24 юни 2016

Еньовден


Във времената, когато нямало телевизия и интернет хората си имали други паралелни светове. Те били свързани с вярванията и страховете им, с културата и традицията. Още в древността било известно, че около 24 юли и по тогавашните календари е лятното слънцестоене. Смятало се, че след този ден най-яркото небесно светило започвало бавно да умира. Преди този ден звездите слизали от небето и дарявали всички растения с огромна лечебна сила, каквато след това нямали. А в онези времена нямало хапчета и илачи в стъкленици и народната медицина лекувала хората с богатата палитра от травки и цветенца от поляните. Според старите вярвания в нощта срещу Еньовден в полунощ границите на човешкия свят се отварят за зли и добри сили. Едва след езическите времена Църквата определила този ден като рожден за св. Иоан Предтеча и Кръстител, сигурно защото раждането му не станало по законите на естеството, а по Божията промисъл и защото подготвяйки пътищата Господни той дава на следовниците на Христа най-лековитата билка – покаянието. А хората го нарекли простосърдечно Дядо Еньо.

В старите времена се смятало, че на Еньовден при изгрев слънцето „трепери” и „играе” и след това денят започва да намалява, а свети Еньо намятал кожуха и отивал да моли Бога за сняг. Съвременните хора са се подали на модата да посрещат слънцето на 1 юли и да имат своя съвременен празник Джулай морнинг, но в старите времена имало повсеместна практика тъкмо на Еньовден да се посреща изгревът. Момци и моми излизали не на морския бряг , а на поляни и могили край селищата и с песни и танци очаквали появата на слънцето. А когато то се появело, точно по изгрев, всеки трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да погледне сянката си. И млади и стари гадаели по нея за живот и здраве – ако тя била цяла, значи ще доживеят в добро до следващата година, но ако била наполовина, можело да ги сполети болест и даже смърт. По някои места имало вярване, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

За здраве и за отпъждане на злините и гадините се палел и се прескачал Еньовски огън, по някои места добивали „нов огън” , а в Странджанско нестинарите танцували по жеравата.

Хората знаели, че промяната на слънчевия път може да доведе небесни стихии и да има гръмотевеци и градушки. Затова за този ден била валидна строга забрана да се работи.

Култът към слънцето включвал и връзката му с водата. Според старите вярвания на Еньовден морето спира да се движи, а преди да поеме път към зимата слънцето се къпе в реки и извори. После се отърсвало и росата, която падала била с особена магическа сила. Затова имало обичай по ранина хората да се къпят за здраве и изцеление в реки, езера, извори и морето и да се търкалят по еньовската роса. Вярвало се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.

На еньовската роса, особено в Западна България, се придавали различни магични сили. Те се използвали от магьосниците бродници и житомамници. През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, бродели по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обирали с престилки росата, за да я изцедят в своите ниви. Стари баби разказват, че стръковете на нивата им се покланяли. Прав оставал само един стрък и това бил царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсвала и го отнасяла на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“. Вярвало се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жънел своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отивали на полето да пазят нивите си от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарвала гола през селото и и всички я поругавали. Стари баби разправят, че всеки в село знаел коя е магьосницата. но не заради страх от нея, а заради грижата да се опази реколтата и страха от природните сили, но най-вече заради установените правила имало строга забрана на Еньовден да се жъне. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.


Мълчана вода

За лечение и гадаене се ползвала т. нар. “мълчана вода”. Тя се вземала при залез слънце срещу Еньовден. Наливало я чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи. До мястото, където ще се ползва се носела при пълно мълчание, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила. Оставяли я да пренощува на открито в глинен съд с китка еньовче, здравец и сребърен пръстен. Имало правило през нощта срещу празника да не се пие вода, нито да се налива, а в самия ден да не се пере, за да не се поболее член на семейството. Мълчаната вода се ползвала за защита от уроки, магии и всякакво зло.


Билките са най-силни на този ден

Още преди да се появи слънцето на небосклона , докато росата стояла по тревите се събирали и билки и цветя, за да се извият китки и венци. Според поверието в букета трябвало да има 77 и половина билки - за всички болести и за ,,болестта без име”. Каква ще да е била тази болест без има няма как да се знае. Казват, че хората боледували от рак и в миналото, но не ще да е много така, защото според съвременната медицина ракът е израждане на клетките в човешкото тяло, а когато човек живее подреден живот, това би се случило по-трудно. А в миналото народната култура и традициите и по-късно страхът Божий правели хората подредени в правилата на бита. Те не участвали в света през телевизора и компютъра , а пряко и даже си правели спектакли.

