08 май 2015

Американска мечта в трънски вариант

„Три пути га мери, еднуж га режи.” Това е трънска поговорка, приписана на легендарния трънски майстор Гига Ранчин. Преди много години, по времето на соца, тя стоеше изписана с бакърени букви на фасадата на култовия мотел на „Балкантурист” при Ждрелото на река Ерма, редом до барелеф на дюлгерина. Сега негова скулптурна фигура стои изправена срещу сградата на общинската управа в Трън. Думите му ги няма изписани като едно време, но за сметка на това премиерът Бойко Борисов от време навреме споменава думите „трънска сметка”, вероятно имайки пред вид тъкмо тази поговорка. А фигурата на майстора и взорът му, макар и каменен, ги напомнят на трънската кметица Станислава Алексиева. Този трънски принцип сякаш е важен и в нейното управление, защото макар и да има светкавични реакции, тя бързо преценява вариантите и рисковете, а със същата светкавична скорост и взема правилното решение. 

Така беше и съвсем наскоро, когато отново стана медийно интересна заради един електрически стълб, озовал се между прясно положен асфалт на средата на пътното платно по шосето към селото, в което живее нейната баба Студен извор. Снимката с бандерата ( една от думите в трънския език за стълб) бързо обиколи интернет, но още преди да стигнат телевизиите до любопитния обект Алексиева имаше готов отговор и решение и буквално на другия ден стълбът вече не беше пътното платно. Цялата работа се оказа не някаква шега, а несъгласувани графици в дейностите по проект с финансиране от програмата за селските райони, с който за около 5 милиона лева ще се направят като нови пътните отсечки, свързващи повече от десетина села с главното шосе към границата със Сърбия. То е сравнително добро, защото е държавно, но по някои от общинските пътища до скоро имаше толкова много дупки, че представляваха само спомен за асфалт. Обновяването започна с пътищата до селата, където са единственият музей на киселото мляко в Студен извор и на Бусинската керамика в Бусинци, но и в другите села освен дивната природа има много археология, която ще може да се покаже на петимни за старини туристи макар и след време.

На грижите на трънската кметица е и още един голям проект, който се изпълнява в момента. С над 4 милиона лева, пак от селската програма, скоро старият стадион на Трън ще стане спортен комплекс по еврепейски тертип и ще може да домакинства големи състезания, но и да дава възможност за спорт, както на местните, така и на гостите на пограничния район, които стават все повече, а те са както любопитни туристи, така и хора с трънски корени, пръснати из страната и чужбина.

Съвсем неотдавна едно такова моменченце, син  на трънчанка от Ню Йорк, трогна целия свят с песента си за откъснатите от България цветя и даже просълзи кметицата. И тогава тя реагира бързо, защото преди словото си за 3 март на празненството в града и веднага след държавния химн пуснаха песента на Виктор, а когато я питаха ще го правят ли почетен гражданин, както предложиха трънчани в социалните мрежи, тя сдържано отговори, че първо ще потърсят близките, за които в онзи момент се знаеше малко.

Станислава стана кмет по средата на мандата, след като предшественикът й Станислав Николов се оттегли от поста с достойнство заради стоварени върху му упреци за нередности в управлението. Атаката не го уплаши, но увереността, че има на кого да довери отговорностите за довършване и продължаване на започнатото му позволиха да се върне в бизнеса си на крупен земеделски производител в района.

По това време Станислава вече беше секретар на общината и ръководител на някои от проектите, които общината осъществяваше с европейски пари. Нейният път в градската управа започва след като от санитарка в Спешния център става дясната ръка на избраната за председател на Общинския съвет д-р Веселина Шишкова, която е и лекар в бързата медицинска помощ на Трън. Преценила възможностите на Станислава, д-р Шишкова я оставя да се занимава с деловодството на ОбС. Отначало беше плаха, предпочиташе да си мълчи, но толкова бързо навлезе в работата, че никой не се учуди, когато стана секретар на Общината и върху и паднаха задълженията да организира цялата администрация, спомнят си сега по-стари общински служители. През това време Станислава завърши бакалавърска степен в Югозападния университет в Благоевград и магистратура по публична администрация в Софийския университет.

