03 март 2019

Бреза манастир и храм "Св. Петка" в Брезник

Наричали брезнишкия храм на света Петка „Света Мати”. Църквата била манастирска и централна за легендарния Бреза манастир със седем престола


Поне 50 са православните манастири, съществували през времето на територията на днешната област Перник. За някои от тях са останали само неписани спомени, от други има и материални следи, но има и такива, които са се съхранили, възстановени са и сега в тях звучи молитва. А през проследните две години с финансирани от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020) 11 проекта, към приключване са ремонтни, възстановителни и благоустройствени дейности в манастири и църкви в района.

С архиерейска света Литургия на 4 март ще се обяви завършването на проекта по обновяването на средновековния храм "Св. Петка" в град Брезник. 


Църквата е архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение. но за последен път сериозен ремонт в нея е правен през 1982 г. Сега с европейските средства е подменен покривът, направен е нов дренаж около сградата, почистена е фасадата, обновени са камбанарията и каменните зидове на оградата, а черковният двор е благоустроен. Всяка стъпка от проекта е съгласувана с експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Под техния надзор е направена реставрация на много ценния иконостас, което е било крайно наложително. Преди това е подменена ел. инсталацията. Храмът е благоукрасен като в рамките на проекта са снабдени нови стасидии (столове за богомолците) и владишки трон, свещници, църковна утвар, облечение за престола и други нужни за богослужението вещи.



Брезнишкият храм "Св. Петка" има интересна история. Точното време на неговото възникване не е установено със сигурност. Смята се, че през Средновековието вече го е имало. Предание разказва, че някога е бил манастирски храм на легендарния "Бреза манастир", смятан за времето си за лавра. 
По хълмовете, ограждащи днешния град имало още 6 черкви и така се образувало "Седмопрестолие", за което се знаело чак в Цариград. Тези хълмове и до днес носят имената на светии. По хълма Бърдото над Брезник са известни оброчища с имена Свети Спас, Св. Никола, Св. Дух, Престолието.
Специалистите радушно приемат версията за съществувалите седем престола, заради развитото в района рударство, което създавало икономическите предпоставки да има манастир със седем престола. Такива обители има и на други места, където се копаели ценни метали.
Самият вид на църквата и някои артефакти край нея също дават сериозни основания за потвърждение на преданието.

Освен от устните предания и легенди, за съществуването на манастир в Брезник се разбира и от някои писмени извори. В османски данъчен регистър от третатата четвърт на XV в. се споменава за „Манастир Матеялъ, спадащ към Брезник“, облаган с годишен данък 50 акчета. Черквата била известна с името „Светая Мати“ чак до Освобождението (1878 г.). В записки от около 1830 г. на поп Димитър Стоянов от близкото до Брезник село Бег(у)новци, който бил пожизнен иконом на този храм, светицата-патрон е назована „Светая богомолителница преподобная Мати“, така че името "Матеял" от турския документ най-вероятно отговаря на българското „Света Мати“ (Света Петка).


Докога го е имало Бреза манастир не е известно, но няма спор,че неговият храм е разрушен през 1804 г. от вилнеещият по тези земи и обвеян със зловеща слава кърджалийски главатар Кара Фейзи. От приписки в стари богослужебни книги се разбира, че кърджалията, за когото се твърди, че бил родом от Брезник, разсипал много църкви и манастир в района. "Св. Петка" е възстановена през 1818 г.Според едно предание даже с помощта на Кара Фейзи, но от един скромен надпис върху иконостаса се разбира, че ктитори на възобновяването на храма са били поп Кръстю и протопоп Павел.

Във всеки случай от манастира са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана.
В двора на църквата са събрани много археологически артефакти. Има стари каменни кръстове, някои от които с интересна пластика. Впечатление правят мраморни плочи и части от колони, орнаментирани с розети и кипариси, за които се твърди, че някога са служили за парапет в съборената след Освобождението джамия.
От писмени източници е известно, че през 1847 г. в постройка към черквата „Св. Петка“ е открито първото светско училище в Брезник с пръв учител Георги Йошев (ученик на възрожденеца Захари Круша).


Старинната черква продължава да бъде енорийски храм на града и след Освобождението (1878 г.), до 1948 г., когато е осветен новият и просторен храм-паметник за загиналите във войните български войници и офицери „Св. Георги Победоносец“.


Черквата „Св. Петка” добива видът, с който е сега след неколкократни преизграждания. Сградата се състои се от три части. Градежът е от ломен камък, споен с хоросан. При възстановяването на черквата през 1818 г., наосът ѝ е направен по-голям с пристроен на запад притвор, както е ставало в повечето църкви в този район. В ново време (XX в.) на запад е пристроен втори притвор, а на няколко метра западно от църквата е изградена камбанария.
Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от старите средновековни стенописи не е запазено нищо. Вероятно са били унищожени при разрушаването на храма.


Запазените фрески са от XVIII и XIX в. Впечатление правят изображенията на лечителките св. Марина и св. Варвара, които държат в ръцете си черквата "Св. Петка" в умален вид.
Някога около всеки храм посветен на споменатите светици е имало лековит извор - аязмо. Кладенец със Света вода е имало и в двора на църквата. По предание целебните ѝ свойства привличали хора от цяло Граово.


Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст - "Венчилка" най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса, за която се предполага, че е останала още от средновековния иконостас. Декоративните ѝ мотиви са рядкост в българската резба.
Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа. Особено в иконостаса е мястото на иконата на света Петка, която не е вляво на иконата на Пресвета Богородица, а е вдясно на тази на Исус Христос, където обикновено е иконата на св. Йоан Кръстител.
Много хора се впечатляват и от образа на св. Христофор, който според стара православна традиция се рисува с кучешка или конска глава. В храма се покои и частица от мощите на света Петка, донесена преди десетина години от Чипровския манастир.
Особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора от наоса, за които е прието да се наричат женско и мъжкото отделение.
Според някои специалисти въз основа на архитектурните данни, характерни за Западна България и Горнострумските земи, изграждането на църквата "Св. Петка" може да се отнесе към XV - XVI век. С приключилия ремонт, благодарение на финансирания от ПРСР проект, храмът придобива ново великолепие и ще привлича както миряните за обща молитва, така и посетители, любители на религиозния туризъм.



Раздаването на благословено ястие за здраве е стара традия в храма



Няма коментари:

Публикуване на коментар