Еньова буля

В някои райони за гадания се изпълнявал обичая „Еньова буля“. Обличали като булка последното момиченце –изтърсак на някоя майка, слагали му накити и червено було. Четири моми го грабвали и обикаляли с него селото. После идвало ред на ладуването. Момите пеели песни, сетне изваждали от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените, а някъде замествали китките с паламарките за жънене. Гадаело се за всички – по моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие.

На билявище

По-стори баби в Пернишко си спомнят, че на този ден отивали на някоя от нивите си да зажънат по малко, та да не ги обере житата някоя мъгьосница. „Ама преди това си опашеме кръстината с един клас, та да не ни боли това лето кръста докато жънем”, разказва една от бабите. Тя си спомня, че жетварите си опасвали кръста с някой по-голям стрък жито всеки път като отиват да жънат – всеки ден и на всяка нива. За възрастната жена брането на билки на Еньовден е по-избледняло като спомен. Затова пък разкзва ярко как като млада с други моми е ходила „на билявище” един ден преди Гергьовден. Моми и жени вземали малки мотички и торби и отивали в една определена местност, където имало кръст. Там първо пеели а после ходели и събирали по земята от всичко що е тръгнало от земята. После мъжете свирели с кавали и всички играели до някое време. Билките се прибирали в къщата и после се давали на стоката, но набраното на този ден не било за хората.

Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек. С тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Между събраните 77 1/2 билки на първо място е еньовчето, но има и вратига, комуника, звъника, равнец и маточина, невен, отайниче, омайниче. В народните песни се разказва, че момите криели босилек в пазвите си, вместо съвременните парфюми. Зеленият пелин имал неустоима магическа сила да привлича ергените и да ги кара да се “вият” около момите. А момците примамвали момите като носели китка смин на калпаците. Майките на моми и ергени, когато не одобрявали техните избраници, търсели “билки разделни”. Някои от целебните растения се сеели навремето в моминските градинки в дворовете. Момината китка, носена под забрадката или на ухото, имала голяма любовна сила. Ако е свита в нощта срещу Еньовден от 7, 9 или 12 билки, тя имала силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея трябвало да ги има моминските билки – божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавяли още любиче, омайниче, лепка. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

Еньовчето

Най-важната китка в еньовския венец е еньовчето. Навремето никой не се смнявал, че от него бягат навите, наричани още навяци. Баби разказват, че това били едни пилци, дето мяукат. Те морели малките деца , затова дрежките им не се оставяли на простора по тъмно и се събирали от простора още преди залез слънце. Ако се оставят, навяците щели да ги полеят а детето да залинее и да стане нефелно и после то самото да стане навяк. Та да си няма неприятности в навите всяка бременна жена, малко преди да роди се провирала три пъти през еньовския венец. Еньовче се слагало за здраве в коритото на бебето при къпане и за да не боледува от детски паралич. Да ги пази от болести момите го вплитали в плитките си си и така отивали по нивите, а за да са им дълги и здрави косите, ги миели с вода, в която преди това накисвали еньовче. Старите баби знаели, че отвара от тая билка се пие при кръвотечение от носа или се смъркат стритите му листа. Помага и при обилна менструация, сърцебол, колики, разстройство, при болна жлъчка и слабост. Със смес от изгорената билка и зехтин се маже при циреи, слага се във водата, с която се мият при очебол. Бялото еньовче служело на жените да пресичат прясното мляко за сирене. Слагало и в сандъците против молци.

Разковниче

Има поверие, че само през нощта срещу Еньовден сладката папрат разцъфтява с огненочервен цвят, наричан разковниче. Смятало се, че който го намери и успее да го откъсне ще може да отваря с него заключени врати, да намира имане, да превръща желязото в злато. По местата, където вирее сладката папрат жените берели от нея на Еньовден, слагали я под възглавницата през нощта и на сутринта я хвърляли в реката, за да изхвърлят с нея бълхите от къщата си и всяко зло.

Дядо Еньо

По утвърдени преди много време правила на този ден Църквата празнува рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител. В народната памет той битува и до днес като Свети Еньо или просто Дядо Еньо. На този ден той намятал кожух и отивал да моли Бога за сняг. Хората смятали, че е страшен човек и държи всички болести, но и предпазва от тях. На запознатите със светото писание е известно, че чудното раждане на Спасителя на човеците се предшества от подобно чудно раждане на Предтечата, роден от Елисавета в силно напреднала възраст. По Божията воля той проправил пътя на Христос и оставил на неговите последователи най-силната билка - покаянието. И ако на Еньовден слънцето спира в небето, за да огледа Земята, то за човека празника на рождението на св. Йоан Кръстител може да е повод да се вгледа в себе си и да се покае пред Бога за грешките си, преди да продължи нататък в модерния живот на технологиите, изместили паралелния свят на човека от миналото.



В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар