31 август 2010

На 1 септември започва новата църковна година




Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие, наричано още "началото на индикт".


Според Светото писание, Господ идва в синагогата на първи септември, за да обяви своята мисия за цялото човечество:


16. И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.
17. Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:
18. "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,
19. да проповядвам благоприятната Господня година".
20. И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.
21. И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.
22. И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
(Лука 4.16-22).


Византийците виждали в това четиво указание от Господ за празнуването на новата година. Преданието свързало това събитие с 1 септември. В Минология на Василий ΙΙ от 10 век се казва: "От това време Той дарува на нас, християните, този празник".


И до днес в Православната църква след литургията на 1 септември се чете именно този евангелски откъс.


По каква причина бил установен този празник?


* Именно в този месец, когато водите на потопа започнали да намаляват, Ноевият ковчег се установил на Араратските планини.

* В този месец свети пророк Моисей слязъл от планината с лице, осияно от Божествената слава, и донесъл новите скрижали, на които бил написан законът, даден от Самия Господ.

* В този месец било започнато съоръжаването на Господнята Скиния сред стана на израилтяните.

* В този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, "и то не без кръв... за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание".

* В този месец Божият народ, смирявайки с пост душите си и принасяйки на Господа жертва на всесъжение, приемал очистване от греховете си, извършени през годината.

* В този месец се извършило тържественото освещаване на великолепния храм Господен, построен от цар Соломон, и в този храм бил внесен Ковчегът на Завета.
В този месец всички колена на Израилския народ отвсякъде се стичали в Иерусалим за празника, изпълнявайки Господнята заповед: "седмият месец да ви бъде събота на съботите, и смирявайте душите си пред Господа".


През 6 век по времето на император Юстиниян I във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. индиктион от лат. indictio=обявяване) -периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци.


Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора започвала новата финансова година на империята.


Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход.


Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на Константин Велики, започвало на 1 септември 312 г.


Във Византия църковната година не винаги се отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се считал 1 март или 25 март - Благовещение. Като цяло тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се счита за късновизантийско явление.




Есента е била начало на новата година от древни времена. Основания за това можем да намерим в самта природа. В края на лятото обикновено привършвала жътвата и труда на цялата година (Изход 23:16). След събирането на плодовете, като цел на природата и земеделието, настъпва новият кръг от дела и нови надежди за бъдещо плодородие.




В Деня на църковното новолетие - 1 септември, се чества св. преподобни Симеон Стълпник (357-460г.) и паметта и на преподобна Марта, неговата майка.





Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Родители му били благочестиви християни, бедни и прости хора. Като дете той бил пастирче на чужди стада, но още от тогава той бил призован от Бога за подвижнически живот. Още от дете всяка заран той влизал в храма на молитва. В един празничен ден той чул думите на Господа Иисуса Христа: "Блажени бедните духом ... Блажени кротките ... Блажени гладните и жадните за правда ..." . това силно го развълнувало. „Дали мога и аз да стигна до такова блаженство, за което Спасителят говори?”, запитало малкото момче стоящият до него в молитвен унес старец. А той му отговорил, че това е напълно възможно като се отдаде на пост и молитва, на смирение и бедност и като се отдалечи от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога.

Като станал на 18 години, Симеон постъпил в манастир. Полагал непрестанни усилия да търси напрежение и оскъдици. Прекарвал времето си в пост и постоянна молитва, но все му се струвало, че малко се труди за Христа, Който пострадал за нашето спасение.
Един ден Симеон оставил своята манастирска килия, изкачил се високо в планината и в усамотение се отдал на молитви. С опасения да не би поради умора да се породи в душата му желание да слезе долу, при братята в манастира, той се привързал с верига за голям камък.

Този негов подвиг станал достояние на местния епископ, който се качил в планината да го види. Като го видял окован, му рекъл: „Защо е това? Човек трябва да владее себе си и без окови! Не чрез верига трябва да се приковем към онова, което считаме за своя длъжност, а чрез воля и разум.”

Смирено Симеон приел бележката на архиерея, снел веригата от себе си и променил начина на подвига си. Той продължил своя постнически и молитвен подвиг, като още по-силно се свързал с Бога и подчинил волята си на Божията воля. Похотите на плътта си побеждавал чрез доброволен труд из тоя планински кът и чрез въздържание.
Слухът за неговия постнически и молитвен подвиг се разнесъл из цялата околност. Към него започнали да се стичат поклонници, но кротък, благ и смирен, Симеон се плашел от човешките похвали. Не искал да ги чува, за да не се възгордее и да падне в смъртен грях.

Тогава решил да си изгради стълп – кула и там, на върха й да живее, та посетителите да не го смущават, да не слуша похвалите им, да остане завинаги в смирението си. Събрал камъни и от тях изградил стълп и върху него тясна килия. Но поклониците не го оставяли на мира и той започнал да се издига на все по-високи стълпове. Последният бил висок около 12 метра. Върху стия стълбове преподобният се молел непрестанно, най-често изправен, с поглед устремен към безкрайните небеса. Бог укрепил душата му сред тежките страдания и го дарил с удивителна мъдрост, с чудотворна сила.

Слухът за подвига на преподобни Симеон Стълпник се разнесъл надлъж и нашир. Към неговия стълп продължили да прииждат огромни маси народ от близки и далечни страни. Идвали богати и бедни, силни и слаби, учени и прости. Едни дохождали при него за съвет, други за утеха. Трети донасяли болни – да се помоли за тях.

Кротък, скромен, смирен, той слизал от височината на стълпа си, заставал пред тях. Изслушвал всички с любов и благост, като им давал да разберат, че считал себе си най-малък и най-недостоен от всички. Със забележителна нежност и горящо сърце ги поучавал на закона Господен. Молел се за болните и те получавали изцеление.

Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст – в 460 г. На погребението му сред народа имало човек, който бил ням и глух от 14-годишна възраст. Когато внесли тялото на преподобния в храма, нещастният човек се изцерил веднага. Чудото силно развълнувало целия народ. Църквата тържествувала и славела Бога.

След няколко години бил построен в Антиохия храм на името на св. Симеон Стълпник. В тоя храм били пренесени светите му мощи. А на планината, където се намирал последният, най-високият стълп, бил изграден манастир, където са станали много чудеса, особено изцерявания на неизлечимо болни.


Същия ден се празнува паметта и на преподобна Марта, майка на св. Симеон.


Евангелските и Апостолските чтения за деня
(Сряда след 14-та Неделя след Петдесетница)


Из „Послание на св. апостол Павла до Галатяни”:

15. Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.
16. Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: "и на семената", като за мнозина, а като за едного: "и на семето ти", което е Христос.
17. Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.
18. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
19. Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.
20. Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.
21. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;
22. но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа./ Гал. 3:15-22.


Из „Свето Евангелие от Марко”:

7. Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.
8. И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,
9. но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.
10. И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.
11. И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.
12. Те тръгнаха и проповядваха покаяние;
13. изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха./ Ев. Марк. 6:7-13.

Няма коментари:

Публикуване на коментар