04 декември 2015

Сурва е в ЮНЕСКО



Пернишката Сурва от години се е превърнала в нещо като туристически бранд. Хората, които не са от Пернишко, но им се е удало случай да се докоснат или направо да се потопят във Сурва обикновено я свързват с международния маскарад, който се прави в Перник обичайно в последните дни на януари. Но всъщност истинската Сурва е по селата в нощта преди Васильовден по стария стил - на 13 срещу 14 януари. Като дойдат тези дни въздухът в пернишко почва да трепери, напоен с нещо магическо и необяснимо, просмукано във вените на местните хора от хилядолетия. По снежните пъртини тръгва езическо войнство, натъкмено с маски, кожи и перушина и под грохота на лумкаща мед гази преспите и гони злото, от което няма отърване.

На 2 декември тази година Перник посрещна радостната вест, че обичаят става част от списъка с нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, където до сега от нашите ширини са записани Бистришките баби, Нестинарството и Чипровските килими.

За перничани това е голямо признание, макар някои още да не са разбрали, че то не е за маскарадния фестивал , а тъкмо за хилядолетната традиция. Преди четири години Сурва е вписана сред живите човешки съкровища на България и тогава на етнолога Цветана Манова й идва на ум, че обичаят може да се пребори и за признание от световната организация. Седем денонощия се подготвя въпросника за кандидатстване, но преди това Манова и перничанинът Симеон Григоров правят филм, който да подкрепи кандидатурата. И после идва чакането. За да се стигне до тази 10-та сесия на Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО и признанието.

Манова е отдала живота и кариерата си на обичая. Когато тя започва работа в Пернишкия музей вече са правени фестивали, защото първият е през 1966 г. , а тя постъпва в музея три години след това. И така от тогава, та и до днес обикаля селата из пернишко и изучава този така запазен много дълги години обичай, обичан и непроменен. Самата тя си признава, че много е воювала за традицията, да не би да се погуби в модерния прочит на карнавала, но си е имало и защо. Е, някои от елементите са се променили и това е неизбежно. Едно време по Сурва са ходели само ергени, но от около четвърт век и жените, и дребните дечица дълго се подготвят за карнавалните игри по Нова година. Сега всички ги наричат Сурва, но в много от селата е запазено и името Сурова, което си е бая по изразително. А Пернишко Сурва хем е сурóва, хем е весела, но и страшна.

Цяла година се изработват маски и костюми. Правят се ликове, копанки, зевала. В направата им се влагат материали познати отколе – дърво, кожа, рога, кости, пера от домашни птици, вълна, плат, всевъзможни украшения. Целта е всеки да стане „друг” и когато о дойде моментът да изживее своя звезден миг на актьор, какъвто в живота не е. Всеки участник в маскарада сам изработва своята маска, ”другото си лице”, понякога е достатъчно само да си нацапа лицето. Но има и майстори, които правят маски за своите близки и приятели, а понякога и за цялото село. Като дойдат тези дни към родните си места се стичат от близо и здалеч. Спазва се обичаят да се срещат групите и затова е важно сурвакарската дружина да е по-многобройна. Така в села, където днес има по десетина постоянни жители, на Сурва се събират над стотина маскирани.

Сурвакарите са нещо различно от кукерите. Етнолозите описват поне две разновидности на маскарадните игри у нас. Сурвакарите са новогодишните дружини в Западна и Югозападна България, а в Южна България се маскират в седмицата преди Великденските пости и това са кукерите. Разликата обаче я правят специалистите и изкушените от темата, защото да се маскираш е много стара традиция, за това и маскарадните игри са стари колкото човешкия свят. Казват, че те са фолклорният разказ за раждането на реда от хаоса и в миналото са били знакът кога момчето става мъж за женене.

