15 август 2014

Пресвета Богородица Утешителка с ангелски крила



В православната иконопис е прието с крила да се рисуват, ангелите, серафимите и хурувимите, св. архангел Гавраил, а понякога, но по-рядко и св. Йоан Предтеча и Кръстител. Но не са познати образци на икони на Божията майка с ангелски крила. Такава икона, невиждана другаде има в Суковския манастир „Успение на Пресвета Богородица” при село Суково до Пирот в Република Сърбия. Манастирският храм е изписан през 1869г от самоковските иконописци Васил Попхристов и Ристо. Монасите от манастира смятат, че двамата български зографи са решили да сложат крила на Пресвета Богородица, защото често към нея отправяме молитва „Пресвета Богородице, закриляй ни...”. Иконата се свързва и с празника „Покров Богородичен”, а на повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Смята се че образът на Богородица с ангелски крила я представя и като Утешителка.

Макар и в пределите на Сърбия, Суковският манастир е посещаван от много българи. Туроператори га включват в дестинациите за религиозен туризъм в западната съседка, заедно с Погановския и Темския манастир. Монашеското братство с радост посреща гостите от България, предлага много стоки от своето манастирско стопанство, сред които има и лекове за всевъзможни болежки, направени по стари народни рецепти. Образът на Богородица Утешителка с ангелски крила е една от забележителностите на манастира, чиято история е изпълнена с чудеса.

Смята се, че на това място е имало обител още през 8-9 век, но през годините е опожаряван и въздиган многократно. Сегашният манастирският храм, посветен на Успение Богородично, е построен само за две години след 1857 г. Според преданието малко преди това Вельо Чобанина от пиротското село Крапец сънувал, че това място е свято и когато започнал да копае наистина попаднал на стари православни кръстове и църковни утвари. Синът на турския Сали бей Емин посегнал на православната светиня, но скоро се парализирал. Бащата дълго търсил лек за него. Помогнал му Вельо и тогава Беят издействал разрешението за вдигането на храма, а Чобанина станал калугер с името Вениамин и неговият гроб е в храма.

Манастирът почита Божията майка на 28 август, когато според календара на Сръбската православна църква е Голяма Богородица, но и на 21 септември, когато е празникът рождество Богородично. На този ден се празнува „Слава“ на манастира, какъвто обичай имат православните в Сърбия не само за храмове и манастири, но и за своите семейства – всяка фамилия има свой светия покровител и го тачи с голям семеен празник.

В денят на манастирската Слава, след празничната света Литургия се изпълнява обичаят „Избиране на кум“. Това е местна традиция, която се прави непосредствено след края на богослужението. Игуменът на манастира йеромонах Серафим и друг духовник освещава поставените на маса погача и коливо – богато украсено варено жито.
След това вдига осветена пита високо над главата си и я върти с ръцете си три пъти, заедно със стоящите до него миряни. Тези, които са останали по встрани и не могат да стигнат до погачата, слагат ръка на рамото на стоящия пред тях и така около високо вдигнатия хляб се образуват много лъчи от ръцете на хората. После духовникът, заедно с този, който е бил „кум“ след предишния манастирски празник, чупят погачата на кръст и избират новия „кум”, като слагат на главата му специален венец. Той се задължава да помага на манастира според силите и възможностите, а през цялата година името му ще се споменава по време на богослуженията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар