Калугери бият камбани в Пернишко

И природата негодува, когато е разпнат Спасителя

Манастир без калугери не е жив, празен е, както е празно човешкото сърце без Бога. Така нарежда възрастна жена, загледана в красотите на възродения в блясък Църногорски манастир „Свети безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Обителта се прочу и тук потокът от поклонници и туристи почти не секва. Но делото на игумена схиархимандрит Евгений и на по-популярния публично йероманох Никанор дава плодове. През последните години в няколко манастира в Пернишко се настаниха монаси и послушници, а в други братствата се увеличават. Като разказват това на възрастната жена тя въздъхва успокоено: „Хубаво е калугери да бият камбалото и да се молят за спасението на всинца ни.” И тръгва по стръмната стълба на високата камбанария в Църногорския манастир подир внуците, които искат да видят камбаните отблизо.

Как се става монах и какво работи той питат децата, а бабата обяснява с прости думи, че това са

хора, свети, защото са избрали да живеят далече от хората и техния порочен свят и да се приближат до вечния живот, защото нищо друго не искат, а само Бога. Те се прехранват от труда си и в уединение се отдават на пост и молитва, за да се освободят от човешките си страсти и похоти и с подвига си да помогнат на хората от света да са по-близо до Спасителя Христос и да живеят по Неговите закони.

Сега само девет от съществувалите през Средновековието в Пернишкия край над 100 манастири са обитаеми. За седем от обителите се грижат монаси, а в два има послушници.

Братството на  Дивотинския  манастир „Света Троица”

Духовният живот не е прекъсван от много години в Дивотинския манастир „Света Троица”. Дълги години той е бил девически , но в момента в обителта се подвизават петима монаси под ръководството на архимандрит Пахомий. Той е игумен на манастира от 2002 г. От братството на Дивотинската св. обител е и главният секретар на Св. Синод архимандрит Герасим. Смята се, че манастирът е основан през 1046 г. сред живописните северните склонове на Люлин планина, но някои сведения в житието на българския свети цар Петър, дават основание да се смята, че го имало и по негово време. През 1382 г. османлиите го разрушават, а от тогава са останали само малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони. Възстановен е през 1975. Местните хора го наричат „Царския манастир“, заради честите посещения на цар Фердинанд, а сега често там ходи министър-председателят Бойко Борисов, който сам разказва, че го посещавал още от дете.

Кладнишки манастир „Св. Николай”

Сам за Кладнишкия манастир „Св. Николай Мирликийски” се грижи игумена йеромонах Рафаил. Обителта пострада тежко по време на земетресението през май 2012 г. и все още не е напълно възстановена, но това не пречи там да се служи редовно и много хора да намират утешение, както дълги години беше, докато в този манастир се подвизаваше дългогодишната игумения, запомнена от хората като баба Павла.

Одранишкият  манастир „Свети апостоли Петър и Павел” е възобновен през 2001 г. на мястото на съществувала през 17 в. обител.

Духовен живот поддържа и игумена на Одранишкия манастир „Св. Апостоли Петър и Павел“ младият отец Ефрем. Манастирът е от по-ново време, но се радва на посещаемост, особено в топлите месеци, заради дивното място в което се намира и красотата му.

За манастирско стопанство на манастира „Св. Йоан Кръстител” при село Жабляно се грижи монашеското братство от Копиловския манастир на архимандрит Касиан. Той е поел манастира още при социализма, но в последните години с Божията помощ и с неговите усилия в равнината до кюстендилското село Копиловци издигна съвсем нов манастир „Свето Благовещение на Пресвета Богородица”.

Малко познатият манастир „Свето Възнесение” край земенското село Горна Врабча.

Монаси има и в манастирите край трънското село Ерул "Св Троица" и при земенското село Горна Врабча, "Св. Вознесение", а в близкото село Смиров дол монашеско братство създава исихастирио с нов православен храм.

Послушници се грижат за Билинския манастир „Св. Архангел Михаил” и за манастира „Св. Петка” край село Пенкьовци, разположен сред група вековни дървета. Предание разказва, че храмът там бил затрупан с пръст като могила, за да оцелее от набезите на варвари и след няколко стотин години пастир открил куполния кръст на върха на възвишение, а после хората отново го върнали над земята.

Предание разказва, че манастирският храм „Света Петка” при трънското село Пенкьовци бил  скрит в могила от пръст, а после отново изваден над земята.

