В годината, когато Перник навършва 90 години от обявяването му за град Инициативен комитет, оглавен от областния управител Ирена Соколова като представител на държавата за региона, обяви, че предлага за почетен гражданин Негово Светейшество Неофит, Български Патриарх и Софийски митрополит. Предложението беше внесено за разглеждане в Общинския Съвет, за да се спази процедурата по общинската наредба, уреждаща тази материя, макар че едва ли между общинските съветници ще се намери някой който да възрази на такова предложение. Винаги е късно да се обяви за почетен гражданин на всеки български град Светейшия Патриарх. Неговата грижа за цялото му патство е постоянна, а молитвеното му застъпничество пред Господа за спасението на нашите души несекващо. Само това е достатъчен аргумент, за да ти се поиска Светейшият Български Патриарх да получи възможно най-високото гражданско признание на твоето родно място. Това е благодат за града и за всеки човек от този град, бил той вярващ или забравил, че е такъв. Защото всяко човешко същество и всяка твар са благодарни на Създателя, но по-често забравяме да благодарим, отколкото да го правим от цялото си сърце.
Перник е млад като град. До отварянето на Мини Перник през 1981 г. селото около крепостния хълм, макар да е пазело спомена за гордия воевода Кракра, не се е различавало от другите села в района на Граово. С добива на въглища започва и въздигането на селището, за да стане Перник постепенно индустриалнито сърце на България и след повече от 10 години моления пред властите да получи признанието да се нарича град.
Още в онези далечни години пернишките миньори по естесвени пътища приемат за свой небесен покровител Рилския Чудотворец св. Йоан Рилски. Денят на неговия най-голям църковен празник още през 1903 г. става и празник на Мината и миньорите и всеки път по този повод те са получавали специално поздравление и благословение от Българския екзарх Стефан.
Преди 10 години, когато се навършиха 80 години от обявяването на Перник за град, с благословението на тогавашния Патриарх Светейшият Максим и по решение на Светия Синод на БПЦ градът получи привилегията в централния градски храм, посветен на св. Йоан Рилски, да се съхрани за вечни времена частица от неговите мощи и тази светиня да носи благодат за молещите се пред нея. Това стана по идея на местното свещеничество и волята на местната общост, а за де се заслужи тази привилегия се положиха усилия като се осъществиха поредица събития, дейности и активности за духовното въздигане на възрастни и маледежи.
Идеята да се предложи Патриарх Неофит за почетен гражданин на Перник нито е нов, нито е случайна. Още преди повече от 30 години той е доказал загрижеността си към този град и неговите хора като в качеството му на протосингел на Софийската света митрополия лично сезастъпва за спасяването от разрушаване и съхранението за поколенията на храм „Св. Пророк Илия” в пернишкия квартал „Мошино”. Факт известен на мнозина и незабравен. През последните години Светейшият Неофит е показал и доказал, че има отношение към Перник и неговите жители и при всеки повод се е интересувал за всичко.
Идеята да се направи това предложение се породи в дните около провеждането на фолклорния събор при Църногорския манастир, защото това е събитие за утвърждаване на народната традиция в културата и бита, но и във вярата, получило личното одобрение и благословение на Патриарх Неофит. Зад това предложение е и Божият промисъл, защото няма по-подходяща кандидатура за почетен гражданин на Перник в такъв момент, когато се навършват 90 години от обявяването му за град. Няма по-обединяваща и вдъхновяваща за добро фигура от тази на Главата на Българската православна Църква, в дни, когато според правилата на демокрацията се провеждат избори, в случая за местна власт, но и така не лишени от политически страсти и изкушения. Само сърце, изпълнетно с отровата на омразата може дане проумее каква благодат етози жест и колко вдъхновяващо може дабъде това за хората от Перник, като знаят какъв достоен човек ще бъде признат за почетен перничанин. И предложението, и мотивите са публично достъпни, ще ги покажем и тук, за да може повече хора да приемат и одобрят със сърцето си това събитие, важно за най-новата история на Перник, колкото и донасянето на частица от мощите на св. Йоан Рилски. И така вдъхновяващо.
