Първанов се комкал, но само като дете

Като дете българският президент се комкал. Баба му го водела в черквата на селото си Косача. Тогава там още имало местен свещеник и храмът, за разлика от сега, бил отворен на всеки празник и в неделя. Гошко бил 2-3 годишен, когато посветената в Христовата вяра негова баба,се грижела за душата на внучето си и то приемало редовно причастие. И сега го правя, но по протокол, призна днес президентът, учуден, че негова връстница знае какво е комка.


Подобно на повечето българи и Георги Първанов си има село. Няма своя селска къща, но имал наследствени имоти. Не тях дойде да нагледа обаче днес в родния си край. Тръгнал бил на прощално турне из страната, преди да сдаде втория си президентски мандат.

Последната му по градове и паланки започна от родния му край, може би по стратегически съображения - ден преди премиерът Бойко Борисов да пререже лентата на магистрала „Люлин”.

Бил поканен за по-ранна дата, но заради обследването на рогата и копитата, които притежава в личната си колекция от ловни трофеи, визитата се отложила. Пак така случайно или не, точно в този ден в село Сирищник отбелязаха 100 години откакто се била основала местната организация на социалистическата партия.

От администрацията му обясниха, че не това е събитието, ами бил дошъл, за да поднесе цветя на войнишки паметник (точно в този ден и на това място).

Обиколката по селата из родния си край Първанов започна от село Косача. Всеизвестно е, че той е проплакал в здравната служба в Сирищник, но селото му е Косача. Оттам са фамилиите и на майка му и на баща му. Там Първанов е раснал до седмата си година и после се преместил в града, за да тръгне в първи клас.



Кортежът с който се движи спря в подножието на храма „ Св. Архангел Михаил”. След ръкостискания и размяна на поздрави Първанов влезе в черквата, съпроводен от кметицата на селото Лозинка Томова. Купи си свещичка и запали една на свещника пред иконата на Христос. Постоя безмълвен закратко. Дали влезе в молитвен разговор с Бога, само той си знае, но изглежда това му е чуждо щом може да взема причастие без изповед и по някакъв светски протокол. После попита къде да запали свещичка за мъртвите и потърси жертвеник на пода. И други пъти пред обективите на журналистите Първанов пали свещ в храма за мъртвите. Сигурно в душата си пази спомен и за бабите си донка и Параскева и дядовците си Първан и Методи…

На излизане от храма го спряха приятелки на майка му. Ще я доведа на манастирчето за курбана на Свети Дух, обеща им президентът и им каза, че напоследък боледувана. После пред журналистите сподели, че ще помогне за възстановяването на параклисче над Косача. Неговите руини са единстевон оцелелите от някогашен манастир над селото. Това нямало да стане с държавни средства, а с подкрепата на други хора. Първанов искал да направи нещо, което да остане за бъдещето.



Преди години той помогна за ремонта на черквата в Косача. Тя е от 1861 година. През 1997г. започват да я потягат. Тогава кесията зарзвъзва и Димитър Савов, президент на „Елпида-3”. На обновяването на храма беше владиката Йоан, сега викаиен епископ на Негово Светйшество българският патриарх Максим. Първанов доведе в Косача и първата дама Зорка. Подариха на храма скъпа икона. Днес той остави 50 лева за две свещички в касата за дарения, но не целуна нито една икона. Обеща обаче с инициативен комитет да събере пари за магерница в двора на черквата. Навесът е необходим, за да има къде да се подслонят хората през ноември, когато е храмовият празник.

Преди да тръгне към Сирищник. Първанов приседна на скромна закуска в кметския кабинет с Лозинка Томова и кмета на Ковачевци Васил Станимиров. А под кабинета е селския хоремаг, с празни витрини...



И други спомени сподели Първанов днеска. Сети се, че някога в Сирищник имало воденица. Там с дядо му отивали от вечерта , за да си запазят място за мливото.

