Ерулски манастир "Света Троица" - мистерии

По цялата българска земя има безброй свети места. Езотериците говорят за силна енергия, а православните не се съмняват, че чудесата по тези места случват по молитвите на светиите - небесни закрилници на всеки храм, параклис или оброк. И до днес няма обяснение как и защо край всяко село в Трънския край през Средните векове е имало православен манастир, а имало села, които били близо до две обители на калугери. За манастира „Света Троица” в Ерулската планина обаче спорят две села. Понякога го наричат Ерулски манастир, а друг път Душински. Във всеки случай селото Ерул е по-старото селище, а Душинци се е появило по-късно. Сега и двете села, като целия Трънски край, са останали без хора. Тук-там из махалите има по някоя сама бабичка, наглеждана от близките от града дистанционно по мобилния телефон, а през почивните дни все някой ще й донесе и провизии. Между двете села има и един калугер, който скътаното във вековна гора манастирче. На гората й викат Бранище. Името било такова, защото като станала манастирска преди неизвестно колко века било забранено да я секат. Всичките дървета наоколо са по няколко века, но точно пред храма, който е разрушаван няколко пъти, но и няколко пъти въздиган отново, се издигат две наистина импозантни дървета.

Като попаднеш на това място за първи път ти се струва, че те е местила машина на времето. Нещо омайно и вълшебно витае във въздуха, а като стъпваш по земята усещаш, че по жилите ти минава нещо, което те прави като нов.

В манастира „Св. Троица” сега се подвизава Дядо Йосиф и като го питаш дали това ти усещане са го споделяли и други хора, той не крие, че хора газили по росата връз манастирската ливада през топлите месеци са забравилли ревматичните си болки. После чудноватите истории, свързани с това място сякаш нямат край.

Двете дървета пред храма са ясен и бук. Корените им са вплетени в прегръдка, точно както и клоните им. Бука била сияйно красива девойка, но останала без родители още на четири месеца. Докато майка й я кърмила на полето под едно дърво на сянка, а бащата се суетял наколо да почине, изневиделица от ясното небе паднал гръм, убил двамата родители, но бебето оживяло. Хранили го всички кърмачки в селото, за детето се грижили много хора докато пораснала чудно красива девойка. Всяка година като идвали за десятъка турците все искали да я видят и чакали сгоден момент да я вземат, но ерулчани я оправдавали, че е малка, когато дошло време да не мо гат да отърват красавицата от османлиите, Бука вече се била залюбила с Ясен син на поп Ерул. Селяни видели как потерята наближавала селото и предупредили Бука и Ясен да се скрият в манастира. Младите влюбени хукнали да дирят закрила при калугерите, но ордата на коне бързо ги застигнала и двамата паднали посечени от ятаганите. Кръвта им напоила земята под двете дървета, които и до днес стоят като стражи пред храма.

Това е най-популярната омайна и тъжна легенда, свързана с това дивно и мистично място, но ако се заслушате в ромона на водата от чешмата под манастирското аязмо може да научите и други тайни. Ако пък сетивата ви са похабени от градската суета може да ги научите от монаха или от писателя Иван Ерулски, който по фамилия е Гюров, но е избрал да подписва краеведските си книги с името на родното село на предците си.

Тъкмо той като приказка е разказал за самодивската сватба през русалската неделя. Храмовият празник на манастира „Св. Троица” е на петдесетия ден след Възкресине Христово – Педесетница, следвана от Свети Дух. Тогава според народното поверие, дошло някъде от езическите времена и дълбоко скарано с православието, започвала Русалската неделя. Приказката разказва как един ден от тази потайна седмица младо воловарче се успало в усоето, където пасло добитъка. Така дълбок бил сънят му, че когато в потайните часове наблизо му се спряла самодивска сватба нищо не чуло. Сватбарите били на каруци, но едната се счупила и затова тъкмо при унесения в сън момък се установили. По заповед на един от главатарите на сватбата му взели „пищялката” на единия крак, за да си подменят счупената жегла на колата. Като се събудило на сутринта, момчето окуцяло. Цяла година го водили по врачки баячки, търсили всякакви доктори и знахари, но изцеление не се намерило. Чак на другата година като дошла Русалската неделя един от другарите му го върнал на същото място, самодивската сватба пак минала и главатарят разпоредил да върнат здравето на момчето, а на сутринта то наистина вече ходело като преди.

Дали приказките за самодиви и русалки може да имат нещо общо с Божие място е доста съмнително, но и до днес има живи хора, които разказват как при възстановяване на църквата през 1832 г., строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата. После години наред монахът Дядо Методи, обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многократно е разказвал, че нощем е виждал от "Престола", останал от някой предишния храм вляво от входната врата на сегашната черква, да излиза духа на момичето, облечено в бяло и да броди из вековната гора. А според свидетелства от стари документи да се възстанови църквата в първата половина на 18 век причина била една жена от близкото село Одраница. По това време по тези места върлувала холера и за кратко време в селото умрели 14 мъже. Тя три пъти идвала в Ерул и все разказвала как е сънувала, че за да си отиде чумата, трябва да се построи храм и едва тогава мъжете ще спрат да умират.

Последното възстановяване на манастира е след 2004г., когато е възстановено църковното настоятелство и чрез дарения е обновена черквата, килията за калугера и магерницата.

През годините на соца обаче на това чудновато място се случило още едно необяснимо събитие. През 80-те години на миналия век в Трънско от Петрич докарват стадо овце, след като за това се споразумели тогавашните АПК от двата района. Овцете били прибрани в модерен животновъден комплекс, но на водопой ги водели на манастирската чешма. В един горещ летен ден стадото пладнувало под дебелите сенки на двете вековни дървета пред църквата, а овчарите – пред самия храмов вход. По едно време изведнъж на ясното небе се появява тъмен облак със светкавици и гърмотевици. Пада гръм и убива цялото стадо, а мълнията отхвърля овчарите навътре в храма. Наскоро преди това недалеч от това място гръм убива и една жена – активистка на народната власт.

Много е възможно чудесата на това вълшебно място най-вероятно се крият в стария напрестолен камък, който в днешни времена е извън черквата, но някога вероятно е бил в олтара на първият манастирски храм. По молитвите на светията, чиито мощи се крият по този престол, Бог пази това свято място в Ерулската планина и праща телесно здраве и душевен мир на вярващите, потърсили пътят, истината и животът тъкмо наа това място.