16 март 2011

За хората и мишките като зайци



В Перник няма театър! – мине не мине и някой компетентен търкулне тая фраза, без да се замисля. Разбира се, в такъв случай, който и де е изказващия се, има на ум проточилия се ремонт на опожарената през 2004г. театрална зала. Възстановяването й така и не се случва, но в Перник има театър – така да знаете.

Доказателство за това е поредния спектакъл на културното средище, създадено още преди повече от 90 госдини и сега съществуващо като Общински драматичен театър „Боян Дановски”.

Снощи в не най-удобната за театър зала на някогашния Пионерски дом се игра „За мишките и хората” по знаменития Стайнбек. И това наистина си беше истински театър.

Като ги питаш хората какво се сещат при споменаванета на името на именития американски писател, повечето отговарят различно – „Тортила Флет”, „Улица „Консервна”, „На изток от рая”, „Пътешествие с Чарли”. По-малко се сещаха „За мишките и хората”.

Сега обаче за всеки перничанин, който отиде да гледа новия спектакъл, няма съмнение, че това ще бъде траен спомен.

Трудно беше да си представиш отнапред „мачото” Асен Блатечки заради бандитския образ на повечето му роли като режисьор на подобна пиеса, която е за нежните чувства, вярното приятелство и за надеждата. Още по-трудно преди да го видиш е да си представиш как този хашлак ще изиграе грубия, недодялан, як като бик, но нежен в душата си Лени Смол. Това обаче се оказва не само възможно, но и превъзходно.

Пиесата тече близо два часа, без антракт, но зрителят е ангажиран с всяка реплика и мизансцен и трудно на пръв поглед може да открие режисьорски грешки. Не може даже да проумее триковете, които са използвани за по-силно внушение, защото и те са майсторски.

Актьорът Блатечки и патньорът му Калин Врачански ( в ролята на Джордж) са популярни от телевизора, но в „Мишките и хората” те са своите персонажи. И ако Асен Блатечки представя може би най-доброто от себе си и прави повече от успешен опит да вникне в психологията на нетепичния за него образ на глуповатия и много нежен Лени, то Калин Врачански засега е малко плах пред пернишката публика, но неговият Джорж носи силното послание за приятелството.

Традиционно силни образи са изградили и добре познатите на перничани актьори Илия Добрев, Божидар Попчев, Васко Чушев, Алексей Кожухаров, Васил Банов, Иван Чипиков и Васко Пенов. Запомняща е и новата за театъра Силвия Петкова като сърпуга на Кърли.

Към химерната мечта за собствена ферма на двамата близки човеци Лени и Джордж води и оригиналната сценографска работа на Антония Попова и избраната от Христо Намлиев музика.

Спорове може и да има, но за мишките и за хората като зайци, за които да се грижи някой Лени, дълго ще се говори в Перник.

Няма коментари:

Публикуване на коментар