А преди 100 години прадядото на Първанов Стоичко Иванов изкарал повече от един мандат като кмет на Сирищник. От документите и фактурите, които праотецът „скропулярно” запазил, се разбирало, че тогава в Сирищник имало 64 дюкяна и кръчма във всяка махала.

Странна беше обиколката на Първанов по селата в родния му край. Така и не се разбра защо точно беше дошъл. Обясни, че започвал обиколка из страната, за да отчете пред електората двата мандата. Преди изборите щял да публикува отчета си в малка книжка, за да може да стане част от дебата за вота. Каза че в Ковачевския край, защототук била Долината на маските, трябвало да се направят мини културни туристически коридори. Може би така той ги очерта като разходи по тях охраната си и хората от своята администрация. (Колко ли стрева това на данъкоплатеца?

В Сирищник една баба му подари стръкчета люляк и той й каза, че това му е любимата китка. Друга пък попита дали не е обрала целия храст.



Възрастна жена със стръкчета здравец в ръцете искаше нещо да му сподели, но той я отпрати да го каже на някого от неговите хора.



73-годишен дядо му се похвали, че лекари, чиито имена старателно спомена, го върнали към нов живот и го покани на по биричка. Е, чукнаха се пластмасови чаши.



Състоя се и протоколното поднасяне на цветя на войнишкия паметник. Китки туриха и други хора, и местни младежи. Може би президенсткия тур е бил с възпитателна цел по-често да се сещаме за синовна признателност към падналите във войните.




И оркестър с певица имаше в Сирищник. Поздариха Първанов с парчето „Сбогом, роден край”. На хоро не се хвана, макар да го провокираха и след празни приказки и откровения за АБВ и американските бази в България, за които наем не бивало да се иска, както говори Волен Сидеров, защото за сигурността не се плаща, Първанов продължи по маршрута си.

Сърцат кмет – Георги Шияков, трети мандат управлява в Лобош. Селцето е китно, добре подредено и чисто. Личи си, че има добър стопанин. Работата му била много, оплака се управникът. Хората били възрастни и го дърпали за всичко – за хляба и за лекарствата, и на доктор да ги води.



На Първанов показаха възстановено с много мерак старо килийно училище, потегната църква на св. Харалампия, на с празник на празника Свети Спас (Воснесение на Господа). Похвалиха се и с маските, а Първанов ги поправи, че по тоя край маскираните са сурваскарье, а не кукери. И попита за колко време се прави такава маска и дали по нея има рога от архар.



Професионална археоложка му разказа за прооучванията си из този край и заедно се дивиха на предхристиянските украси по вратите на храма.



В центъра на Лобош има паметник на основания тук лично от Левски таен революционен комитет. И там Първанов поднесе цветя. Той проучвал тая тема и не било много сигурно, че Апостола е дохождал по тоя край, но така разказвало преданието, а с народната памет небивало да се спори.

Кой знае, може би пък за това да беше дошъл в родния си край държавния глава – за да остане в народната памет, без значение какво точно е вършил. Нали два мандата Първанов не крие, че иска да остане в историята като държавник, но дали?

След разходката той се покри в луксозно частно имение в Дебели лаг. С него отиде отбрана компания местни социалистически величия, сред които не бяха лидерът им Ненко Темелков, нито кметицата на Перник Росица Янакива, но пък беше неговия съветник и ректор на УНСС Борислав Борисов, номиниран от пернишки социалисти за президент. Не се знае дали пък не за това беше дошъл Първанов насам с цялата си кохорта – да пообядва в селска реномирана кръчма. Пушка не се видя, сигурно не е ловивал по родните полета, където като дете е пасъл добитък. Отчет по смисъла на социалистическата традиция с доклад не направи.

Мисля си, ако беше наясно какво е комка и че когато си параснал, а не дете ,трябва да се пречестиш с кръвта и тялото Христово само след честна изповед, по друг начин щяха да му минат мандатите на Първанов.

За първи път: Екопанаир под манастирската стреха в Църногорския манастир "Св. св. безсребреници Козма и Дамян"

За първи път на манастирско изложение се събраха монаси от три балкански държави. Църногорският манастир „Св. св. безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци стана домакин на международно изложение с благословени чисти продукти и одухотворени икони.



Лошото време и работният ден на 2 май и тази година не спря хората за традиционния народен събор в манастирските ливади. От рано сутринта заприиждаха хора от близо и далеч. По не най-добрия горски път се изкачиха даже луксозни автобуси, а сред първите бяха и изпълнителите от ансамбъл „Българе”, които тази година се погрижиха за програмата.


Сред първите в манастирския двор бяха и екипи на всичките национални телевизии, които освен репортажи за новините предадоха и директно. Причина за големия интерес тази година беше не нечия височайша визита – като лани и по-лани с гостуванията на министърпредседателите Бойко, а преди това и Станишев. Причината беше изложението на мляко, сирене, кашкавал и месни изделия, на вина и ракии и широка палитра от духовни сувенири –икони, броеници, кандила и други дребни украшения.



Извън манастирските порти се бяха ширнали обичайните сергии като на всеки панаир и множество скари, но вътре – под сводовете на новопостроеното крило, продукция показаха домакините и тръгващият по техния път Билински манастир в Брезнишко, представен от неговия ефории – свещеника на Брезник Константин Стойчев и неговата помощница леля Мария.






Игуменът на Чипровския манастир архимандрит Василий, дал идеята за изложението в началото на годината, беше донесъл лечебна ракия и чисти билки с оригинален етикет, събирани в ливадите около неговата обител. В момента той строи обор за животните от своето стопанство със собствени средства.



Дядо Василий смята, че наесен изложението може да се повтори при него.



Подозренията ми, че ракийцата е дяволско творение и не може да бъде благословена днес отпаднаха напълно. Доказателство за това стана Гроздовата от Чипровския манастир, с която игумена му архимандрит Василий, излекува жестоката ми хрема. Само една чашка колкото напръстник и благословията на младия духовник беше достатъчна да ми се върне доброто здраве.



Икони, броеници, тамян и други духовни предмети показаха и от исихастириото „Свети Василий“ на атонския скит „Св. Анна” край Солун.






Очите на посетителите останаха по грейналите образи на светиите от иконите, които на своя щанд бяха показали сестрите от Клисурския манастир"Св. св. Кирил и Методий" край Берковица. Там има 6 монахини и три от тях бяха дошли на панаира, водени от игуменията майка Таисия. Иконите, които с Божие благословение, изработват сестрите, до една преминали специална школа по иконопис, се правят само по поръчка, и за пръв път се показват вън от тяхната обител.



Рисунъкът се прави с пигменти и руда, а не с химически бои. Праховете от земни темпери се разтварят в жълтък от яйце. Иконите се рисуват върху специално дърво - от дъб, липа, орех или ясен, защото не се пукат и не изпускат смоли. Основата се грундира и съхне една година. После се поставя 24-каратово злато. "На практика тези рисунки са вечни", обяснява игуменката майка Таисия.



Някои е от иконите са обшити в плюш и са обточени с ювелично изработени шевици от сърма. Понякога ги украсяват с кристали "Сваровски" и полускъпоценни камъни.






Чак от Поморие братя бяха донесли вино и печатни издания, които прявят.




Наред с билковите ракии, сирената и квасените млека на монасите и майстори показаха и уникалните си изделия. Керамикът Светослав Савов и Румен Димитров, който се занимава с църковна дърворезба, също бяха тук. Румен учеше миряните как се подпечатва хлябът. На масата той показа три вида печати - за делничен самун, за празничен и за причастие.



Румен беше показал и пътвите омесени от него самия хлябове.






Най-богат беше щандът на монасите от Суковския манастир „Успение на Пресвета Богородица” в Сърбия. Те показаха и еликсира сред ракиите. В казана с джибрито братството слага 26 лечебни треви - подбел, бабина душица, маточина, лавандула и още разни други. Всяка бутилка "Траварица" е запечатана с восък, има и паспорт с упътване. Указанието сочи, че трябва да се употребява в умерени количества - по 20 г, 2-3 пъти на ден. "Огнената вода лекува високо кръвно, сърдечни болести, стомашни проблеми и още 15-тина болежки", хвали стоката си благияг като ангел игумен на манастира Дядо Серафим.

