27 март 2011

Да чуе Господ моята молитва


Едва ли някой се съмнява в силата на молитвата. Ако в православното си невежество не знаем как да се молим, то поне във филмите сме виждали как в труден момент героят започва да мълви „Отче наш ..” и спасението идва.

Тъжно е, че се сещаме за молитвата само кагато ни стане напечено или когато нуждата и сърцето ни заведе в храма, а би трябвало тя да е част от ежедневието ни, поне сутрин или вечер, или и сутрин и вечер.

Молитвата е разговор с Бога. Господ Иисус Христос е казал на повярвалите в Него, че каквото и да поискат от Отца в Негово име, ще им бъде дадено (Ев. Йоан 16: 23-24), стига разбира се, то да е за добро.

Когато отиваме да помолим за нещо някой високопоставен началник, ние предварително се приготвяме. Обличаме се официално, държим се подобаващо, слушаме внимателно и старателно обмисляме думите си.

А колко повече трябва да постъпваме така, когато разговаряме молитвено с Бога!

С молитвата ние водим разговор с нашия Създател и Господ, Който е безкрайно добър, но и строг, на Когото дължим всичко и Който всекидневно ни прави хиляди добрини. Затова в нашата молитва ние трябва най-напред да възхваляваме Бога и да му благодарим за неговите щедрости. Наред с това трябва да си припомняме колко сме били лоши, неблагодарни и непокорни на Неговата блага воля, да се покаем и от все сърце да Го помолим за прошка. Едва след това можем да искаме едно или друго.

В молитвата си първо трябва да просим от Бога духовни дарове – да искаме да ни спомага да напредваме в доброто и да побеждаваме всяко зло.

Когато Бог види, че ние се стремим към Царството Небесно, Той ни дава и всичко, което е необходимо за нашия земен живот – храна , питие, облекло, дом …

Признак на слаба вяра е да изпросваме от Бога неща, които се отнасят само към нашите материални нужди, а към душата се да проявяваме немара.

Господ чува молитвата ни, когато е отправена със силна вяра. „Нека ви бъде според вярата.”, ни казва Той.

Молитви съпроводени със съмнение и суеверие и силна привързаност към земното Бог не изпълнява и особино се гневи на ония, които са във вражда.

Можем да се молим навсякъде и всякога.

Когато обаче се молим повече хора заедно, в Божия дом – църквата, нашата молитва става по-сплотена и по-силна. „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, и Аз съм посред тях.”, казва Спасителят. А за храма е казал: „ Домът Ми дом за молитва ще се нарече”.

Можем да се молим със свои думи и с готови молитви от молитвеника. Молитвите от молитвослова са дело на боговдъхновени и праведни хора, затова трябва да ги четем с голямо внимани. Постепенно те се научават наизуст.

Най-често се произняся Господнята молитва „Отче наш…”
7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.

9. А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
11. насъщния ни хляб дай ни днес;
12. и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
13. и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.
(Ев. Матей 6:7-13)

Спасителна и силна е и Иисусовата молитва:

Господи Иисусе Христе,
сине Божий,
помулуй мене, грешния.


На Богородица се молим:

Богородице Дево, радвай се!
Благодатна Марие, Господ е с Тебе!
Благословена си Ти между жените
и благословен е плодът на Твоята утроба,
защото си родила Спасителя на нашите души.

Няма коментари:

Публикуване на коментар