03 март 2011

३-ти март не ми е празник



Всяка година около 3-ти март все ми се налага да обяснявам на някого защо на мене не ми е празник. Всяка година припламват спорове дали това е най-подходящата дата за национален празник на България. Напоследък може и да са позатихнали, но въпросът си остава, независимо, че по-малко се спори. Даже вездесъщият Божидар Димитров, който неведнъж е казвал, че не приема 3-ти март за най-важната дата в българската история, спря да опонира.

За много хора в България си остава трудно да приемат 3-ти март и подписването на Санстефанския договор за празник, въпреки наслоените опити това да се наложи в националното самосъзнание. Най-малкото защото са наясно с руските имперски интереси и практическата окупация на страната от руснаците след т. нар. освобождение. За жалост малка България е играчка в ръцете на Великите сили и те великодушно я отстъпват на Русия.

На 3-ти март в малкото селище Сан Стефано край Цариград е сключено примирие между воюващите страни – Русия и Турция. Приключва Руско-турската освободителна война от 1877-78 година. Това е само предварително споразумение за примирие, но не и начало на съвременната българска държава и Трето българско царство.

Това е пакт, който слага край на една война, спира русите пред Цариград, узаконява окупирането на българските територии без срок, за да не кажем и до днес.
3-ти март е просто една важна дата в българската история, защото този договор е само една от предпоставките за възраждане на България като  държава.

Време е заради децата ни историята да бъде препрочетена  и то през документите,  за да се обяснят истинските мотиви и причини за Руско-турската война от 1877-1878г. Защото заради писанията в учебниците по история за освобождението на България от Дядо Иван, малко българи знаят за отношението на предците ни към руските интереси спрямо България.

Тогава Екзарх Антим I достойно отговаря на граф Игнатиев, казвайки му съвсем прямо: ”Да, вие ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?”

Големите български революционери и хуманисти са прозрели политическите стремежи на Русия, още когато страната ни е под Османско владичество.

Думите на екзарха са пророкувани от Васил Левски, който казва: ”Братя, дайте сами да се освободим, защото ако друг ни освободи, той отново ще ни зароби!”

“Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уж тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!”, пише  Георги Сава Раковски.

“Секи Българин е длъжен да защитава своите етнически особености и да варди своето огнище!”, категоричен е  Любен Каравелов.

“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!”, обяснява Христо Ботев.

Още по време на Руско-турската война от 1877-78 г. се създава т. нар. Временното руско управление.(ВРУ). В издадените от руското правителство инструкции до дейците му се обръща внимание да се положат усилия за привличането на лица от българска народност, които да бъдат назначени на различни длъжности и особено на лица, получили образование в Русия. Канцеларията за граждански дела към ВРУ разделя територията, населена с българско население на 8 губернии. Всички държавни институции - финансово министерство, митници, съд, национална банка,образование, се правят по руски тертип и под руски диктат. И това е част от "освобождението".

По силата на Указ № 1144 на княз Александър Йозеф фон Батенберг, публикуван в брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. - документ малко известен и рядко споменаван, България трябва да изплати на Русия репарации в размер на 32,5 тона злато в ( 2 250 000 златни швейцарски франка) с равностойност 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки. И така да заплати за "осбождението си".

 Ето затова 3 март не ми е празник. И не само. Когато в Имперска Русия има крепостни селяни, моите прадеди наистина не са били роби. Не се чувствам потомка на роби - въпрос на домашно възпитание. Баба ми ме учеше, че през петте века, определяни като време на "турско робство", българите са запазали самосъзнанието си заради вярата, заради православието, заради просъществувалите векове православни църкви и манастири като огнища на българщината, въпреки поробителя.

Нашият безспорен повод за гордост в тази война са опълченците. Ще станем свободни едва когато оценим своето достойнство и спрем да се кланяме на "освободители".

В началото на март българите си честитят пролетта и Баба Марта – обичай, който наистина ни обединява, привързвайки ни към българщината с посуканите бяло и червено конче, но не и Трети март. За тази дата и Санстефанския мирен договор историята изглежда е прочетена с политически съображения, а не обективно и още по-малко заради националната ни гордост, достойнство и чест, което включва да се зачете паметта на загиналите по българските земи в тази война руски, белоруски, украински  и фински войници.

