Параклис в завод

В пернишкия соманодобивен завод "Стомана Индъстри", под грохота на пещите до ЕСДЦ от години се гуши параклис под рамото на св. Георги. Светията бди над металурзите и молитвено се застъвя за тях пред Господа.

Параклисът под рамото на светията благодентства под индустриалния грохот на Електро-стоманодобивния цех във фирма „Стомана Индъстри” от 1994г. Построен е в памет на загинали при трудов инцидент работници. И до днес хората си спомнят за тях и ги споменават по име – Аделина, Цветан, Кире, Първанов, Никифоров.

Нещастната случка е от година преди това. Горещ метал покрива телата на работниците и въпреки грижите на лекарите в „Пирогов”, те не оцеляват.

По онова време има и други инциденти в цеха. Понесло се поверие, че някога на това място, където през 1982г. била вдигната новата производствена мощност, имало светиня - оброк или храм, не се знае точно . Така се решило да се вдигне параклиса.

До скоро за него се грижел специален човек, отварял го всеки ден и хората – работници и служители, палели свещичка и отправяли молитвени молби към Господ за закрила и към светията за застъпничество.

Кризата съкратила човека, но параклисът пак се отваря всеки път, когато някой пожелае.

В чест на Господа и светия Кръст и в памет на погиналите металурзи, колегите им са измайсторили кръстове от стоманско желязо.

Утвърдила се е традицията всяка година на 19 януари, когато е Богоявление по стар стил, да се отлужва молебен и да се дава курбан за здраве. И тази година трима свещеници осветили курбана и отслужили водосвет.



Сетих се за това тези дни, когато се появи информация, че в Министерски съвет ще бъде направен параклис. Още през есента на миналата година Светият Синод на БПЦ дал багословия за начинанието. Сега и министрите от кабинета на Бойко Борисов ще трябва да вземат решение за градежа. Предстои да се определи и точното му място. Идеите са да е във вътрешния двор на "Дондуков" 1 - по подобие на ротондата "св. Георги, или под колонадата на Гранитната зала. След това ще се обяви конкурс за облика на параклиса. Параклисът ще носи името на св. Иван Рилски Чудотворец. Предложението дошло от премиерският съветник Светослав Спасов, но Бойко Борисов го приел радушно.

३-ти март не ми е празник

Всяка година около 3-ти март все ми се налага да обяснявам на някого защо на мене не ми е празник. Всяка година припламват спорове дали това е най-подходящата дата за национален празник на България. Напоследък може и да са позатихнали, но въпросът си остава, независимо, че по-малко се спори. Даже вездесъщият Божидар Димитров, който неведнъж е казвал, че не приема 3-ти март за най-важната дата в българската история, спря да опонира.

За много хора в България си остава трудно да приемат 3-ти март и подписването на Санстефанския договор за празник, въпреки наслоените опити това да се наложи в националното самосъзнание. Най-малкото защото са наясно с руските имперски интереси и практическата окупация на страната от руснаците след т. нар. освобождение. За жалост малка България е играчка в ръцете на Великите сили и те великодушно я отстъпват на Русия.

На 3-ти март в малкото селище Сан Стефано край Цариград е сключено примирие между воюващите страни – Русия и Турция. Приключва Руско-турската  война от 1877-78 година. Това е само предварително споразумение за примирие, но не и начало на съвременната българска държава и Трето българско царство.

Това е пакт, който слага край на една война, спира русите пред Цариград, узаконява окупирането на българските територии без срок, за да не кажем и до днес.
3-ти март е просто една важна дата в българската история, защото този договор е само една от предпоставките за възраждане на България като  държава.

Време е заради децата ни историята да бъде препрочетена  и то през документите,  за да се обяснят истинските мотиви и причини за Руско-турската война от 1877-1878г. Защото заради писанията в учебниците по история за освобождението на България от Дядо Иван, малко българи знаят за отношението на предците ни към руските интереси спрямо България.

Тогава Екзарх Антим I достойно отговаря на граф Игнатиев, казвайки му съвсем прямо: ”Да, вие ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?”

Големите български революционери и хуманисти са прозрели политическите стремежи на Русия, още когато страната ни е под Османско владичество.

Думите на екзарха са пророкувани от Васил Левски, който казва: ”Братя, дайте сами да се освободим, защото ако друг ни освободи, той отново ще ни зароби!”

“Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уж тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!”, пише  Георги Сава Раковски.

“Секи Българин е длъжен да защитава своите етнически особености и да варди своето огнище!”, категоричен е  Любен Каравелов.

“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!”, обяснява Христо Ботев.

Още по време на Руско-турската война от 1877-78 г. се създава т. нар. Временното руско управление.(ВРУ). В издадените от руското правителство инструкции до дейците му се обръща внимание да се положат усилия за привличането на лица от българска народност, които да бъдат назначени на различни длъжности и особено на лица, получили образование в Русия. Канцеларията за граждански дела към ВРУ разделя територията, населена с българско население на 8 губернии. Всички държавни институции - финансово министерство, митници, съд, национална банка,образование, се правят по руски тертип и под руски диктат. И това е част от "освобождението".

По силата на Указ № 1144 на княз Александър Йозеф фон Батенберг, публикуван в брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. - документ малко известен и рядко споменаван, България трябва да изплати на Русия репарации в размер на 32,5 тона злато в ( 2 250 000 златни швейцарски франка) с равностойност 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки. И така да заплати за "осбождението си".

 Ето затова 3 март не ми е празник. И не само. Когато в Имперска Русия има крепостни селяни, моите прадеди наистина не са били роби. Не се чувствам потомка на роби - въпрос на домашно възпитание. Баба ми ме учеше, че през петте века, определяни като време на "турско робство", българите са запазили самосъзнанието си заради вярата, заради православието, заради просъществувалите векове православни църкви и манастири като огнища на българщината, въпреки поробителя.

Нашият безспорен повод за гордост в тази война са опълченците. Ще станем свободни едва когато оценим своето достойнство и спрем да се кланяме на "освободители".

В началото на март българите си честитят пролетта и Баба Марта – обичай, който наистина ни обединява, привързвайки ни към българщината с посуканите бяло и червено конче, но не и Трети март. За тази дата и Санстефанския мирен договор историята изглежда е прочетена с политически съображения, а не обективно и още по-малко заради националната ни гордост, достойнство и чест, което включва да се зачете паметта на загиналите по българските земи в тази война руски, белоруски, украински  и фински войници.

Дали не е по-подходяща за национален празник датата 28 февруари (1870 г.), когато Високата порта издава ферман за създаването на независима българска църква под името „Българска екзархия”, в чийто диоцез от 15 епархии са включени всички заселени с българи територии.  С този ферман Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

И все пак VІІ Велико народно събрание реши тъкмо тази дата да е национален празник, ние се съгласихме, съгласяваме се всяка година, вместо да препрочетем историята през документите, затова нека да ни е честит! Какъвто ни празника - такава ни държавата.

По времето на комунистическото управление 3-ти март не беше най-яркия празник. По-сериозно се почиташе 7-ми ноември като ден на победата на Великата октомврийска революция. На 3-ти март на първокласниците се връзваха сини връзки и така всички ставаха чавдарчета. По-късно през годините някой беше измислил да носят и грозни, бутафорни калпаци, наподобяващи тези от четническата униформа на Ботев. Те имаха зелени дъна, а по-преди и сини. Не си спомням да съм познавала дете, което да е харесвало този калпак и да си го е слагало с удоволствие. Те и връзките не се обичаха особено. Може би защото бяха задължителни. Но децата учеха стихотворението за Чавдар войвода, а после учеха и за партизанската бригада "Чавдар", в която казват, че бил партизанин и Тодор Живков.

Добавям още един аргумент 3-ти март да не ми е празник, заимстван от коментар във Фейсбук:

Андрей Бенев:След като султанът е признал за българско населението в граници от устието на Дунава до Албания, включително и в Нишкия санджак (при създаването на Екзархията) и по-късно на Цариградската конференция великите сили са поискали автономия за именно това население - в именно тия граници, работата е отивала към една голяма и истинска България, макар и малко по-късно.

Проведената с трескава бързина руско-турска война е ПРЕКЪСНАЛА този започнал вече процес и е предотвратила неговия край. Със самия договор се подаряват Добруджа на румънците (срещу Бесарабия) и Нишкия санджак на сърбите, т.е. още в Сан Стефано започва разделянето и разграбването на Цариградска България.

Разходите за войната са взети като злато (не помня колко тона), събрано от българското население. Затова аз мисля така: на паметниците на загиналите руски войници - Да, на цветята, поклоненията и почестите пред тях - Да, на 3-ти март като национален празник - Не.

Той е въведен впрочем от силните русофилски правителства далеч преди 1944 г. (ако не бяха силни, нямаше да бъде заклан Стамболов), затова си е чисто русофилски, а не съветско-комунистически.

150 години от рождението на Н. в. цар Фердинанд Първи

На 26 февруари се навършиха 150 години от рождението на Негово Величество Цар Фердинанд Първи, Български.

В българските медии това важно историческо събитието остана засенчено от полицейското насилие над феновете на ЦСКА. В град Кобург, където са тленните останки на българският владетел, непогребани вече 62 години, въпреки личното му желание това да стане в България, Германия почете годишнината.

В католическата църква "Св. Августин" в град Кобург, където са гробовете на бащата и майката на цар Фердинанд - Август и Клементина и дървеният ковчег , в който е положен българският владетел, беше поканена и българска делегация от политици и общественици. Тук бяха и внуците на Цар Фердинанд Негово Величество Симеон Сакскобургготски и княгиня Мария Луиза, както и четири от децата на княгиня Надежда - една от дъщерите на Цар Фердинанд.

За юбилея пристигнаха гости от аристократични родове на Европа, жители и общественици от града, историци и учени от Германия и Словакия.

Присъстваха принц Андреас фон Сакс-Кобург-Гота, който оглавява сакскобурготското херцогско семейство, представители на градската управа, научни и бизнес среди, медии. Кметът Норберт Каснер получи юбилейния медал за 100- годишнината от обявяването на Независимостта на България, връчен му от Анелия Атанасова – председател на Женската либерална мрежа.

Годишнината от рождението на Цар Фердинанд бе отбелязана и с творби на Добри Христов, изпълнени от български музиканти, живеещи в Кобург.

Симеон Сакскобургготски положи до саркофага на Цар Фердинанд ковчеже с пръст от любимото място на дядо си – парка на двореца „Врана” в София.

В залите на Природонаучния музей беше открита изложба „Изпреварвайки времето – Цар Фердинанд Български”, подготвена съвместно с Българския държавен архив и Музея „Стара София”. Експозицията, посветена на приноса на покойния цар за европеизиране на България, ще остане отворена за посещение до 21 август.

Вечерта принц Андреас прие в замъка Каленберг българската делегация и даде официална вечеря в чест на 150-годишнината от рождението на Цар Фердинанд.

Миналата година в България беше създаден иницативен комитет, начело с Гиньо Ганев, който застана зад идеята Цар Фердинанд да бъде погребан в България - в католическата църква "Свети Лудвиг " в Пловдив, където е погребана княгиня Мария Луиза.

Разговорите с Германия за връщането на тленните останки на царя обаче трябва да започнат институциите - Министерският съвет, Народното събрание и Президентът. И докато България реши да погребе или не най-дълго царувалия монарх от Третата българска държава - над ковчега му ще стои кутията с българска пръст, донесена от внуците му.



Българският владетел Фердинад Първи, който е и херцог на Сакс-Кобург-Гота, е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена. Завършва виенската академия "Терезианум", получавайки най-доброто за онова време образование. От ранна възраст Фердинанд проявява интерес към естествената история, в частност орнитологията, ботаниката и ентомологията.

През 1887 г. Фердинанд е избран за Княз на България. Благодарение на уменията си, на дипломатическия си усет и политическа мъдрост ,той съумява да се задържи на престола, непризнат от Великите сили.

През 1893 г. Княз Фердинанд сключва брак с Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х, съперник на Луи Филип за френския трон. Този брачен съюз е опит за помиряването на двете френски династии.

На 18/30 януари 1894 г. се ражда първият Престолонаследник на новата българска династия Борис, Княз Търновски. Детето е кръстено по западен обред, основно условие за сключване на брака между родителите му. Ново доказателство за Русия, че "католическият Княз е удар по Православието". След 1886 г. дипломатическите отношения между Русия и България са прекъснати. Смъртта на Александър ІІІ, непримирим противник на признанието, дава основания за нови надежди. Неговият наследник Николай ІІ проявява умереност и показва, че помирението е възможно при условие Престолонаследникът да премине в лоното на Православието. За католическите родственици това е тежък удар. Князът, подкрепен от майка си, осъзнава, че без припознаване от страна на Русия никоя европейска държава няма да го стори. След продължителни преговори и въпреки несъгласието на Светия престол, довело до отлъчването на Княза, на 2 февруари 1896 г. Княз Борис Търновски е миропомазан. Кръстник му става Император Николай ІІ.

След неуспешния край за България на Първата световна война, Цар Фердинанд поднася най-голямата жертва пред Отечеството и поема отговорността за погрома във войната. На 3 октомври 1918 г. той абдикира и същата вечер заминава в доживотното си изгнание.

Настанява се в германския град Кобург, където се отдава на научните си занимания и интереси. До края на дните си Царят отец тъгува за любимата България, която никога повече не вижда.

Фердинанд Първи умира на 10 септември 1948 г., след като става свидетел на смъртта и на двамата си сина, на обявяването на републиката в България вследствие на един незаконен и фалшифициран референдум и прокуждането на невръстния си внук Цар Симеон II. (по материали на kingsimeon.bg)

По време на управлението на Цар Фердинанд е обявена независимостта на България на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908г. в храма „Св. Четиридесет мъченици” в страпрестолното Търново. Слага се началото на Третото Българско царство, признато за независимо от Великите сили през пролетта на 1909г.

Цар Фердинанд е владетелят, който завари една изостанала турска провинция пълна с руски провокатори и остави след себе си модерна и независима европейска държава със самостоятелна политика.

Владетелят, който завари кални улици със сламени коптори и волски коли и остави всички красиви сгради, които будят възторг до днес, а също пътища, железници, параходство, авиация.

Владетелят, който завари държава без нито една културна институция и я остави с театър, опера, музеи, галерия, зоопарк, университет, библиотека…

Владетелят, чиито войски гониха с „Шуми Марица” казаците отвъд устието на Дунава, влязоха с тържествен марш в Букурещ, Солун, Одрин, Скопие и Прищина и който прие в двореца Ниш като гост Кайзер Вилхелм.

Владетелят, който при всичките си "провали" и "катастрофи" остави България с по-голяма територия, отколкото я завари.

Не на последно място, единственият период до 1989г., когато в България има истинска, работеща и безкомпромисна демокрация с партийна система и действащ парламент, без специални пълномощия или военни хунти. (http://edinzavet.wordpress.com/)