1070 години от успението на св. Йоан Рилски Чудотворец в Рилския манастир

Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души

В Рилския манастир тържествено бяха отбелязани 1070 години от деня, в който неговият основател св. Йоан Рилски Чудотворец се представил пред Господа. В православната традиция успението, както се нарича смъртта на просиялите в святост човеци, е най-големият празник в тяхна чест. Но както хората от признателност и любов променили монашеското му име Йоан на простонародното Иван, така и неговото успение, може би заради усилната работа по това време на годината отстъпило място празникът му да е по-голям на 19 октомври. Кръглата годишнина тази годи събра в светата обител многоброен народ, който от години върви по утъпканите пътеки към това средище на духовност и вяра. Всенощното бдение беше благословено от Светейшия български патриарх Неофит, а на другия ден той оглави празничната света литургия. В богослужениета молитвено присъстваха много архиереи от Светия синод и гости от православните църкви в Русия, Полша, Румъния, Гърция, Сърбия...

Било е точно през август преди 1070. В Рилската пустиня се подвизавал свят човек и славата за вършените от него чудеса се носела надалеч още докато бил жив. Малко преди смъртта си този свят се оттеглил на пусто място при пещера и скала в планината и там на 18 август, според преданията издъхнал. Преди това оставил завет на последвалите го в почитането на Бога монаси.

През всичките тези 1070 години този, когото приживе наричали земен ангел и небесен жител и до днес събира богомолен народ в основаната от него обител. Рилският манастир е притегателен духовен център и за силно вярващи, и за такива, които разпътно вярват в "някаква сила", че и за неверници. По полираните до блясък камъни в манастирския брой става ясно какъв многоброен народ е стъпвал на това свято място. Особено много хора с молитвено преклонение идват тук на празниците. Още от вечерта храмът се изпълни с народ. Стотици вярващи се включиха в почитта към светията.

"Беше преди години, когато момчето на мои близки се бореше за живота. Беше се удавило в язовир, но го бяха спасили. Жив беше, но в дробовете му имаше тиня. Предстоеше му операция и аз дойдох да се моля пред мощите на св. Иван да го вземе под покровителството си", разказва на свои близки възрастна жена. Около и други слушат за едно незаписано чудо. А жената продължава: "Докато аз съм се молела младежът бил на операционната, вече приспан и тъкмо да го оперират неземна светлина се явила над него и спряла ръката на доктора. той също разбрал, че се случва нещо странно и отменил операцията. Когато младежът дошъл на себе си на темето му косата била опадала под формата на кръст. после го оперираха в германия и се оправи, но аз забравих да дойда да благодаря на свети Иван. Дойдох след време на празника на неговото успение. Тука беше пълно с народ и аз застанах на опашката. Изведнъж нещо сякаш ме повдигна от земята, хората около мен се отдръпнаха и аз се озовах пред саркофага с мощите на светията. не зная колко време прекарах в молитва, но като дойдох на себе си ми беше леко и светло и си тръгнах по живо по здраво. Оттогава идвам всеки път като мога на тоя ден, защото чудесата на св. Иван са безбройни и само вярата може да ни направи добри и силни да понесем земните си страдания и да се молим да сме достойни за вечния живот.
Благословени сме, че имаме такъв небесен покровител като свети Иван, казва жената и благоговейно се покланя пред неговите мощи, а после целува иконата на светията, украсена с бели цветя. Така с бели цветя е обрамчена и иконата на светеца върху сияещия в позлата иконостас.

Думите на жената казва и Светейшия български патриарх Неофит, благопожелавайки ни да сме честити, че имаме такъв небесен покровител като св. Иван Рилски, който ни дава светъл пример на истински християнски живот и любов към вярата и отечеството. С него в манастира са и повечето от митрополитите, епископи и игумени на по-малките български манастири, духовници от някои от Поместните Православни Църкви, поканени по решение на Синода специално за тържеството.



Игуменът на манастира Адрианополски епископ Евлогий, който управлява светата обител повече от 10 години и я води по начертанията на нейния пръв и вечен игумен - преподобния Рилски чудотворец, посреща гостите, според обичая. нормално е като домакин да има притеснения, но всичко по организацията е перфектно и в погледа му се чете отческо насърчение към всички хора, дошли като християни и богомолци да просят духовна подкрепа от светията и да почерпят от неговия духовен пример на истинско смирение, вяра и въздържание, който той е завещал.