При трънското село Велиново доброволци под ръководството на богослова фотограф Светлозар Стоянов възстановяват Мисловщицки манастир „Успение Бородочно“. (по старото име на селото Мисловщица)

Най-известен и посещаван в последните години е Църногорския манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци, до който в момента се прави нов път с планове да стане готов до началото на май. И както стана дума, там монасите са двама, но заради голямото манастирско стопанство има много послушници. Не така е било обаче преди 60 години. В едно сведение от 1954 г. за манастирите и монасите в Софийска епархия се съобщава, че в манастира няма монаси и послушници. Няма даже свещеник за предстоятел.

Старият документ, запазен във фондовете на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна Църква и религиозните култове в централния държавен архив, съобщава любопитни от гледна точка на днешното време подробности. В Дивотинския манастир „Света Троица” е имало четири монахини – Клавдия (Стоянова Милкова) на 60 тодини с трети прогимназиален клас, Татиана (Стоянова Пенчева) на 63 години със завършено ІV отделение, Макрина (Стоянова Анева) на 65 години, също със завършено ІV отделение и Татиана (Николова Лазарова) на 44 години със завършено ІІ отделение. Послушницата Олга поп Христова Грънчарова е 58-годишна и неграмотна.

Девически е бил и манастирът „Св. Николай” край село Пещера, тогава – Радомирско, а сега е в община Земен. Там през 1954 г има три монахини – Емилия – на 40 години със завършен ІІІ прогимназиаллен клас, Анилина (Атанасова Георгиева) - 60-годишна и самообразована, Иустина (Христова Бобачева), която е на 45 години и има завършен ІІІ прогимназиален клас. Послушници няма, а в манастирската библиотека се е пазела грамота, удостоверяваща, че манастирът е от времето на цар Иван-Александър. Имотите на манастира са 59 дка ниви и 25 дка ливади.

По това време в Мисловщицки манастир „Успение Бородочно“ се подвизава йеромонах Методий, на72 години и със завършен ІІІ клас. Обителта има 75 дка ниви, 227 дка ливади и 100 декара гора.

Този документ свидетелства, че през 1954 г. може би най-известният манастир в Пернишко – Земенският „Йоан Богослов” се управлява от монаха Алекси (Кръстев Кутлев), който е 72-годишен, със завършено ІV отделение, а обителта има 15,7 дка градини, 2 дка ливади и 1.5 дка ниви. Монаси в този манастир е имало до 1962 г. По-късно той става музий и сега хората ходят там като в туристическа атракция, а не като в Божи дом за молитва. Славата му се увеличи, след като в публичното пространство бяха популяризирани някои твърдения в стил Дан Браун, че е свързан с пазен от богомилите таен знак на българите, който бил ключ към обединението на всички религии, а преминалите по тези места кръстоносци от стенописите получили знаци как да открият древноюдейския храм на Соломон в Йерусалим.

В последно време уникалната като архитектура Земенска църква „Св. Йоан Богослов” е обвеяна в мистерии в стил Дан Браун. Храмът е туристическа атракция, но не и дом Божи.

В Земенската църква, известна с уникалната си архитектура, като в съвременен комикс е

изписана цялата Страстна седмица ден подир ден. Емблематична за храма е и единствена по рода си  сцена с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Една от фигурите на четиримата ковачи е жена. Според преданието, когато отишли при ковача и му казали да изкове гвоздеите за разпятието на Христос той отказал като се оправдал, че го боли ръката и по-късно наистина го заболяла. Затова на негово място за работата се хванала жена му.

С тези гвооздеи тъкмо на Велики петък Божият син е прикован към кръста. В този ден Той е разпитван, обвинен и осъден на смърт от човеците, заради чиито грехове е принесен в жертва. Докато Пилат Понтийски разпитвал Христос, тълпата отвън ревяла "Разпни Го". В този ден Спасителят бил подложен на безброй поругания, мъки и страдания. И преди да бъде свален от кръста и положен в каменен саркофаг, за да бъде погребан в пещерата, пред която властите сложили стража и огромен камък на входа, небето и земята се разпукали, слънцето се скрило и над света надвиснал мрак. И природата негодува, когато е разпнат Спасителя, коментира пред внуците си бабата, дошла на поклонение в Църногорския манастир.

На Велики петък в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

На Велики петък монасите и практикуващите вярата си хора не ядат нищо и вода не пият, защото това е денят на страдание преди Възкресението, победило смъртта. Но не е ли животът на земята за христовите човеци като незалязващ Велики петък, пълен със страдания, предизвикателства и съблазни, както този ден е бил за Господа Иисуса Христа, пита себе си мъдрата възрастна жена.

На Велики петък не се служи света Литургия, а  на вечерното богослужение се изнася Плащеницата, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

Деца събират цветята от плащеницата, които се прибират за благословение и духовна утеха  като символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът  ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Цветята се отнасят у дома  и се поставят  над иконите в домашния иконостас.