14 септември 2012

Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден)


На 14 септември светата Православна Църква извършва поклонение пред Светия Кръст Господен.

Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое, победы на сопротивныя даруя, и Твое сохраняя Крестом Твоим жительство. (Тропар на светия Кръст, глас 1)

На този ден се почитат няколко важни събития от живота на Христовата църква: Чудното явяване на Св. Кръст на император Константин Велики, намирането на Светия Кръст на Голгота и връщането на Животворящия Кръст от персийски плен.

През 312 г. император Константин Велики тръгнал на поход срещу управителя на Италия Максентий, който бил жесток тиранин. Войската му по численост превъзхождала императорската, но Бог изпратил чудно видение на император Константин. Той видял на небето сияещ кръст и над него надпис, който гласял: "С това ще победиш." През нощта Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин Велики и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Император Константин изпълнил заповедта от съновидението му. Със силата на кръста Константин излязъл победител в неравностойната битка и освободил Рим от тиранина Максентий.

Майката на император Константин Велики - царица Елена, била ревностна християнка. По Божие изволение на Голгота тя открила кръста, на който Господ Иисус Христос бил разпънат и на който Той проля кръвта Си, за да изкупи нашите грехове. След като бил намерен Кръстът Господен, тогавашният архиепископ Макарий взел Светия Кръст, застанал на специално издигнато място, откъдето го издигнал високо и осенил с него целия многоброен народ, пристигнал в Йерусалим да се поклони на Честния Кръст. Това събитие станало през 326 г.

Три века по-късно през 614 г. царят на персите Хозрой превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл със себе си всички скъпоценности и светини, които се намирали в тях. Сред задигнатите светини бил и Животворящият Кръст Господен. Войната между Персия и Византийската империя продължила дълго. Византийския император Ираклий победил персите и задължил персийския цар да върне пленниците и всичко заграбено от Йерусалим. Така император Ираклий върнал обратно Господния Кръст в Йерусалим.

На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

„Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.”, казва в първото си послание до коринтяните св. ап. Павел (1Кор. 1:18). Ето защо символът на кръста има такова голямо значение в живота на православния християнин. Той се осенява със знака на кръста преди и след молитва, по време на богослужение, преди и след хранене, преди и след работа. Кръстното знамение свидетелства за нашата вяра в Иисус Христос и пресветата Троица, а също и за подчинението ни на Господнята воля.

Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст. На Кръстовден се спазва строг пост.

Слово за кръста

Св. Иоан Златоуст

Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата.

Виждаш колко блага ни е дал кръстът!

Нека не се срамуваме от достойните за почит знаци на нашето спасение. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Той ни се предлага, когато се покръстваме, когато поискаме да приемем тайнствената храна, когато поискаме да бъдем ръкоположени или да направим нещо друго. Затова с такова желание го чертаем и в домовете си, и на стените, и на вратите, и на челата, и в сърцата си. Защото кръстът е знакът на нашето спасение, на общата свобода и на милосърдието на Владиката. Затова, когато се осеняваш с него, представяй си цялата му значимост, потушавай гнева си и другите си страсти.

Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: "Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците." (1Кор. 7:23). Мисли, казва той, за високата цена, заплатена за теб и няма да бъдеш роб на нито един човек, като под висока цена разбира кръста. Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. Направиш ли го по този начин пред лицето си, нито един от нечистите духове няма да може да се доближи до теб, щом види меча, с който е бил ранен, оръжието, от което е получил смъртоносната рана.

Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола.

И така, запечатай кръста в ума си и приеми спасителния за нашите души знак. Защото именно този кръст е преобразувал вселената, прогонил е заблудата, въвел е истината, превърнал е земята в небе и е направил хората ангели. Когато имаме кръста, демоните вече не са страшни и опасни, смъртта вече не е смърт, а сън.

Кръстът поваля и потъпква всичко враждебно. Затова, ако някой ти каже, че се покланяш на Разпнатия, отговори му с радостен глас, че се покланяш и не ще престанеш да се покланяш.

Ако той се засмее, оплачи безумието му и благодари на Господа, че ни е оказал такива благодеяния, които без откровение свише никой не може да познае. Този човек се смее само поради това, че "Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух." (1Кор. 2:14). Децата например, виждайки нещо велико и чудно, ще се засмеят, ако се опитаме да им го обясним. Езичниците приличат на такива деца.Те дори са по-безразсъдни от тях, понеже постъпват по детски в зряла, а не в детска възраст, затова са и по-достойни за съжаление и не заслужават никакво извинение. Но ние, дори пред нас да застанат всички езичници, нека с още по-голямо дръзновение да казваме, че кръстът е нашата похвала, началото на всички наши блага и цялото наше украшение!

Превод: Фондация Покров Богородичен - pravoslavieto.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар