22 юни 2009

Колко струва една хартиена шапка?

Отворено писмо до кандидатите за народни представители




Скъпо и прескъпо струващи билбордове с доволно усмихнати лица на кандидати за народни представители. Тапетирани с плакати огради, фасади, дървета и всякои други удобни места. Безкрайни безсъдържателни клипове по телевизиите в най-скъпите за реклама времеви пояси с безсмислени послания, които освен да предизвикат негативна реакция у несимпатизиращите, едва ли вършат друга работа.
Концерти, банкети, срещи с „трудови колективи”, мобилни кампании „фейс то фейс(лице в лице)” и „от врата на врата”. Тонове плакати, картички, хартиени шапки за по пет минути, които после отиват в боклука (и не се рециклират). 80 000 лв. за рекламно каре на партия по време на кампанията на първа страница в тиражен всекидневник за Югозапада. И балони, балони – досущ като спуканите евтини обещания на напиращите за парламента.


Няма нужда да се обяснява какъв финансов ресурс поглъща всичко това. Ако някой се опита да го изчисли, няма да успее защото повечето разходи са на тъмно и не влизат в официалните отчети за пред Сметната палата.

В същото време:


В скромен панелен апартамент близо до хотел „Зора” в Перник живее 4-годишният Петър Димитров със семейството си. Когато се роди с многобройни увреждания, лекари съветваха майката София да се откаже от него. С цената на много лишениия и с помощта на добри хора детето постепенно преборва страшните диагнози. Лечението е непосилно скъпо. Здравната каса третира заболяването като нелечимо и затова не плаща за него, а детето се оправя. Колко струва лечението му и подържащите медикаменти си знае само майката.


В панелка в Радомир живее 17- годишният Кристиян Иванов – момчето изпаднало в будна кома след като го блъсна кола. Той се събуди от комата по чудо, въпреки, че медицината не даваше надежда и сега бавно се възстановява. Майката Тони не работи, грижи се за него и живеят в недоимък. По едно време по телевизиите показваха клип – пуснете SMS за децата в будна кома – но пари от тази кампания Кристиян не е получил.

Пак Радомир, в панелен блок в ЖК”Тракия” живее с майка си 27-годишната Мария. Тя страда от рядко заболяване, което я е приковало на едно място, а Мария е млад човек – иска да живее, да общува, да е като всички други, но заради недоимъка не може. Системата не позволяваше на майката да бъде нейн личен асистент. Слава Богу, това се оправи, а през Интернет Мария намери приятели и помощ.


Във френска клиника се възстановява след операция, направена в началото на юни малката Бояна от пернишкото село Студена. Средствата за операцията бяха събрани чрез социалната мрежа Фейсбук и други сайтове. Последните вести от майката Гергана са, че за да си стъпи на краката Боянка ще трябват още, още средства, с които тя не разполага.

На лечение в „Пирогов” е седмокласничката от Брезник Анна Огнянова. Детето страда от рядко заболяване на стомаха и червата. В момента състоянието й е влошено. Наложителна е скъпо струваща операция, но момичето е много слабо и трябва да укрепне. Семейството й се нуждае от средства за медикаменти, консумативи и храна.

И т.н. И т. н. И т.н. Това са само няколко случая, станали известни чрез медии. А колко ли са тежките човешки съдби, за които в медиите не се разказва.

Повечето кандидати за народни представители призовават „Гласувай за мен и за моята партия и ние ще направим ...”. А не може ли да бъде обратното, дами и господа политици?! Вие да се заемете с някоя кауза, да я доведете до край, а ние, гласоподавателите след това да преценим по делата за кого да гласуваме. Когато искаш да постигнеш нещо няма начин да няма начин, не е задължително да си във властта. Или още по-добре е да направиш добро за повече хора, тъкмо когато не си във властта. Давате ли си сметка колко струва една стъпкана хартиена шапка и един спукан балон?





2 коментара:

  1. Много добра статия. Адмирации!

    ОтговорИзтриване
  2. Руми,

    Обръщам се към теб с малкото ти име, както обикновено.

    Няма да намериш човек по земята, който да каже, че не си права. В същото време ти добре знаеш, какво значи предизборна кампания. Проблемът не е в глупавите шапки, а защо парите, които аз и всеки от нас даваме за здраве се управляват лошо и все не стигат до тези, които имат нужда от тях.

    Няма как да спрем с глупавите шапки, запалки и плакати по време на предизборните кампании, нито специфичното за това време поведение на медиите, но да управляваме по-добре парите си, които заделяме за здраве можем. Ако бях човек на перото, щях да го насоча писеца му в тази посока. Другото е само припяване на фалшивия хор на тема - всички са маскари.

    ОтговорИзтриване