Но и до днес сурвакарите обхождат цялото селище, че и съседните. Като влизат от къща в
къща участниците в групите разиграват сватба според стародавните традиции, и задължително булката е мъжка. А идващите след сватбарите страшилища със звънци, хлопатари и клашки вдигат невъобразимия шум, който същност е в строг ритъм и така по своя неповторим начин слага ред. Дружината нарича „Да бъде!”, с което утвърждава новото начало, както и желанието за плодовитост, благоденствие и благополучие. Основна роля при сурвакарите има водачът, наричан болюбашия или нещо около това в различни варианти. Разбира се, че много важна е групата на народната сватба, която няма как да мине без поп, обикновено осмян, но не по-малко значими са и звънчарите, на някои места, наричани и мечкарье, облечени в кожуси с козината навън или покрити с разноцветни ленти от плат, но задължително със страховити маски на лицето.

В това навремето са участвали само ергените, но в напоследък дружината е пълна и с жени, деца и даже дядовци, които са живата най-нова история на Сурва. Те си спомнят как по времето на соца около Васильовден им се налагало да бягат от работа, да взимат фалшиви болнични, да се скатават от задължения, само и само да станат част от спектакъла.
Сега в групите има по три поколения, а ако се направи по-щателен преглед, току виж се оказало, че сурвакари и сурвашкрье са и четири поколения от една фамилия. Всеки от тях има променена външност, съобразена с определената му роля или на персонаж от сватбата, или на страшното чудовище, което хем гони злото, хем буди радостна усмивка от предвкусваното ново начало и добър плод.

В годините на социализма властите се опитвали да задушат традицията, искали да й наложат норми и правила и така и до днес в Перник се помни как на един от фестивалите пред входа на стадиона, където се провеждал се събрали десетина предрешени попа, които си останали там да ръсят, защото по атеистични причини, не ги пуснали да дефилират с групите си.

„Никак не харесвах пернишкия фестивал. От дете се плашех от навлечените с кожи от убити животни мъже, украсени с перата на хиляди заклани кокошки, а невъобразимият шум, който вдигаха ме ужасяваше. Изглеждаха ми нелепо, а карикатурните свещеници винаги накърняваха религиозното ми чувство, защото баба ме беше научила, че на попа му се целува ръка, където и да го срещнеш. В дните на фестивала гледах да си намеря работа някъде надалече, защото тая суетня хич не ми беше по вкуса”, признава си перничанка от средната възраст и като нея все още мислят и други. Жената обаче коренно променила отношението си към СурОва, когато преди няколко години я завели за празника на село. Тогава разбрала, че това наистина е народен обичай, който няма как да загине. С изненада разпознала под една от маските дъщерята на съседите си - модерно момиче с лакирани нокти, което скачало в опияняващия ритъм на сурвакарския танц.

Според специалистите и поне 31 са селата в Пернико , където традицията е жива, а всяка година в обичая с дух и сърце участват не по-малко от 3 600 човека са пазителите на обичая – артисти в хилядолетния спектакъл, случващ се едновременно в много села по едно и също време на годината.

Тази година Перник ще отбележи 50 години от първия маскараден фестивал. Това ще стане по време на неговото 25-то издание в последните почивни дни на януари догодина. Дошлото от Юнеско признание е повод фестивалът наистина да надмине себе си, но ако имате път и време, а най-вече желание не чакайте пернишкия фест, а си изберете някое от пернишките села и идете там на Василоьнв ден по стария стил. Вечерта на 13 януари  ще видите факлите и огньовете, ще чуете грохота на сурвакарските звънци и никак не се съмнявайте, че в някоя от къщити ще ви поканят на вариво от кисело зеле и пресно свинско, греяна ракия и туршии и точени с царевично брашно баници и зелници.

Ако пък и сега пропуснете истинската СурОва, то не пропускайте най-чакания и любим за перничани празник Сурва . Очарованието му е породено от участието в живия разказ за подреждането на света. А тръпката да участваш в нейното разказване идва от оня “вик на кръвта”, който се ражда от света на спомените за всичко било преди нас.

Официалните съобщения:

Национална комисия за ЮНЕСКО - България

02.12.2015
Народният празник Сурова в Пернишко вписан в Представителния Списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО

Народният празник Сурова в Пернишко бе включен в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. днес, 2 декември 2015 г., в рамките на 10-та сесия на Междуправителствения комитет по опазване на нематериалното културно наследство към Конвенцията за нематериално наследство на ЮНЕСКО, която се провежда в Уиндхук, Намибия, през периода 29 ноември – 4 декември 2015 година.

