22 октомври 2010

Супер Бянка посяга на журналистиката, а не НСО



Няколко дни подред не стихват коментарите около ареста в Перник на т.нар. репортерка от Нова ТВ - Супер Бянка. Уважавани авторитети взеха думата, и се изказаха, и заклеймиха държавния глава и неговата охрана.

Случаят се оказа удобен повод да се плюе по Първанов. Умело беше използван и за коментари за свободата на словото у нас. И двете теми ме изкушават постоянно. Крилата е станала вече фразата ми, че Първанов ми е любимия съученик, но не ми е любимия президент. В този случай обаче, няма как да съм на страната на Бянка-та.

Може и да има основания президентът да бъде упрекван в неадекватна реация при случката с актрисата-репортерка. Но е необяснимо как може дни наред това да е най-четената и най-коментираната новина.

Така и тези, които не гледат шоуто на Иван и Андрей като мене, разбраха, че има такова нещо като Супер Мен, но в розови дрехи и с жълто медийно поведение. Въпросът, според мене е, какво общо има въпросната телевизионерка с журналистиката и още повече със свободата на словото.

Дали са я арестували насериозно или и полицията е била употребена в рекламния трик също не е много ясно.

Много хора и най-вече Сашо Диков са се опитвали да задават на Първанов въпроси, но от него пряк отговор не са получили. Каквото и да е искала да пита арестуваната предрешена репортерка – възможният отговор отнапред е бил известен. А според нейните думи тя искала само да пита дали България трябва да е президентска република.

Настоящият държавен глава няма обичая да казва тайните си и даже не ги премълчава, а ги отрича. Примери много - за принадлежността му към ДС, за лова в Симитли по време на национална трагедия, за убития архар, за преданността към руските интереси.

Не мога да се сетя и защо като прогониха Иво Инджев от една телевизия, която също не гледам, никой не дръзна да го защитава, а по случая с нещо, което е шоу, а не журналистика, гракнаха много гърла и най-паче от въпросното шоу.

То е същото, за което ми сподели Иво Инджев. Много журналисти имали неприятности с пресслужбата на президента, но никой не се съгласил да бъде цитиран по име в книгата му "Президентът на Ръ Бъ". Аз нямах нищо против да ме спомене по име заради сбъсъка ми с вездесъщата Бойка Башлиева при една почти комична незначителна ситуация и на него това му се видя героично. После го помолих да не я дава тая случка като пример, за да няма основание Първанов да ме упреква, че на негов гръб правя PR за себе си, както вече го е правил, когато разказах на колеги, че е преписвал от мене и показах даже доказателство. (Само че аз нямам нужда от реклама, нито да правя каквото и да било име - и така ми е добре.)


Разиграният цирк около ареста на Супер Бянка не е посегателство към свободното слово. Да я наричат репортерка е посегателство към журналистиката. Така мисля аз и се чудя какви журналисти са тези, които не разнищиха случката, за да разберат какво се крие зад нея - само неадекватна реакция от страна на президента или добре замислен рекламен трик от шоу със съмнителни достойнства.

Аз го питах президента какво му казват хората от публиката, които успеят да се здрависат с него, а той отговори, че не му казвали нищо политическо...

Няма коментари:

Публикуване на коментар