В Суковския манастир правят и "Ореховача" - ракия с млади орехчета, особено актуална в момента заради радиацията от Фукушима, защото зелените орехи действат като хапче с йод.

Зад стените на манастира всичко се забърква с билки - дори кравето сирене е уникална марка, защото е с риган и босилек.

Тамянът, който монасите правят, пък ухае с пет аромата, като най-търсени били тези на ясмин, магнолия и кипарис.



Престолно Разпятие и дърворезбована пластика на Разпятие, и двете с размери около метър, изработени от карловския майстор Ценко Иринчев – наследник на Бачо Киро, поднесе в дар на Гигинския манастир вчера Бисер Боянов. Дарението е от името на оглавяваната от него фондация „Васил Левски – Дякона” и на сдружение „Св. св. Кирил и Методий и св. Бенедикт Нурйиски” с председател д-р Виктор Банов.






Сред гостите на манастира тази година беше и семейството на кмета на село Кошарево Пламен Франгов. От няколко месеца той и съпругата му Нели са приемни родители. Малкато Мария за която се грижат се радваше на голямо внимание.




Бурен пролетен дъжд пък съпровождаше водосвета, отслужен от игумена на Суковския манастир от. Серафим, от. Константин Стойчев и арх. Василий. Но макар и намокрени от дъжда, хората искаха да се поръсят и със светената вода.









Дъждът не спря хората за празника и към манастира през целия ден прииждаха гости.



И макар привлечени от по-скоро светската страна на празника , и малки и големи, и официалните гости се отбиха в стария храм, за да запалят свещица. По лев и по два ги продаваше лично игуменът на обителта Дядо Евгений.



След директното включване на Антон Хекемян за сутрешния блок на БиТиВи, репортажи за празника заснеха и БНТ и нова телевизия.



/0-годишният Тодор Димитров от Перник е бил наемател на манастира през 1969г. И сега идва на празника.



Води и приятели.



така е изглеждала обителта през 1969-та.



А така сега:



Кметът на Перник Росица Янакиева специално поиска благословия от сръбския игумен Дядо Серафим – за града и жителите му, за себе си и за своята малка внучка Росита.



Пернишкият губернатор Иво Петров пък нагледа как върви дообзавеждането на новия параклис на името на св. Силуан Атонски, който ако е рекъл Господ ще бъде осветен на 8 май.



По манастирските поляни ке бяха ширнали скарите и сергиите на народния събор.



Автомобилите нямаха чет.



На еко панаира на манастирите се роди и каламбур. Досега на хората в расо, независимо от тяхната възраст, винаги и във всички времена сме им викали Дядо поп. Вече има и ново прозвище – Чичо поп. Заради младежкия вид на добилия световна популярност монах от Гигинския манастир от. Никанор, невръстната София , която го знае от рождението си, не можа да му каже дядо и така се роди новото обръщение.

Да срещнеш четири пъти папа Йоан Павел ІІ

Милиони католици и християни от другите деноминации от цял свят се готвят да присъстват на беатификацията на папа Йоан Павел ІІ, която ще се състои на 1 май във Ватикана. Сред тях ще бъде и перничанинът д-р Виктор Банов. Той е имал три лични срещи с един от най-човеколюбивите и най-обичани водачи на Католическата Църква приживе.
В деня на обявяването на папа Йоан Павел ІІ за блажен, което ще отвори вратите към неговата канонизация за светец, теологът от Перник ще се докосне отново до богатата личност и влиянието върху целия свят на Йоан Павел ІІ.
Програмата по беатификацията започва вечерта на 30 април с бдение и ще продължи през следващите два дни.
Д-р Банов ще представлява във Ватикана украинска религиозна медия.