Перник е млад като град. До отварянето на Мини Перник през 1981 г. селото около крепостния хълм, макар да е пазело спомена за гордия воевода Кракра, не се е различавало от другите села в района на Граово. С добива на въглища започва и въздигането на селището, за да стане Перник постепенно индустриалнито сърце на България и след повече от 10 години моления пред властите да получи признанието да се нарича град.
Още в онези далечни години пернишките миньори по естесвени пътища приемат за свой небесен покровител Рилския Чудотворец св. Йоан Рилски. Денят на неговия най-голям църковен празник още през 1903 г. става и празник на Мината и миньорите и всеки път по този повод те са получавали специално поздравление и благословение от Българския екзарх Стефан.
Преди 10 години, когато се навършиха 80 години от обявяването на Перник за град, с благословението на тогавашния Патриарх Светейшият Максим и по решение на Светия Синод на БПЦ градът получи привилегията в централния градски храм, посветен на св. Йоан Рилски, да се съхрани за вечни времена частица от неговите мощи и тази светиня да носи благодат за молещите се пред нея. Това стана по идея на местното свещеничество и волята на местната общост, а за де се заслужи тази привилегия се положиха усилия като се осъществиха поредица събития, дейности и активности за духовното въздигане на възрастни и маледежи.
Идеята да се предложи Патриарх Неофит за почетен гражданин на Перник нито е нов, нито е случайна. Още преди повече от 30 години той е доказал загрижеността си към този град и неговите хора като в качеството му на протосингел на Софийската света митрополия лично сезастъпва за спасяването от разрушаване и съхранението за поколенията на храм „Св. Пророк Илия” в пернишкия квартал „Мошино”. Факт известен на мнозина и незабравен. През последните години Светейшият Неофит е показал и доказал, че има отношение към Перник и неговите жители и при всеки повод се е интересувал за всичко.
Идеята да се направи това предложение се породи в дните около провеждането на фолклорния събор при Църногорския манастир, защото това е събитие за утвърждаване на народната традиция в културата и бита, но и във вярата, получило личното одобрение и благословение на Патриарх Неофит. Зад това предложение е и Божият промисъл, защото няма по-подходяща кандидатура за почетен гражданин на Перник в такъв момент, когато се навършват 90 години от обявяването му за град. Няма по-обединяваща и вдъхновяваща за добро фигура от тази на Главата на Българската православна Църква, в дни, когато според правилата на демокрацията се провеждат избори, в случая за местна власт, но и така не лишени от политически страсти и изкушения. Само сърце, изпълнетно с отровата на омразата може дане проумее каква благодат етози жест и колко вдъхновяващо може дабъде това за хората от Перник, като знаят какъв достоен човек ще бъде признат за почетен перничанин. И предложението, и мотивите са публично достъпни, ще ги покажем и тук, за да може повече хора да приемат и одобрят със сърцето си това събитие, важно за най-новата история на Перник, колкото и донасянето на частица от мощите на св. Йоан Рилски. И така вдъхновяващо.
ДО
ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ
НА ОБЩИНА ПЕРНИК
П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ
ЗА УДОСТОЯВАНЕ С ПОЧЕТЕН ЗНАК „ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА
ПЕРНИК“
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ
МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА
ОБЩИНА ПЕРНИК,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
На
основание чл. 25(1),т.5
от Наредба №5 за символите, знаците, отличията и наградите на община ПерникИнициативен
комитет, оглавяван от г-жа Ирена Соколова - областен управител и съставен от
именити перничани, видни общественици, духовни водачи, партийни лидери и
подкрепен от широка гражданска подписка,представя на вниманието Ви
предложението Негово Светейшество Български Патриарх и Софийски митрополит Неофит
да бъде удостоен с почетния знак „Почетен гражданин на Перник“.
Мотивите
за нашето предложение се основават на желанието ни да бъде продължена
традицията годишните на града ни да бъдат увенчавани и с духовни достижения.
Преди точно 10 години, за 80-тата годишнина от обявяването на Перник за град,
перничани посрещнаха с радост и благоговение частица от мощите на закрилника на
своя град – св. Иван Рилски. Това благословение дойде в резултат от тригодишни
целенасочени усилия на деца и на възрастни, на миряни и на духовни лица, на
гражданите и на управниците на града и общината ни.