Празникът, известен още и като Сурва/Сурова/Сурвакарски игри/Васильовден, Нова година, се отбелязва на 13 и 14 януари ежегодно в чест на настъпващата нова година.

За важността на включването на национален елемент в Представителния Списък на ЮНЕСКО говори това, че той се състои от всички онези форми на изразяване (обичаи, танцови, песенни и занаятчийски традиции),които свидетелстват за многообразието на нематериалното културно наследство. Включването на елемент в Списъка, наред с националните мерки за опазване, гарантира съхраняването и предаването от поколение на поколение на живото културно - историческо наследство на българина, неговата устойчивост във времето и нарастването на видимостта му сред обществото.

Присъствието на елемента в Списъка на ЮНЕСКО засилва гаранциите на традицията като непрекъсната форма на общуване между хора от различни социални, професионални и възрастови групи. Така се запазва и ролята на Сурова като „мост между поколенията“, тъй като се увеличава привлекателността на сурвакарските игри за младите хора и повишава самочувствието им като продължители на традицията и тълкуватели на културното наследство на техните местни общности.

Вписването на празника в Представителния списък е признание за местната общност, която приема елемента като емблематичен представител на собствената си културна идентичност. Държавните, културните и научните институции трябва да осигурят необходимата институционална подкрепа. Международното признание ще фокусира вниманието на обществеността и медиите върху значението на елемента като ценен ресурс на нематериалното културно наследство в национален и в световен мащаб.

В подготовката на номинацията участват активно представители на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Регионалния исторически музей в Перник и на местните сурвакарски общности от цяла Пернишка област.


Министерство на културата

УНИКАЛНИЯТ НАРОДЕН ПРАЗНИК СУРОВА /СУРВА/ В ПЕРНИШКО ВЕЧЕ Е В ПРЕДСТАВИТЕЛНИЯ СПИСЪК НА ЮНЕСКО НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

02.12.2015

Днес, 2 декември 2015 г., по време на заседанието на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, който провежда своята 10-та сесия в столицата на Намибия – Уиндхук, българската номинация „Народният празник Сурова/Сурва/ в Пернишко” бе вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. Номинацията бе разработена през 2013 г. и подадена с писмо на министъра на културата Вежди Рашидов. Автори на досието са учените към ИЕФЕМ при БАН – д-р Иглика Мишкова, д-р Милена Любенова и доц. д-р Ваня Матеева, с активното участие на Цветанка Манова от Регионалния исторически музей в Перник.

Припомняме, че през месец януари министър Вежди Рашидов обяви, че се очаква до края на тази година обичаят да бъде вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. Министър Рашидов подчерта, че Министерството на културата винаги стои зад съхраняването на българските традиции, които носят автентичността на българския народ, националната идентичност и духовност.

Така след Бистришките баби, Нестинарството и традицията за тъкане на чипровски килими нашата страна записа и поредния елемент.

Народният празник Сурова /Сурва/ включва в себе си традиционни маскарадни игри и свързаните с тях обреди и е жива практика в следните селища в област Перник: Бела Вода, Ярджиловци, Драгичево, Кралев дол, Люлин, Батановци, Черна гора, Лесковец, Мещица, Големо Бучино, Богданов дол, Витановци, Расник, Ковачевци, Сирищник, Косача, Чепино, Светля, Габров дол, Лобош, Елов дол, Дивля, Извор, Стефаново, Друган, Бегуновци, Кошарево, Велковци, Долна Секирна, Гигинци, Ноевци, Слаковци, Радомир, Копаница, Дивотино, Пещера, Калище, Земен, Дрен, Ракиловци, Банище.

В Уиндхук се провежда 10-та сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, на който България е редовен член, с пълен мандат от четири години. Нашата страна се представлява от доц. д-р Николай Вуков.






Няма коментари:

Публикуване на коментар