Обновиха старинния храм "Света Петка" в Брезник

Краят на ремонта беше ознаменуван с архиерейска света Литургия

Важен и паметен за Брезник стана почивният ден след Националния празник 3 март. Макар да не беше неделя, нито голям църковен празник, в старата енорийско църква в града имаше архиерейско богослужение. С благословението Светейшия Български Патриарх Неофит, който е и Софийски митрополит , на 4 март в храм "Св. Петка" в Брезник света Литургия отслужи Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Повод за гостуването на владиката и оглавяване от него на богослужбата в старата църква беше приключилият в нея ремонт. Цялостно обновление на храма, който е недвижима културна ценност с национално значение, не беше правено от 1982 г. Сега в подновяването на святата сграда са инвестирани над 670 хил. лева, получени безвъзмездно чрез Програмата. за развитие на селските райони 2014-2020 г. след защитен проект, строго съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство. Укрепени са основите на църквата, подменен е покривът, направена е хидроизолация и са поставени нови керемиди. Камъните на фасадата на църковната сграда са фугирани, така че да не се просмуква влага. Обновена е камбанарията. Благоустроен е дворът и скоро ще се изпълни с цветя и на скамейките, под които са подредени бели речни камъни, ще може да се отмаря благоговейно.

Изключително професионално е реставриран и консервиран старият и много ценен и интересен иконостас. За богомолците са направени нови столове, наричани в храмовете стасидии. Нов е и владишкият трон, а престолът в олтара е с ново, много красиво облечение.
Така и започна богослужението в този ден - епископ Поликарп извърши предвидения в църковния канон чин по обновлението на храма, така че след ремонта в него отново да може да се служи литургия. Първо, както е по правилата, старателно със сапун самият архиерей изми мраморната плоча, покриваща престола – това най-сакрално място в центъра на църковния олтар, където се извършват и свещенодействията. Мраморът се подсушава старателно и едва тогава се пристъпва към "обличането" на престола, което също е по правила и се прави особено благолепно. Преди това върху плочата епископът оставя свой "автограф", така че да се знае за поколенията кой е владиката, служил последното във времето обновление. Едва след този чин започна и светата Литургия.

С епископ Поликарп съслужиха и други духовници - предстоятелят на храма протойерей Константин Стойчев, чиято мечта черквата да се обнови в този ден се видя осъществена, "колегата" му в брезнишката енория свещеник Михаил Станкович, както и дошлите специално за случая ставрофорен иконом Василий Сарян от столицата и гостуващият у нас свещеник Павел Бочков от град Норилск в Далечния север на Русия, както и архиерейският наместник на Радомирска духовна околия протойерей Александър Стоев. За красотата на богослужбата се потрудиха дякони, иподякони, църковни певци, съпровождащи владиката. Импровизирано показаха своите умения в църковното пеене и местни певци, обучавани и водени от презвитерата Малтена Стойчева. А в края на службата епископ Поликарп постирага за помощници на двамата местни свещеници двамата братя Лазар и Петър, които отдавана служат в брезнишките църкви.
Архиерейската света Литургия по повод приключилия ремонт и проект с присъствието си уважиха областният управител на Перник Ирена Соколова, кметът на Перник Вяра Церовска, народният представител Александър Александров, представители на бизнеса, които са и църковни настоятели и дарители, зам-кметове, общински съветници. В приветствието си Церовска, чиито корени са от Брезник, се върна в детските си спомени, свързани с храма и подари икона на св. Петка, а Соколова изрази увереност, че тази черква, където е първият приключил проект от 11 в региона за обновяване на свети места, ще бъде средище на духа, на радостта и любовта към Бога.

Изпълнилият храма народ беше поздравен от епископ Поликарп, който отправи пастирски благодарности към всички, допринесли за обновяването на старата черква и за богослужението в този ден. Той подчерта, че добрата грижа за храмовете е израз и на дълбоката вяра.
Председателят на храма протойерей Константин Стойчев приветства гостуващия архиерей, който накрая раздаде нафората и благослови дошлите в храма християни.
За всички присъстващи на духовното тържество бе осветена и предоставена празнична трапеза, съобразена с изискванията за последната седмица преди Великия пост.

В Брезник е традиция да се ходи "на гости" на "Св. Петка"

Приготвената за раздаване рибена чорба местните по силата на традицията наричат курбан. А за църквата "Св. Петка" курбаните са много стародавна традиция. Беше време, когато народът чакаше да свърши богослужението и тогава се стичаше в храма, главно заради курбана. Писателят-брезничанин Петко Асенов в една своя книга, посветена на Брезник преди повече от половин век е обяснил,че ако бъде обявен национален канкурс за най-народно веселие, ще го спечелят граовци. Все пак Брезник, заедно с Перник са градовете – столици на историко-географската и етнографскаобласт Граово. "Тия хора са дали светийско име на всеки връх, за да си правят там курбани ("светци") през всяко време на годината.", е запазил споменът писателят. Според него в миналото в двора на църквата "Св. Петка" положително е мирисало повече на пастърма и кебап, отколкото на тамян. Още преди Освобождението идването по църковни празници на църква означавало още и гуляй дотогава, докато всеки е забравял за какво е дошъл. Това ядене се е осъществявало при специална икономическа политика. Служителите при църквата, помагачи на свещеника, наричани "дяци", по всяко време на годината обикаляли Брезнишко, за да събират милост за "Св. Петка". Били записвани стотици агнета, пуйки, кокошки. После тая милостиня вместо в църквата, отивала в магерницата... Когато консуматорите ставали повече от дарителите бил измислен график, според който хората от определени села идвали да ядат и пият на предварително уточнени празници, а от другите села - на други празници. Разбира се, дяците непрекъснато ходели по селата, за да записват милостиня, но все пак давал, който имал. Така през годините се запазила традицията да се ходи "на гости" на "Св. Петка".

Рударството помогнало на светите места

Традиция е и местните хора да се грижат за храмовете. Това неминуемо е свързано с вярата, както подчерта епископ Поликарп, но специалистите по историята на средните векове свързват грижата за светите места с развитието на рударството в района. Те приемат преданието, че храмът "Св. Петка" бил център на седмопрестолният Бреза манастир като красива легенда, защото не са открили сериозни доказателства за това. Но не се съмняват, че мястото на църковната сграда не е избрано случайно. Тя се намира в дъното на широка речна тераса на река Брезнишка, на мястото, откъдето започва пълният със сребърни залежи хълм Бърдото. Вече позабравен факт е, че през 1995 г. в двора на църквата, в непосредственаблизост до нейната южна стена беше открита минна галерия, която най-вероятно е била свързана с другите прокопавания в района за експлоатация на сребърните залежи от ХV-ХVI век. Допуска се, че галерията е била оформена още когато църквата е била съвсем малка, защото сега тя е достроявана поне три пъти. Смята се, че църквицата и нейната покровителка света Петка е трябвало да изпълняват „предохранителни” функции за опасната работа под земята. Сега заради построена подпорна стена галерията е скрита, както не се е запазило и лековитото аязмо в църковния двор, но пък има две красиви чешми. Те ще плискат бистрите си струи и ще припомнят думите на Спасителя: „всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.”( Ев. Иоан 4:13-14)