14 януари 2011

Нова година – ново начало, дали … и за старата ми шапка?



Ето че и в Перник може да се каже, че новата година наистина започна. На 13 януари вечерта, по-скоро през нощта срещу 14-ти, цяло Пернишко пощурява. По селата се празнува Сурова. Странно защо през последните по-модерни години се утвърди на празника да му се вика Сурва. Може и така да може. Не знам. Но така в тоя край, пък и по други места по България, започва годината. На обичая не са му повлияли никакви смени на календара – нито на гражданския – през 1919 година, нито на Църковния – след последната промяна през 1968г. , необяснимо защо направена.

Та след Сурва в Пернишко може да се смята, че годината наистина е започнала.

То през януари си е кажи речи всеки ден празник. На първи празнуват Василовците, после на 6-ти и 7-ми черпят Йордановците и Ивановците, които са най-много в държавата.

Някой си беше направил труда да гуглира и за други поводи за почерпка и се оказа, че на 8-ми януари е световният ден на пощите.

Имало и някакъв повод на 14 януари всеки, който има домашен любимец, да го облече в нова дрешка?!?.

15-ти януари бил ден на шапките. Може би тъкмо за това в навечерието му се оказа, че съм останала без любимата ми шапка. Добре поне, че главата ми е на мястото си, в което съм почти сигурна. Не ме яд за шапката, повече ме яд, че ще отиде на някоя неподходяща глава. В смисъл, че на филцовия ми унисекс каскет  има ценна брошка  с голямо значение, но само за мене. Сребърната корона с позлатени елементи беше съкровен подарък от Царя.

Добре поне, че 16-ти януари бил ден за правене на... нищо. Може и още малко да си потърся старата шапка. Възможно е и да се появи на главата на някой сурвакар по фестивала. Щото последно с нея бях по Сурва из пернишките села.



На 17 –ти януари не трябвало в никакъв случай да се коли прасе. Защо – защото и те празнували.

19-ти бил ден за ядене на пуканки, а на 21 за гушкане до полуда. На 24- ти трябвало да се засипват хората около нас с комплименти и мили думи.

От това, което прочетох някъде, сега не помня точно къде, месецът завършвал с деня на овесената каша, а февруари започвал с празника на Робинзин Крузо.
После през годината има още най-различни щури празници: 18 март е ден на поспаланковците, на 15 март се почитала пък онази чудна част на тялото, на която лежим - гърба.

В календара има и ден на кафето, а в същия ден е празник на белия хляб. Има още какви ли не дни - на моркова, на чесъна, на бонбоните, на секретарките. Дни, в които спираме часовниците или не пазаруваме. Важното е да имаме поводи за по-добро настроение.

В навечерието на 2011-та психолози предупредиха да не си поставяме много високи цели в началото на новата година. Специалистите съветват да бързаме по-бавно, с малки стъпки и специфични, постижими, реалистични и ясни цели. Според експертите, по-успешната формула била ако целта се раздроби на малки, добре обмислени практични стъпки и така наистина да се постигне ново начало – на когото каквото му е потребно.

Пожелавах на всички Новата 2011 година да е по-добра, но това ще е така ако и ние ставаме всеки ден по-малко по-добри.

Като начало очаквам, който ми е намерил шапката да ми върне поне брошката. А каскета го подарявам…И той има право на ново начало.

Няма коментари:

Публикуване на коментар