Неговите нетленни чудотворни мощи наистина са извор на изцеления и на духовна благодат, на много подкрепа, закрила и помощ за християните, които я търсят от него. Много пъти св. Йоан Рилски е помагал, помага и ще помага, особено на тези, които тежко боледуват, тези, които дълги години нямат рожби, на тези, които идват с искрена вяра и смирение, много пъти е казвал игуменът.

Хората идват в Рилската света обител да отдадат почит на свети Иван, да молят за неговата закрила и застъпничество пред Господ. За себе си и за близките си най-често искат здраве, но се сещат и за духовни сили и за повече смирение.

На богослужениета в тези празнични дни присъства и кметът на Кюстендил Петър Паунов, който може да бъде видян тук на всеки голям празник. С него е и семейството му а малкият му син Йоан, бебе на няколко месеца прекара в храма цялото бдение през нощтта, заедно с други дечица на млади семейства. Такива управници са ни нужни - да почитат Бога и да имат страх от него и да се молят, казват хората, които са го разпознали. Така той ще измоли благодат не само за себе си и близките си , но и за поверените му да ги управлява, коментира жена с посребрени коси под забрадката.



Вън от храма, в манастирските двори и извън тях цари обичайната суетня. Гостите си купуват икони и сувенири, избират подаръци за близките. Пълно е манастирското магазинче, където може да се избере поучителна книга. Опашка пред музея няма, както е пред храма, но и там чужденци щракат с фотоапарати. Часовникът на Хрельовата кула вече е ремонтиран и мери времето според нашите земни страсти, но тук то сякаш тече по-бавно, за да ни даде шанс да попием от благодатта на това дивно място.

Хрельовата кула е единствената останала от стария манастир от 14 век и служела за отбрана на манастира. Има пет етажа с бойници (мазгали). В горния етаж се помещава параклисче "Св. Преображение". най-отдолу в подземието е имало окови, защото служило за затвор. Кулата е висока 25 метра. Върху нея откъм южната страна, до часовника отляво, има надпис, иззидан от тухли. От него се вижда, че кулата е била изградена през 1335 г. Към този надпис се издига бял гълъб, който допреди малко е кълвал трохи и тревички по каменните плочи, запазили ехото от стъпките на поклонниците.

Белите гълъби не се смущават от хората край тях и като светлите души на светиите ни помагат да просветлим мислите си. По едно време проръмява дъждец, досущ като влагата в очите на вярващите докато в храма в тези празнични дни многократно ектят тропара и кондака на св. Иван - възвишените поетични песни в негова прослава, изпълнявани от двата хора, украсили празничните богослужения.

Приключил е и ремонтът на старата манастирска магерница, където в старите времена готвили храна за всички поклонници, по някой път до 10 000 човека. Тогава народът пълнел обителта само на големи празници поне 12 пъти в годината. Хората докарвали добитък за харизмо и понякога тук колили животните и приготвяли ядене за всички. Имало казани, които побирали два вола, наведнъж за благодатната супа. Запазени са големи лъжици, с които се раздавало ядене на групи. А вместо кубе в магерницата е комина за пушека.

Сега извън манастира се продава прясно опечен хляб като този едно време и хората купуват от него, като да заместят късчето от тялото Христово, което е нафората, раздавана на края на службата в храма.

Мнозина отиват и до гроба на свети Иван, който е източно от манастира. На пътеката, която води за старата постница, е църквата „Успение на свети Иван Рилски" с храмов празник на този ден. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. Към църквата е и пещерата, където светията отшелник е живял. На това място и тесният отвор в скалите, за който се смята, че пропуска само праведници.

На няколко места в манастира има и строително скеле - потягат се фасади, обновява се единият от параклисите във вътрешността на централния - съборният храм на манастира „Рождество Богородично"

Предстои ремонт на покрива на северното крило. Вече е ясно, че обителта ще получи финансиране на свой проект по Програмата за развитие на селските райони. Едва сега благодарение на усилията на работната група на Светия синод и ставропигиалните манастири, какъвто е Рилският могат да получат европейско финансиране на свои проекти.

В ремонт е пътя към обителта, който не пипан повече от 30 години, но за празниците от Голяма Богородица насам, машините са прибрани на паркинг, а работниците почиват, за да може многобройните гости да пътуват по-спокойно. На връщане много от тях ще пеят последната строфа от тропара на св. Иван: „...отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.”






Из „Завет на Свети Иван Рилски Чудотворец”

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има... Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.

Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар…

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйате началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение.

"Заветът на Св. Иван Рилски" има четири познати преписа, които се приемат за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му. Вторият, направен от монах Касиан е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски, вероятно от средата на ХIХ в., а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два се намират в сбирката на Етнографския музей.