Считаме
за важно през 2019 година, за 90-тата годишнина на града ни, да продължим тази
така важна линия на духовна свързаност на перничани като удостоим духовния
водач на нацията ти и по силата на своята отговорност като Софийски митрополит
- наш пряк духовен наставник – Патриарх Неофит със званието „почетен гражданин
на Перник“.
Предложението
ни, съгласно чл. 24(1), т.1 на Наредба №5, се основава и на
неговия изключителен принос за възраждането и възобновяването на десетки църкви
и манастири в Пернишко, повечето от които културни и исторически ценности, за
специалните му грижи за осигуряването на духовни ръководители и наставници на
християнското население, за приноса му в установяването на обучението по
религия в българското училище, както и за неговото духовно водачество на
християните в Перник и областта в качеството му на митрополит Софийски.
Приложения:
1.
Описание на дейността и заслугите на Негово Светейшество.
2.
Биографична справка.
ИРЕНА
СОКОЛОВА
ОБЛАСТЕН
УПРАВИТЕЛ
И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ
ОПИСАНИЕ НА ДЕЙНОСТТА И ЗАСЛУГИТЕ НА ПАТРИАРХ НЕОФИТ
В годината, когато
Перник празнува 90 години от обявяването му за град, предлагаме за почетен
гражданин да бъде удостоен Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски
Митрополит Неофит.
В годините на
неговото служение на Бога и на
Църквата перничани неведнъж са се ползвали със специалното му молитвено
застъпничество, както и с особените му грижи за града и околностите му.
Още през 80-те години на 20 век, в качеството му на
протосингел на Софийската света митрополия, той лично се ангажира със
спасяването от разрушаване и заличаване на храма "Св. пророк Илия" в
квартал "Мошино", а след
успеха на тази мисия, и за ремонта и укрепването му.
По благословение на тогавашния Български Патриарх
Максим, архимандрит Неофит многократно посещава Перник за срещи с местните
власти и води кореспонденция с тях за съдбата на храм „Св. пр. Илия“ и теми, свързани с духовното развитие на гр.Перник и региона.
След избирането му за Български Патриарх и съответно
Софийски митрополит, Дядо Неофит като отговорен духовен ръководител и наставник
на християните от Софийската епархия, част от територията на която е и област
Перник, продължава да полага грижи за духовното развитие и благопреуспяване на
града. Те се изразяват в подготовката и изпращането на служение в градските
църкви на млади и мотивирани свещенослужители, финансовата подкрепа за ремонта
и реконструкцията на храмовете и манастирите в общината, организирането на
духовно-просветни мероприятия и честото провеждане на тържествени религиозни
служби с участието на неговия помощник
епископ Поликарп.
Всичко това е
свидетелство за неговата
пастирска грижа и специално внимание на Негово Светейшество не само към
миряните в храмовете, но и към всички
жители на община Перник. Допълнителен израз на това специално внимание
е и неговото благословение и административна подкрепа към инициативата за
обновяването и връщането към нов живот на 10 манастира и две църкви - всичките
паметници на културата с потенциал за оказване на силно положително влияние
върху развитие на туризма в община Перник. Така се създават не само по-добри
условия за вярващите чрез по-добрата свързаност на миряните с клира и
духовенството, което е предпоставка за духовното просвещение и израстване на
перничани, но и чрез развитието на
поклонническия туризъм става възможно нарастването на заетостта и доходите на
живеещите в общината.
С личното благословение на Светейшия Патриарх Неофит
започна провеждането на ежегодния фолклорен Църногорски събор. Благодарение на
подкрепата му тази родолюбива инициатива за популяризиране на традициите,
фолклора и културата на Граово се утвърждава като значимо събитие за перничани.
Със своите пословични смирение, търпение, човеколюбие,
кротост и любов, с добротворния си живот
патриарх Неофит е стожер на Православната вяра у нас и достоен пример за всички
хора, пример, който вдъхновява,
покорява, сплотява и умиротворява и е мерило за човечност.