Дали не е по-подходяща за национален празник датата 28 февруари (1870 г.), когато Високата порта издава ферман за създаването на независима българска църква под името „Българска екзархия”, в чийто диоцез от 15 епархии са включени всички заселени с българи територии.  С този ферман Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

И все пак VІІ Велико народно събрание реши тъкмо тази дата да е национален празник, ние се съгласихме, съгласяваме се всяка година, вместо да препрочетем историята през документите, затова нека да ни е честит! Какъвто ни празника - такава ни държавата.

По времето на комунистическото управление 3-ти март не беше най-яркия празник. По-сериозно се почиташе 7-ми ноември като ден на победата на Великата октомврийска революция. На 3-ти март на първокласниците се връзваха сини връзки и така всички ставаха чавдарчета. По-късно през годините някой беше измислил да носят и грозни, бутафорни калпаци, наподобяващи тези от четническата униформа на Ботев. Те имаха зелени дъна, а по-преди и сини. Не си спомням да съм познавала дете, което да е харесвало този калпак и да си го е слагало с удоволствие. Те и връзките не се обичаха особено. Може би защото бяха задължителни. Но децата учеха стихотворението за Чавдар войвода, а после учеха и за партизанската бригада "Чавдар", в която казват, че бил партизанин и Тодор Живков.

Добавям още един аргумент 3-ти март да не ми е празник, заимстван от коментар във Фейсбук:

Андрей Бенев:След като султанът е признал за българско населението в граници от устието на Дунава до Албания, включително и в Нишкия санджак (при създаването на Екзархията) и по-късно на Цариградската конференция великите сили са поискали автономия за именно това население - в именно тия граници, работата е отивала към една голяма и истинска България, макар и малко по-късно.

Проведената с трескава бързина руско-турска война е ПРЕКЪСНАЛА този започнал вече процес и е предотвратила неговия край. Със самия договор се подаряват Добруджа на румънците (срещу Бесарабия) и Нишкия санджак на сърбите, т.е. още в Сан Стефано започва разделянето и разграбването на Цариградска България.

Разходите за войната са взети като злато (не помня колко тона), събрано от българското население. Затова аз мисля така: на паметниците на загиналите руски войници - Да, на цветята, поклоненията и почестите пред тях - Да, на 3-ти март като национален празник - Не.

Той е въведен впрочем от силните русофилски правителства далеч преди 1944 г. (ако не бяха силни, нямаше да бъде заклан Стамболов), затова си е чисто русофилски, а не съветско-комунистически.

1 коментар:

  1. Всички се надпреварват да пишат колко им е било хубаво под турско робство.Кво вие било хубавото?Вие сте били по-долни и от животните в очите на турците.Единствената надежда да станете малко от малко хора е било да се приеме ислямът и жените да ходят в харемите на някой бей.Ако ги харесат.Ако ли не в калта и на нивата. Дори и негрите в Америка се радват на свободата и независимоста си.Вие ругаете Русия и съжалявате за османската империя.Не,че нещо ама май сте без аналог в световната история.Единствените роби които тъгуват за бившите си господари и мразят тези които са ги направили нещо по-различно от добитък.Незнам Андрешко Бенев дали правилно е сметнал 32-та тона злато ,но според мен цената си е заслужавала до последният скапан грам.И още нещо как въобще можете да сравнявате Турция със Русия?Мойте уважения ама колкото и да ми разправят,че са много велики Турция си остава една второ и третокласна страна някъде из Азия като освен че има голяма армия която може да ни смачка всеки миг (което всички добре знаем) няма нищо кой знае какво.просто неква ислямска страна от по-опашкарските в социалната стълбица.Строят джамии спонсорират ислямисти.Управниците им лелеят за Османската империя и една мюсюлманска Европа.Ако това се случи вие къде мислите че ще сте в цялата схема?Аз имам едно гадничко предчувствие ,но няма да го споделя с вас.Не обичам да плаша бабите ;) Честит трети март!

    ОтговорИзтриване