19 юни 2015

Параклис на св. Паисий Хилендарски в с. Кралев дол

Параклис „Св. преп. Паисий Хилендарски"-освещаване
Никой в пернишкото село Кралев дол не се съмнява, че това е родното място на св. Паисий Хилендарски. През 1962 г. Българската православна Църква канонизира автора на „История славянобългарска” за светец и определи в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава. През 2014 г. на този ден в Кралев дол положиха основите на параклис, посветен на този свят българин и една година по-късно Божият дом, вдигнат само от дарения, беше осветен.

Идеята да се направи параклис на Отец Паисий в Кралев дол е от години. Решаващ се оказва пророчески сън, който спохожда местния жител Тодор Стоилов. Малко след Рождество Христово той получава насърчение насън, че е дошъл моментът градежът да започне и това да стане на празна поляна в местността „Калужерец”. А тази местност е напречена така, тъкмо защото там са живели тримата братя калугери Лаврентий, Цветан и Паисий. Махалата се казва от незапомнени времена Паисова. Малко под днешния параклис е и Паисовата чешма, за която местните убедено разказват, че е направена от самия Отец Паисий.  Насред махалата има стара черква в руини, посветена на св. архангел Михаил и зад олтара в двора й е надгробният камък на брата на Хилендарския монах поп Цветан.

Паисовата къща

 
Паисовата чешма


Тошко Стоилов бил заразен с идеята за параклиса от писателя Цанко Живков, който в деня на освещаването на параклиса представи шестата си книга, посветена на връзката между св. Паисий и Кралев дол. От дете изследователят преследва тезата, че Кралев дол е родно място на св. Паисий, защото до живот е запазил спомен от първия клас в пернишката гимназия как роденият в това село учител по физкултура Първан Козаров довел всички гимназисти на национално честване на Паисий Хилендарски. Тази традиция е от началото на 30-години на ХХ век, когато празникът на бил на 27 септември - Кръстовден по тогавашния църковен календар и бил вписан в националния календар с официални празници. Традицията продължила до 1944 г. и била прекъсната от народната власт, твърди Цанко Живков. Възрастни хора от околните села обаче си спомнят, че години след това имало честване и учителите им ги водели пеш до Кралев дол с букети от есенни димитровчета в ръце и венец за големия възрожденец, дал на българите историята, за да знаят своя род и да имат гордост и национално достойнство.

с. Кралев дол -  27 септ. 1933 г.
На Кръстовден през ония години се стичали ученици от всичките училища в района, даже от Радомир и Брезник. Начело с духовата си музика идвали и миньори от пернишката мина с парадни униформи. С коли и няколко автобуса от София идвали официалните лица, сред които обичайно бил митрополит Стефан, областния управител, депутати, писатели и журналисти. В издигнат за случая аналой, обвит с гирлянди от цветя, десетина местни свещеници отслужват молебен, произнасят се речи, Учениците обикалят паметните места, свързани с Паисий Хилендарски – покланят се гроба на на най-големия му брат Цветан, пият вода от построената от великия хилендарец чешма, а после настъпва народно веселие и млади и стари извиват хора под съпровод на миньорската и гимназиалната  музика до късно вечерта.

Времето тече, но нещата бавно се променят. И на освещаването на новия параклис дойдоха трима свещеници – отец Борис и  младият отец Людмил от пернишкия храм „Св. Йоан Рилски” и енорийският свещеник за селото отец Стоян, който иначе служи в пернишкия квартал „Църква”. Те отслужиха молитвеното последование за водосвета и осветиха параклиса. Сред официалните лица бяха народният представител д-р Вяра Церовска, кметът на община Перник Иван Иванов, заместник-областния управител Илинка Никифорова. Присъствието им обаче ако и да свързано с предстоящите местни избори, все пак беше и защото те са сред дарителите, дали лични средства за богоугодното дело. С пари първа помогнала починалата преждевременно бивша кметица на Перник Росица Янакиева, затова и на празника беше съпругът й бай Георги. Партии и бизнесмени също са сложили средства в касичката на инициативния комитет, затова и местния лидер на социалистите Ненко Темелков запали свещичка, заедно с млади последователи на соц. идеите. Дошли бяха със семействата и местните хора, вложили доброволен труд в построяването на параклиса. Тука бяха и бабите, оформили красиви градинки в двора му с китки, които вече рядко се срещат в градските градинки. Лекар от столична болница, който строи къща наблизо, за да живее в нея постоянно, си призна, че за малко е излязал от работа, а колегите му са се съгласили да го заместват ако се наложи, за да не пропусне събитието.

След чина по освещаването официалните лица произнесоха речи. Кметът на селото Пламен Георгиев разказа как е осъществена идеята и благодари на спомоществователите.

Кметът на Перник инж. Иван Иванов прочете слово за великото дело на автора на първата българска история и подчерта, че в народната памет той е „Отец”.

„Отец Паисий е българинът, който запали факела на просвещението, на националното самосъзнание и самочувствие със своята “История славянобългарска“. Той е сред онези обикновени и по своему необикновени българи – светци и мъченици, книжовници и бунтовници – създали духовния гръбнак на нашия народ в най-тежките години от неговото съществуване“, каза Иванов. Той подчерта, че именно от Паисий ние черпим силата, която ни кара да се чувстваме достойни като българи.
По думите на Иванов паисиевото дело ни учи и вдъхновява да обичаме родината си, да съхраняваме българския дух и стремеж към образование, наука и развитие. То ни задължава да предадем на своите деца, където и да са, да не забравят своя род и език.
„И днес духът на Хилендарския монах броди по земята – в Света гора и в Банско, в Самоков - и тук, в Кралев дол... Паисий е навсякъде, където има българи. Той ни е нужен, за да държи будна нашата съвест. Нека знаем и помним, нека тачим и продължаваме неговото дело, за да ни има нас като българи, за да я има България!“, каза още кметът на Перник и  изрази удовлетворение, че именно на този ден се освещава  новопостроеният параклис „Св. преподобни Паисий Хилендарски“, за чието изграждане финансова помощ е оказала и Община Перник.


Цанко Живков  с  новата си книга „Паисий от Кралев дол”
Писателят Цанко Живков се похвали с новата си книга „Паисий от Кралев дол”, шеста поред по темата и обясни, че събраните от продажбата й средства ще са за издигането на величествен паметник на великия хилендарец, който да се вижда и от Витоша и от Люлин и където признателните българи да идват да се покланят и да научат, че св. Паисий е от пернишко, а не от Банско.

Заради петъчния пост, в който се падна празникът, местните бяха приготвили три казана невероятно вкусна постна боб чорба, която беше раздадена на многобройните гости като курбан. За тези, които пък не постят имаше кебапчета и бира, както е на съвременните събори. В съседство с параклиса има селска
къща за гости с кръчма и стаи за нощувка. Там се събраха и официалните гости, които след постния бобец и заблажиха. И както се случва на софра, поговориха и за работа. Кроиха планове как да стане паметника, в селото, да се оправи спортната площадка, да се помогне на читалището с името „Отец Паисий”, чиито самодейци първо попяха, а после дадоха тон за хорото.

На 1 август около параклиса пак ще има събор, защото тази дата преди няколко години беше избрана за възстановяване на Паисиевите празници. Тогава сигурно ще дойдат и проектанта на новия параклис арх. Инка Аврамова, и художникът Димитър Анастасов, който го е изписал. Цанко Живков пак ще раздава автографи на книгите си, за да се съберат средства в касичката и за паметника. Преди 9 септември 1944 г. местните събрали 96 хиляди лева от дарения за тая идея, но новата власт ги употребила за други цели.

Още едно свидетелство за това, че през 30-те години на миналия век не е е имало съмнение от къде е св. Паисий беше донесъл на празника етнологът Симеон Мильов. С посветени в превратностите на историята той обсъждаше как и защо през 60-те години се решава, че Паисий е роден в Банско, без за това да има сериозни доказателства. На тях показа и реликвата, донесена от него, за да я подари на посветената  на св. Паисий музейна сбирка на местното читалище. Преди години Мильов  проучвал архивите на Стоян Бумбишев, който 30 поредни години преди 1944 г. в Радомир издавал местен седмичен вестник. В един от сандъците на тавана му попаднал на писмо до него от Любомир Бобевски - авторът на либретото на операта на Г. Атанасов „Гергана”. В плика е ръкопис на стихотворение „Чий е Отец Паисий” и
Етнологът Симеон Мильов показа документи от 1939 г. в доказателство на тезата, че Кралев дол е родно място на св. Паисий.
придружително писмо с дата 11 май 1939 г. Листът с написаното на машина стихотворение е поомачкан, а от писмото става ясно, че авторът дълго го е носил в джоба си, защото радомирският издател не пращал вестника си на Бобевски, както обещал. Всъщност във вестника си „България” Бумбишев публикувал и свои изследвания за родното място на Отец Паисий, които доказват, той е от Кралев дол.

Няма коментари:

Публикуване на коментар