Сурва 2019 - обичаят по селата в Пернишко

1

Всяка година в нощта на 13 срещу 14 януари, когато е Васильовден по стария църковен календар, в цяло Пернишко всички празнуват. Хиляден народ се събира в опустяващите села. Това е времето на Сурва или Сурова, както по-често се е наричал обичаят в миналото. Преките участници са с колоритни костюми и страховити маски, опасани са с нанизи звънци на кръста и по раменете. Без сценична треска са готови да изявят себе си зад маската. Публиката и маскираните са в приповдигнато настроение и повсеместно се разменят прегръдки и целувки. Вие се хоро.

2

Вечерта на 13 януари сурвакарите излизат в центъра на селото, палят огньове, играят около тях, гостуват на съседни села, посрещат други маскарадни групи, всички заедно се веселят. Рано сутринта на 14 януари, маскарадната група се събира отново, за да обходи къщите в цялото село и да отправи към стопаните пожелания за плодородие и плодовитост, за благополучие и благоденствие. Във всяка къща ритуално се венчават предрешените младоженци, а мечка гази за здраве. Домакините чакат с обредна трапеза със задължителните свинска пача, вариво, баници, погачи и греяна ракия, гощават сурвакарите и ги даряват богато.

3

Така чрез маскарадната обредност поколения наред в Пернишко в добро настроение осъществяват и прехода от старата към новата година. През годините на социализма някой измислил обяснението, че се гони злото и сега това се повтаря, без да е вярно, защото смисълът е в обновяването и оплождането. Всъщност много отдавна съхранената маскарадна традиция е всенароден и най-любим и тачен празник.


Обичаят на маскираните е зрелищен, многолюден и жив. И до днес се предава от баща на син. В нощта на Сурова по родните си места се завръщат цели фамилии, преселили се през годините в други краища на страната, за да се потопят в магията на "Сурва". Заради тях - носителите на традицията и заради очарованието на празника, пернишката Сурова е част от световната съкровищница на ЮНЕСКО.

4

За хора, попаднали за първи път в атмосферата на традиционната Сурова в пернишките села, обстановката е като нереална. Това най-ярко се илюстрира с един спомен на историка и етнолог Симеон Мильов. тези дни той си припомни как в годините на соца го пратили да съпровожда в тези дни група журналисти от някогашния Съветски съюз. Като се нагледали на празника и във всяко село обилно ги нагостили и почерпили, тръгвайки обратно, съветските гости попитали: "И това всичко заради нас ли го организирахте?" Те не можели да си представят, че така масово в Пернишкия край хората празнуват на този ден.

5

Тази година звънците на сурвакарите огласиха 57 селища в общините Перник, Радомир, Брезник, Ковачевци и Земен. Част от тях бяха включени в маршрута на официалните гости, журналистите и изследователите на традицията, водени от кмета на Перник Вяра Церовска. Сред тях бяха и гости от университет в Сеул, съобразили командировката си у нас специално с празника Сурова. А в пернишкото село Лесковец френски телевизионен екип направи снимки за документален филм за обичая.

В началото на обиколката кметът на Перник Вяра Церовска пожела на всички сурвакари здраве, берекет и обич. По думите й празникът е среща на поколенията, в която сърцато се включват хора от всички възрасти.

6

Маршрутът на гостите на празника започна от селата Големо Бучино и Люлин, където беше запален традиционният огън на Сурова. До началото на XX век са се маскирали само младите неженени мъже от селото, тъй като обичаят е пряко свързан с възмъжаването на момчетата и женитбата. Но в днешно време в маскарадните групи участват и по-възрастни мъже, както и много жени.Към участниците всяка година се присъединяват нови и нови деца.

На площада в село Расник се срещнаха групите на Велковци, Сопица и бабугерите от благоевградското село Брежани, а сурвакарите от Батановци се събраха с тези от село Копаница и се похвалиха с детската си група, в която маскираните хлапета са над 40. Кулминацията на празника беше в пернишкия квартал "Бела вода, чиято сурвакарска група е от 120 човека и миналата година получи най- голямата награда "Златната маска" на пернишкия международен фестивал. В брезнишкото село Кошарево, където беше дошла и групата от село Банище с уникалните си костюми от тръстика изчаха идването на официалните гости и запалиха ритуалния огън едва малко преди полунощ. Навсякъде празникът продължи и на другия ден, когато е старостилния Васильовден.

7

Автентичната Сурова предшества Международния фестивал на маскарадните игри, който по утвърдена през последните над 53 години традиция се провежда през последните почивни дни на януари. Тази година фестът ще бъде на 25, 26 и 27 януари. Тогава градът ще се изпълни със сурвакари кукери, бабугери и други традиционно маскирани хора, които демонстрират автентичната колоритна българска традиция. За 28-мото му издание участие са заявили 120 групи, като 44 от тях са от област Перник, 60 от страната и 17 от чужбина. Участниците ще бъдат над 7 400, сред които и близо 1300 деца.

В последните години се забелязва тенденция за засилен интерес към традицията и обичаите, които са се зародили по българските земи и са достигнали до днешните поколения. Точно това е и основната притегателна сила за публиката, припомнят организаторите. 250 хиляди са били гостите на Сурва през миналата година. Тази година очакванията са те да надхвърлят 300 хиляди. Така Перник заслужено отстоява достоянието си на маскарадна столица на Европа.

Снимки:

1 - Тази година най-напред запалиха сурвакарския огън в село Големо Бучино.
2 - Малко преди полунощ около огъня танцуваха и сурвакарите в Кошарево.
3 - Маскирани и публика празнуват на площада в село Люлин.
4 - За ръка с бате на Сурва.
5 - Момичета вече са част от обичая, който някога е бил само за ергени.
6 - В Кошарево държеха да снимат с областния управител Ирена Соколова заради откритата наскоро Къща на маските в селото, смятано за столица на Сурва.
7 - Дядо и внучета на снимка за спомен с кмета на Перник Вяра Церовска.