20 февруари 2019

Цариброд си върна името

Населената предимно с етнически българи сръбска община ще се казва и Димитровград

Цариброд си върна името. От 16 февруари на сградата на общината в намиращия се на около 70 км от София град в пределите на днешна Сърбия вече има нова табелка с двете имена на селището. На сръбски пише „Општина Димитровград“, а на български - „Община Цариброд“.

"Двете наименования ще имат еднаква сила на официална употреба. Радостен съм, че за първи път от 1951 г. насам, на обществени сгради, пътни знаци и документи вече официално ще се използва и името „Цариброд”. Така събитието беше анонсирано от българския министър председател Бойко Борисов на личната му страница във Фейсбук, което го направи значима новина. По това време Борисов беше на посещение в Сърбия за националния празник на страната - в деня, когато Сръбската православна Църква отбелязва големия господски празник Сретение Господне сърбите празнуват Деня на държавността. Празникът е в памет, че на този ден през 1804 г. в Орашац започва борбата за освобождение от османците, а на същия ден през 1835 г. на събрание в Крагуевац е обявена първата конституция на Княжество Сърбия.

За празника българският премиер Бойко Борисов беше награден с най-високото сръбско държавно отличие „Орденът на Република Сърбия", връчен му от президента Александър Вучич. Като бонус се получи и смяната на табелата на общината в Димитровград/Цариброд. "Постигнахме този исторически пробив след редица продължителни усилия. Намерена бе и законовата форма, вече всеки спокойно и законно да използва историческото име.", коментира Бойко Борисов, който още преди поставянето на табелата честити "на всички българи от двете страни на границата, че отново ще наричаме това прекрасно място "Цариброд".


Повече от две години дипломатически усилия доведоха до прилагането на практика на сръбския Закон за защита на правата и свободите на националните малцинства, който позволява, в населените места, където живеят повече от 15% представители на национално малцинство, топонимите да бъдат изписвани и на езика на съответното национално малцинство, беше пояснено по-късно от българското външно министерство.
Поставянето на табелата беше предхождано от кръгла маса на тема „Употреба на традиционни наименования и вписване на числящите се към националното малцинство в граждански регистри”. На нея бяха разисквани въпросите за употребата на топонимите и за начина на вписване на женските фамилни имена на представителите на българското национално малцинство в Сърбия. През последните двадесетина години има тенденция фамилните имена на нашите сънароднички в западните покрайнини да са записани само с окончание "-ов" и буквата "а" накрая да не се изписва.


Форумът беше в конферентната зала на спртен комплекс „Парк” и беше организиран от община Цариброд/Димитровград, а в дискусията се включиха кметът на общината д-р Владица Димитров и председателят на общинския съвет Зоран Джуров, както и много официални гости - държавният секретар на Министерството на държавната администрация и местното самоуправление на Република Сърбия Иван Бошняк, посланикът на Република България в Белград Радко Влайков, евродепутата Андрей Ковачев. Във форума участваха и председателят на Изпълнителния съвет на Националният съвет на българското малцинство в Сърбия Ангел Йосифов, представители на Института за български език към БАН, както и на местното самоуправление в Цариброд/Димитровград.

Посланик Радко Влайков благодари на сръбското Министерството на държавното управление и местното самоуправление и на ръководството на община Цариброд за практическата реализация на политическите договорености.
„Връщането на официалното използване на традиционното име „Цариброд“ след 68 години прекъсване е изпълнение на нашия дълг към поколения българи от двете страни на границата“, каза посланик Влайков. Според него това е важен стимул за българското национално малцинство, което да се убеди, че българската държава стои зад него. Европейският контекст на отношенията между България и Сърбия ще допринася за пълноценното реализиране на правата на малцинството в бъдеще. Използването вече на традиционната българска норма за окончанията на женските фамилни имена (- ова, - ева, - ска) е огромен прогрес в запазването на националната идентичност, каза още посланик Радко Влайков.


"Днес направихме крачка към възстановяването на една историческа справедливост! На сградата на кметството в град Цариброд поставихме табела на български език с историческото име на града. Единственият начин да преодолеем страданията и разделението от миналото е по пътя на Европейската интеграция!", коментира и евродепутатът Андрей Ковачев.












Но според Александър Димитров, председател на царибродското гражданско сдружение "Глас" актът на официалното признаване на старото име на града, наред с ползваното през последните 68 години, е компромис, по думите му, граничещ с малко предателство. Той припомни цяла поредица от отстъпления и засегна темата за антибългарски прояви от местната власт в близкия Босилеград като попита защо няма представители на тази община на форума. Така стана ясно, че признаването за официално на старото име на града е само една малка стъпка.







Още през 2004 г. общинският съвет в Цариброд взе решение за преименуване на града, но за да се стигне до двойно наименоване трябваше да минат 15 години. Вероятно е прав евродепутатът Андрей Ковачев, според когото този процес е катализиран от налагането на балканската тема по време на българското европредседателство.


Тъкмо заради балканската политика на българския комунистически функционер Георги Димитров, оглавявал Коминтерна и бил български министър-председател от 1946 г. до смъртта си през 1949 г. градът получава неговото фамилно име. В историята се помни, че по негово време Коминтернът лансира концепция за Балканска федерация, а след Втората световна война той налага идеята за създаване на Южнославянски съюз и обсъжда с Тито присъединяването на България към Югославия. Това обаче е в разрез със стратегическите планове на Сталин за района и се стига до разрив в отношенията на Сталин, Тито, Димитров , за които в онова време се пееше в песен, че "три слънца в небето греят, три сърца за нас живеят - Сталин, Тито, Димитров". След развенчаването на култа към личността имената на диктаторите бяха заменени с "дупка" и се пееше "Дупка, дупка, Димитров" и даже с три дупки, защото по политическите агитационни плакати физиономиите им са били изрязвани.


В съзнанието на хората Цариброд не се утвърди с името Димитровград и те продължиха да го наричат по старому. "Царибродска сушеница" се казва и най-голямото туристическо събитие тук, когато в средата на ноември в същия този спортен комплекс, където беше кръглата маса, предхождала поставянето на табела с двете имена на града и около него става голям занаятчийски панаир. Много хора от бългаската страна на границата се стичат на това събитие, за да си спомнят вкуса от детството на напитки и мезелъци.




На входа на града ги посреща табела с надпис "Димитровград", но те знаят, че са в Цариброд и се питат кога и у нас ще се смени името на българския град-адаш, поне на табелата на общината.

Няма коментари:

Публикуване на коментар