Нямаше и съмнение, че тъкмо тя ще е кандидат за кмет от ГЕРБ на частичния вот, насрочен след оттеглянето на предишния трънски управник. На изборите за нея гласуваха повече от убедително.

Наред с вече спечелените или готови за осъществяване проекти, които Николов завеща на Станислава, той й остави и неотговорени въпроси. Един от тях е мотелът при Ждрелото – този с надписа на поговорката на Гига Ранчин. Малко след промените имотът е даден на Митницата за ползване и дострояване и вече близо 20 години е само груб строеж и неприятна гледка край облагородените поляни под природния феномен, изсечен от Ерма в скалите. Общината настойчиво иска имота от държавата, за да го развие. При определени обстоятелства проблемът е изглеждал разрешим, защото и самият Бойко Борисов, и финансовият му министър от предното му правителство Симеон Дянков казваха, че ще го дадат на Трън, но после се намираше някой на по-ниските етажи, за да попречи работата да стане.

От години се говори и за отваряне на ГКПП при трънска Банкя и Петачинци, така че лесно и бързо да се стига до Погановския манастир, който е в Сръбско от другата страна на дивното Ждрело. Сега за да стигне до там се минава през Драгоман и се бие път с десетки километри, а оттук красотите са само на хвърлей разстояние. Но Станислава не се отказва и продължава да пише писма до институциите, търсейки и медийна подкрепа.

Не много отдавна с екипа й подготвиха нова концесия за минералната вода в трънска Банкя. Закъсалият финансово предишен концесионер затвори за години модерната фабрика и от общината решиха да търсят начин природната даденост да се използва по-скоро, а и да се отворят работни места, тъй като безработицата е проблем за района. Стигна се и до подписване на договор с нов концесионер, но работата зацикли в съдебни спорове, защото се оказа, че нещо в процедурата не е съвсем прецизно.

Малко преди да гръмне историята с асфалтирания стълб по инициатива на Станислава в Трън стана фолклорен празник с близо 500 участници, посветен на 120-годишнината от рождението на именитата певица на трънски народни песни Гюрга Пинджурова. От години местните искат да възстановят и да направят наистина традиционен провеждания през 1994 и 1995 г. национален конкурс за млади изпълнители на народна музика. Идеята вече е осъществена, макар и като празник за сега, а в Трън вече се стягат и за фестивала на киселото мляко, който ще бъде скоро. Освен като организатор и патрон на тези събития трънската кметица е и пряк участник в тях. С екипа си, в който са колегите й от общината, а сред тях Екатерина Цветанова, Евгения Такова, Милена Христова и заместникът й Цветислава Цветанова, Стаси е спокойна, че всичко ще е свършено, както са го замислили. Тогава може да си позволи да облече костюма и да се хване на хорото на трупата на Клуба за народни танци „Трънски ритми” . Двете с д-р Шишкова са в основния състав, а до Стаси е и нейната пораснала вече дъщеря, но тя предпочита да пази встрани от служебните си ангажименти своето семейство. И в профила й във Фейсбук личните снимки са рядкост, но всеки празник и тържество в Трън са подобаващо представени. Там вече съпругът й първан е публикувал и снимките на шосето към Студен извор, но вече без стълба.

Това е американска мечта, осъществена по трънски, каза наскоро един възрастен трънчанин, обикалял с професията си на лекар по света години наред, но сега все по-често връщащ се при корените си. Не мога да се нарадвам на това девойче, което си намери мястото и израстна пред очите ни, а личните успехи и просперитет са в полза за всички трънчани, реди докторът и бърза да стисне десницата на кметицата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар