21 февруари 2019

Вековен дъб от Рани луг се бори за "Европейско дърво"

Дъб от вида цер в трънското село Рани луг се бори да получи признанието "Европейско дърво" за 2018 година. Вековният исполин спечели организирания от фондация "ЕкоОбщност" национален конкурс "Дърво с корен 2018" с 1 236 гласа. Резултатът беше обявен в края на януари и от началото на февруари дървото е в надпревара с още 14 претенденти за европейското първенство.

Дъбът е висок около 20 метра, обиколката му е 4.8 метра, има красива и хармонична корона и е на възраст не по-малко от 300 години.
Корените му са символ на връзката със семейство и родина, стъблото му се свързва с устойчивост и сила, а короната – с желанието за живот и стремежа към свобода, обясняват местните.


Дървото расте близо до църквата "Св. Николай" в селото. Смята се, че храмът е един от най-старите, запазени до днес в Трънско. По архитектурния му облик се прави предположение, че е построен през 14-15 век. От приписка в богослужебна книга, намерена в храма, става ясно, че през 1859 г. към църквата е открито килийно училище. Черквата е историческа, архитектурна и художествена забележителност, а вековното дърво до нея е природната гордост на селото.
Дървото е обявено за защитено и е вписано в държавния регистър под номер 1494. Със заповед от 9 март 1983 година дъбът е обявен за вековен. Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник“ на 1 април 1983 г.



В началото на февруари хора от селото и от Трънското туристическо дружество, подкрепени от община Трън, изчистиха от храсталаци района около вековния дъб и сложиха нова метална табела, указваща, че дървото е вековно и защитено от закона. От общината приготвят голяма метална табела за главния път, която да упътва към вековните дъбове в Рани луг и Насалевци.
За българската класация дъбът беше номиниран от Пенко Янков, който заедно със съпругата си Людмила Гюрова разгърна активна кампания за събиране на подкрепа за дървото.

В мотивацията за дъба имаше и тълкуване за името на селото: "Рани луг е изпъстрено по средата от няколко мочурливи лугове, обраснали с ели и люта трева – шавар. Тия лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. Вероятно от тия лугове селището е получило името си. Тук сред тях има достатъчно вода за пиене, както и за поливане на зеленчуковите градини наоколо. Но какво означава "луг" и защо да е " рани"? Търсенето ми довежда до статия, в която се споменава, че на древен северозападно европейски език луг означавало СВЕТЛИНА. Склонен съм да го приема предвид познатата ни дума лъч, лъч светлина или луче - в превод също означава светлина. Логично ми се струва РАНИ ЛУГ да има нещо общо с ранната утринна светлина.", пише Янков.

Съпругата му разказва, че в миналото под сянката на дъба-цер баячки лекували от сугреби, както се казва в този край на необяснимо появили се неприятни обриви по кожата. Болният заставал върху сложена под дървото наръч слама, а баячката произнасяла тайнствени заклинания и имитирала как ровят кучето и котката. След това "лечение" обривът като по чудо изчезвал.

"Конкуренцията е силна, борим се с държави като Русия, Великобритания, Испания, Франция. Те са големи, с многобройно население и освен това се подкрепят по съседски за вота за второто дърво. Затова се надявам да привлечем за гласуването нашите съседи от Сърбия и Македония, а може би и от други страни, които не са представени на конкурса", обяснява Гюрова. Тя е убедена, че ако дъбът от Рани луг победи, това ще бъде много ценна реклама за България и ще допринесе за повишаване на интереса към страната ни и към Трънския край като туристическа дестинация.

Гласуването ще продължи до 28 февруари. За да се гласува, трябва да бъдат избрани две дървета и да се потвърди изборът чрез активиране на връзка, получена на посочен електронен адрес. Печелившата стратегия е да се гласува за българското дърво и за някое от тези, които до момента са набрали най-малко гласове, или за дървета от страни с по-малко от нашето население. За сега с близо 30 000 гласа класацията се води от около 250-годишен дъб от Русия. Следват го бадем от Унгария на 135 години, растящ пред църквата “Св. Богородица” на Снежния хълм в Печ с малко над 25 хиляди гласа и свещен каменен дъб от Монте Барбейро в Испания с над 21 100 гласа. След тях се нарежда френският претендент - корков дъб, закрилник на Гизонача, наричан Птичето дърво, който има над 18 хиляди гласа. Другите участващи в надпреварата дървета имат по около 10 хиляди гласа. През последната седмица, от 22 до 28 февруари, резултатите ще бъдат скрити и актуалното класиране няма да се вижда.

За да се допринесе за победата не е достатъчно всеки да гласува лично. Добре би било да се помогне и на други хора да го направят. "Всеки може да допринесе, като не просто гласува лично, а разпространи идеята сред широк кръг приятели, съседи, колеги, роднини и като ги помоли да гласуват и те, а в някои случаи и като им разясни как точно се гласува, тъй като по-възрастните хора се затрудняват понякога", приканват организаторите.

През 2017 г. в европейската надпревара за "Дърво на годината" участваше 6-вековен дъб от трънското село Насалевци, но въпреки активната кампания не успя да спечели приза. Три години по-рано старият бряст в Сливен бе избран за "Европейско дърво" на 2014 година.

Победителите в тазгодишния конкурс ще бъдат обявени на 19 март на церемония в Брюксел.

За българското дърво можете да гласувате тук:


Местните разказват, че дъбът е свързан с предания за гяволетините. Това са не особено пакостливи нечисти сили, за разлика от злите караконджули и вампири. Те се превъплощавали във вид на яре, кон или жена, която най-често била и гола. Смятало се, че когато по коларския път мине каруца и точно край дъба се обърне без причина, това се дължи на гяволетините. Бабите били слушали от своите баби, че в потайна доба на Еньовден гяволетините тръгвали без дрехи по чуждите ниви, засети с жито, овес, ечимик и просо, търкаляли се из тях, откъсвали набъбналите класове и ги отнасяли да ги хвърлят в своята нива. Докато крадели чуждия берекет и обричали нивата на съседа на безплодие, нареждали страшни заклинания. Край селото и сега има гяволски ровини, но не се виждат, защото върху им е посадена борова гора. В старите времена като минавали хората край тия ровини, гяволетините така ги зашеметявали, че те се озовавали точно на ръба на скалата и заспивали. Като се събудели, виждали че са наполовина върху земята, а наполовина висят във въздуха и аха да се търкулнат в дълбокия ров.

Няма коментари:

Публикуване на коментар