За жителите на община Перник ще бъде чест Негово Светейшество Патриарх Неофит да бъде
обявен за почетен гражданин на Перник.
Биографични данни
Негово
Светейшество Български Патриарх и Софийски митрополит Неофит е
роден на 15 октомври 1945 г. в София като Симеон Николов Димитров.
Още от ранна детска възраст, заедно със своя по-голям брат
Димитър, получава от благочестивите си родители Никола и Стефана
християнско възпитание и развива голямото си музикално дарование. Като
дете редовно посещава Божия храм с майка си и се учи на православни
молитви, църковни песнопения и духовни песни.
След завършване на основното си образование през 1959 г. е приет в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и я завършва с пълно отличие през 1965 г. След като отбива военната си служба, през септември 1967 г. постъпва в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971 г.
През есента на 1967 г., заедно с брат си Димитър основават прославения камерен вокален ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния“. По време на следването си ръководи и квартета при катедралата „Св. Александър Невски“, като през 1971 г. е назначен за помощник-диригент на смесения хор при катедралния храм, с диригент тогава Ангел Попконстантинов (1905-1981).
От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация като аспирант в катедрата по „Църковно пеене“ при Московската духовна академия. Там защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Московско-синодалното направление в руското църковно пеене и неговото значение“. Завършва с пълно отличие и диригентския клас при академията.
От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София.
На 3 август 1975 г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий. На 15 август с. год. патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ и за йеромонах.
От 30 септември 1975 г. до 17 март 1986 г. той е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим.
От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската св. митрополия. Като такъв на 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски“ и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.
От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от 1 юли с. г. Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този пост той заема до януари 1992 г. когато е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при катедралата „Св. Александър Невски“.
На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април с. г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.
На 2 декември 2008 г. Русенският митрополит Неофит получава званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.
На 24 февруари 2013 г., на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е извършена още същия ден в катедралния храм „Св. Александър Невски“.
След завършване на основното си образование през 1959 г. е приет в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и я завършва с пълно отличие през 1965 г. След като отбива военната си служба, през септември 1967 г. постъпва в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971 г.
През есента на 1967 г., заедно с брат си Димитър основават прославения камерен вокален ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния“. По време на следването си ръководи и квартета при катедралата „Св. Александър Невски“, като през 1971 г. е назначен за помощник-диригент на смесения хор при катедралния храм, с диригент тогава Ангел Попконстантинов (1905-1981).
От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация като аспирант в катедрата по „Църковно пеене“ при Московската духовна академия. Там защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Московско-синодалното направление в руското църковно пеене и неговото значение“. Завършва с пълно отличие и диригентския клас при академията.
От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София.
На 3 август 1975 г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий. На 15 август с. год. патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ и за йеромонах.
От 30 септември 1975 г. до 17 март 1986 г. той е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим.
От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската св. митрополия. Като такъв на 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски“ и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.
От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от 1 юли с. г. Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този пост той заема до януари 1992 г. когато е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при катедралата „Св. Александър Невски“.
На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април с. г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.
На 2 декември 2008 г. Русенският митрополит Неофит получава званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.
На 24 февруари 2013 г., на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е извършена още същия ден в катедралния храм „Св. Александър Невски“.
Патриарх
Неофит е носител на орден „Св. Кирил и Методий“ – огърлие „за особено
значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент
Охридски“, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и
взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата
65-годишнина“, орден „Стара планина“ първа степен, „за изключително
големите му заслуги към България“, орден „Княз Ярослав Мъдри“, първа степен
(връчен в Украйна, на 27 юли 2013 г.) и орден „Св. равноапостолен княз
Владимир“, първа степен (връчен му от Светейшия Патриарх Московски и на цяла
Русия Кирил на 25 юли 2013 г.).
За особени заслуги към местните общности и в израз на високо уважение към неговата личност е обявен за почетен гражданин на Русе, на град Две могили, на Троян.
За особени заслуги към местните общности и в израз на високо уважение към неговата личност е обявен за почетен гражданин на Русе, на град Две могили, на Троян.
Предложението може да се види ТУК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.