на Трите Лица на Света Троица, св. Спиридон взима в ръката си една керемида. Стиска я и от нея се появява огън, покапва вода, а в ръката му остава глина. Свети Спиридон обяснява, че както керемидата макар и една се състои от вода, глина и огън, така и Бог Отец, Син и Светият Дух са един Бог. С дози довод и с този пример Арий и привържениците му били убедени.

Заради силната си вяра, св. Спиридон бил надарен с изобилна Божия благодат и с нея той обилно напоявал словесното си стадо. Той бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. Сторил много добри дела за утвърждаването на християнската вяра и постоянно помагал на бедните, болните и попадналите в беда. Живеел обикновено, но смайващи чудеса го прославили още приживе.

Защо го тачат грънчарите се разказва още една история. Веднъж Спиридон се опитал да направи съд от глина. Било му за първи път и не сполучил. Мъчил се, мъчил се, но глината все се лепяла по ръцете му. Тогава се разплакал. Сълзите му облели парчето глина и то започнало да се вае. Оттогава до грънчарското колело на всеки майстор има паничка … със сълзите на св. Спиридон.

Тази история обечаше да разказва славият майстор грънчар от трънското село Бусинци Петър Гигов.

По повод празникът на св. Спиридон, който се чества на 12 декември, Фондация «Петър Гигов и Бусинска керамика» с председател Александър Кожухаров – потомък на именития бусински майстор, кани на празник в трънското село Бусинци в събота - 10 декември 2011г от 11 часа. Ще има демонстрации с грънчарско колело, народно веселие и базар на бусинска керамика.

Така освен св. Спиридон по подобаващ начин ще бъде отдадена заслужена почит на бусинския майстор Петър Гигов, обявен посмъртно за почетен гражданин на Трън през 2010г.

Самобитният грънчар Петър Гигов е прославил с майсторството си съвършенството на бусинската керамика по целия свят. Той е роден в грънчарска фамилия, предала му обичта към глината и грънчарството и е един от последните бусински грънчари. Казват, че като млад бил тих, мълчалив и все се ровел да търси стари грънчарски съдове.

Корените на бусинското грънчарство са много дълбоки. В известното "Бусинско евангелие", което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски” в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен”. А за пръв път селото е споменато още през 1576г. в турски регистър на джелепкешаните (данъкоплатците).

Видният чешки етнолог и историк Константин Иречек определил местната керамика като "съвършено старинна по форма и орнаментика". Според стари документи, по време на Възраждането, когато местната школа е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300 грънчарски колела.

Майстор Петър Гигов прави всичко възможно да възобнови замиращата бусинска керамика и да привлече интереса на институциите към някогашния поминък на селото. Благодарение на тези усилия, които са му коствали много ходене по мъките и яростна борба с бюрократите чрез стотици изписани писма, днес в Бусинци има „Музейна сбирка на бусинската керамика", която е открита още през 1985г.За създаването й е имала заслуга и лично Людмила Живкова или поне така твърдят местните.

Сега в музея се съхраняват 1300 предмети от колекцията на Петър Гигов и още 1000 на майстори от селото и околността. Тук се пази и над 100-годишна пещ, на която е работил добилият световна слава майстор Петър.

Според оставени от него писмени сведения сбирка с авторски изделия на майстор Петър Гигов трябва да има и в Регионалния исторически музей в Перник.

Приживе майсторът е удостоен със званието „Заслужил деятел на народното изкуство”.

За Бусинската керамика са характерни стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми.Казват че точната бройка на оригиналните модели е около 115. Само в музея могат да се видят т.нар. оканичета – ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури. Те се ползвали при канене на кумове и гости на сватба. Типични за този край са съдовете, в които са носени ястията, наречени рукатки. Емблемата на местната керамика – болярския стакан създаден от бусинският корифей Петър Гигов. Той възстановил и крондира – уникална стомна с дупка по средата.

Образци на Бусинската керамика са притежание на най-авторитетните световни музеи и галерии като Лувъра, Музея на човека в Париж, Бритиш мюзеум, националните музеи в Токио, Москва и Петербург, Сидни, Пекин, Делхи, дори и на Канарските острови.


Когато именитият бусински майстор-грънчар Петър Гигов бил в разцвета на творческите си сили, ежедневно посрещал гости от страната и чужбина в трънско Бусинци. Богат японски колекционер на керамични произведения му предложил фантастична сума във валута, за да откупи колекцията му и уникалната му къща, която отвън цялата е окичена с великолепни образци на бусинската керамика. Петър Гигов отбивал атаките на богаташа, но той не преставал да го притиска. Накрая майсторът отсякъл: "Бащин дом не се изнася, българска земя не се продава".

Мнозина мислеха майстора за чепат чешит, заради упорития му и непреклонен характер. Всъщност какъв прекрасен човек беше майсторът говорят багрите по неговите грънци, грейнали като слънца в жълто, червено и неповторимото зелено.