12 декември 2013

Виктор Банов като пилигрим в Египет

Д-р Виктор Банов се покланя пред мощите на св. Макарий Египетски
Поклоническите пътувания до православни свети места по света е едно от любимите занимания на перничанина Виктор Банов. Докторът по богословие сътрудничи на украинска православна медия, която го акредитира като кореспондент при визитите на папата в европейски страни и Близкия изток. Служебните ангажименти той съчетава с пилигримство. Често предприема и други пътешествия, които винаги съчетава с възможността да се поклони на светини. Той е роден в Перник през 1966 г. Завършил е богословие в Софийския университет. Преминал е обучение в Института в Женева към Световния Съвет на Църквите, а след това и в Икуменическия манастир в Тезе, където помага за съставянето на сборник избрани глави от Новия Завет специално за млади християни. Докторската си дисертация защитава в Папския Източен Институт в Рим. Бил е директор на Земенски манастир към Националния исторически музей. В момента работи в Европейския политехнически университет, но е чел лекции на студенти у нас и в други европейски страни.

Последното му вълнуващо пътуване беше в Египет. Със свои колеги, сътрудници на християнски медии от Европа, обиколи древните манастири на коптите – най-старата православно общност в света. Тези дни с вълнение научи за ограничения достъп до манастира „Св. Екатерина” в Синай. Заради нападенията на джихадисти, службите за сигурност разпоредиха обителна временно да прекрати приемането на поклонници. Православният богослов се вълнува за съдбата на новите познайници в размирните земи.
Виктор тръгва на пътешествието тъкмо когато "Арабската пролет" процъфтява. В сумрака на една февруарска вечер под знака на неизвестността в египетския град Тир е групата им от журналисти в европейски християнски медии. "Намерихме коптската църква и влязохме. Свещеник на средна възраст държеше проповед. Представихме му се като свърши и той ни прие радушно", разказва перничанинът д-р Банов. После се събрали хора от общността на църквата. Всеки донесъл свежа храна. Нагостили чуждоземните гости и ги приютили в интерната към църковното училище. Този спомен не напуска съзнанието на Банов в дните, когато чете, че мюсюлмани палят и рушат коптски църкви и манастири. Той и приятелите му, с които през януари кръстосаха размирната държава, за да се поклонят на светини на коптите, разменят имейли, чуват се по телефона и не крият безпокойството си за съдбата на местата, където са били.

Обичайно туристите в Египет се дивят на пирамидите, сфинксовете и необяснимо грандиозните за човешкото съзнание гробници. Банов и приятелите му съчетават пътешествието с пилигримство и включват в обичайния туристически маршрут малко познати и рядко посещавани древни православни манастири.

Пътешествието им започва от манастира на св. Макарий Египетски по средата на пътя между Александрия и Кайро. Там посрещат коптското рождество на 6 и 7 януари, както и при нас по светоотеческата традиция. Техен гид е младият монах Меркурий. Преди да се присъедини към манастирското братство той е един от многообещаващите млади египетски архитекти. Първото, което научават поклонниците от Европа е думата "деир", както на аребски се казва манастир. Но на отличен английски монахът бивш, архитект разказва историята на обителта, основана от един от първите православни монаси - св. Макарий. Показва им целия манастирски комплекс с всичките църкви и параклиси в него.

Пътешествието продължава през манастира от 18 век "Св. Бакум", на около 30 километра от Луксор, до манастира "Св. Павел" до Хургада. Това е един от основните коптски манастири от големия православен комплекс на Червено море. Негов основател е св. Певел Тебиятски (S. Paolo di Tebe), живял в периода 228-348г.. Той е ученик и близък приятел на св. Антоний Велики, почитан като създател на монашеството. Обителта е на около 50 км навътре в Египетската пустиня в сегашната област Зафарна. Заради постоянната заплаха от набези на бедуини, манастирът е ограден с високи крепостни стени като цитадела. На места са оставени отвори и са вдигнати кули, от които на номадските племена и семейства се подава храна и вода, за да не нападат манастира. Така в годините между коптите и бедуините-мюсюлмани се утвърждава добро мирно съжителство, защото в пустинята всеки помага на всеки, коментира в разказа Виктор Банов.

Манастирът „Св. Антоний” , основан от св. Антоний Велики през ІV век.
На не повече от 30 километра в пустинна местност е манастирът на св Антоний Египетски. Манастирът е добре уреден, като малък град. Има 150 монаси и около 2000 работници със семействата им, които работят в стопанството. Отглеждат се животни, маслини и даже памук. Там пилигримите от Европа са посрещнати от младия монах Бигол. Освен английски, той говори и руски, защото на това място понякога се отбиват поклонници от Русия, дошли като туристи на Червено море. Той посреща гостите в стара каменна магерница, където се впуска в пространен разказ за коптите и тяхната вяра. Кани ги на служба и те остават на вечерно богослужение. Последованието е като при всички православни, но е на коптски език, близък до арамейския. В храмовете се влиза без обувки. Пред олтара има обособено място за монасите, а гостите са зад тях. По време на службата се ползват особен вид тимпани и барабани.

Пътешествието продължава през Суец до Синай. Полуостровът се ползва с особена протекция. Целта е легендарният манастир "Св. Екатерина" с познатата още от Стария завет "неопалима капина”, която съществува и до днес. Разговорите с архиепископа на Синай Дамян, който е и игумен на манастира, са за междуцърковните отношения, за политика и даже за България. Страната ни той познавал от Неврокопския митрополит епископ Натанаил, който бил негов ученик в богословския факултет на Атинския университет.
 Д-р Виктор Банов в разговор с архиепископа на Синай и игумен на манастира „Св. Екатерина”  Дамян в Синайската пустиня, където още се пази неопалимата кърина. 

Сега православните копти в Египет са оставени сами. В Египет те са около 5 милиона, а в света достигат и над 15 милиона вярващи, размишлява на глас православният богослов. Той е впечатлен как те пазят ревностно собствените си традиции, език, календар и литургия. Д-р Банов припомня, че голяма заслугата за това има доскорошният им духовен водач Шенуда ІІІ - патриарх на Александрия и цяла Африка. Той прекара на този пост повече от 40 години от 1971 г. След смъртта му неговото място зае 60-годишния епископ Тавадрос (Теодор)Втори, който одобрява свалянето на Морси от власт и седи редом до либерални политици, мюсюлмански духовници и генерал Абдел Фатах ас Сиси, когато е обявен превратът.

Руини на най-стария православен манастир в света, основан от св. Симеон. За святото място се грижат бедуини, които събират входна такса от туристите без ценоразпис


Надеждата на хората, посетили по време на размириците коптските светини е египетските власти да защитят вярващите и местата на извършване на тяхното богослужение. Ако Египет успее да създаде светска демократична алтернатива, "Арабската пролет" ще донесе мир и за най-древната православна общност, защото техните проблеми са като на всички египтяни, коментира богословът от Перник, който със сигурност е един от малкото българи, поклонили се на православните светини в Египет.

Журналисти богослови на поклоническо пътуване в коптски манастири в Египет. От България – д-р Виктор Банов,  от Украйна – доц. Владислав Шемечко,  от Полша незрящият Владек и Ян, който от години живее със семейстното си във Франция и по време на пътуването помага на Янек. Снимката е в манастира „Св Макарий” с монаха Меркурий, който е бил едно от водещите имена сред младото поколение .египетски архитекти. Зад камерата е Французина Доминик, който организира пътешествието из Египет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар