07 юни 2009

ЕВРО К(А/О)МПАНИЯ



Кампанията или компанията за евроизборите в България не можа да предизвика ентусиазма на българина. Въпреки че само за втори път нашенеца имаше правото с гласа си да изпрати свой представител в Европарламента, нещо не се оказа много изкушен да се възползва от това си право. Дали заради кампанията или заради компанията, или пък и заради двете?!
То, кампания почти нямаше, защото всичките плъзнали като бръмбари през май кандидати за евродепутати доколкото отправяха някакви послания към избирателя, те бяха свързани не с идеите им за защитаване на българските интереси в Брюксел и Страсбург, а повече с това, че те са най-добрите и подходящите да управляват държавата.
Едни се обявиха, че искат промяна, но така сякаш искат да променят дъжината на косата си.
Други призоваха да доказваме, че България може, но какво може и дали и с кого ще стане, не се разбра.
От залели цялата страна билбордове беше дадена рецепта за спиране на корупцията – с бюлетина с определен номер, а какво по-голямо доказателство за корупция от неограничения брой прескъпи билбордове.
Две партии даже сложиха за водачи на евро листите си лидери на други политически формации. На обединените в партия бизнесмени и предприемачи им се наложи да преглътнат изпечен политически брокер. Не по-малко трудносмилаем беше и водачът на листата на социалистите – готвен да замести дългогодишния и несменяем председател на социалдемократическа фракция.
Вторите евроизбори у нас ще се запомнят и с новата практика за плащане на гласове. Въпреки повтаряната като мантра реплика, че купуването и продаването на гласове е престъпление, звучаща точно толкова сериозно, колкото надписа на кутиите с цигари, че пушенето убива, на поразия се правеха списъци на застъпници и наблюдатели срещу различни суми, което значи какво – че тези хора ще пуснат глас за платилата им политическа сила и ще доведат свои близки до урните да сторят същото.
Имаше билбордове, плакати и клипове, имаше и нещо като диспути. Имаше обещания за и против АЕЦ „Белене”, за по-високи пенсии, за пари от евросубсидиите за всеки българин и ред други такива. Но нямаше политика. Компанията от кандидати за евродепутати не говореше брюкселски, а български и то на диалект. Нямаше кампания, а само компания, отдавна недолюбвана от българина. Затова и не излезе да гласува нашенеца, впрочем както повечето европейци, значи гласоподавателят е по-европеец от политиците ни.



Няма коментари:

Публикуване на коментар