03 март 2011

150 години от рождението на Н. в. цар Фердинанд Първи



На 26 февруари се навършиха 150 години от рождението на Негово Величество Цар Фердинанд Първи, Български.

В българските медии това важно историческо събитието остана засенчено от полицейското насилие над феновете на ЦСКА. В град Кобург, където са тленните останки на българският владетел, непогребани вече 62 години, въпреки личното му желание това да стане в България, Германия почете годишнината.

В католическата църква "Св. Августин" в град Кобург, където са гробовете на бащата и майката на цар Фердинанд - Август и Клементина и дървеният ковчег , в който е положен българският владетел, беше поканена и българска делегация от политици и общественици. Тук бяха и внуците на Цар Фердинанд Негово Величество Симеон Сакскобургготски и княгиня Мария Луиза, както и четири от децата на княгиня Надежда - една от дъщерите на Цар Фердинанд.

За юбилея пристигнаха гости от аристократични родове на Европа, жители и общественици от града, историци и учени от Германия и Словакия.

Присъстваха принц Андреас фон Сакс-Кобург-Гота, който оглавява сакскобурготското херцогско семейство, представители на градската управа, научни и бизнес среди, медии. Кметът Норберт Каснер получи юбилейния медал за 100- годишнината от обявяването на Независимостта на България, връчен му от Анелия Атанасова – председател на Женската либерална мрежа.

Годишнината от рождението на Цар Фердинанд бе отбелязана и с творби на Добри Христов, изпълнени от български музиканти, живеещи в Кобург.

Симеон Сакскобургготски положи до саркофага на Цар Фердинанд ковчеже с пръст от любимото място на дядо си – парка на двореца „Врана” в София.

В залите на Природонаучния музей беше открита изложба „Изпреварвайки времето – Цар Фердинанд Български”, подготвена съвместно с Българския държавен архив и Музея „Стара София”. Експозицията, посветена на приноса на покойния цар за европеизиране на България, ще остане отворена за посещение до 21 август.

Вечерта принц Андреас прие в замъка Каленберг българската делегация и даде официална вечеря в чест на 150-годишнината от рождението на Цар Фердинанд.

Миналата година в България беше създаден иницативен комитет, начело с Гиньо Ганев, който застана зад идеята Цар Фердинанд да бъде погребан в България - в католическата църква "Свети Лудвиг " в Пловдив, където е погребана княгиня Мария Луиза.

Разговорите с Германия за връщането на тленните останки на царя обаче трябва да започнат институциите - Министерският съвет, Народното събрание и Президентът. И докато България реши да погребе или не най-дълго царувалия монарх от Третата българска държава - над ковчега му ще стои кутията с българска пръст, донесена от внуците му.



Българският владетел Фердинад Първи, който е и херцог на Сакс-Кобург-Гота, е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена. Завършва виенската академия "Терезианум", получавайки най-доброто за онова време образование. От ранна възраст Фердинанд проявява интерес към естествената история, в частност орнитологията, ботаниката и ентомологията.

През 1887 г. Фердинанд е избран за Княз на България. Благодарение на уменията си, на дипломатическия си усет и политическа мъдрост ,той съумява да се задържи на престола, непризнат от Великите сили.

През 1893 г. Княз Фердинанд сключва брак с Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х, съперник на Луи Филип за френския трон. Този брачен съюз е опит за помиряването на двете френски династии.

На 18/30 януари 1894 г. се ражда първият Престолонаследник на новата българска династия Борис, Княз Търновски. Детето е кръстено по западен обред, основно условие за сключване на брака между родителите му. Ново доказателство за Русия, че "католическият Княз е удар по Православието". След 1886 г. дипломатическите отношения между Русия и България са прекъснати. Смъртта на Александър ІІІ, непримирим противник на признанието, дава основания за нови надежди. Неговият наследник Николай ІІ проявява умереност и показва, че помирението е възможно при условие Престолонаследникът да премине в лоното на Православието. За католическите родственици това е тежък удар. Князът, подкрепен от майка си, осъзнава, че без припознаване от страна на Русия никоя европейска държава няма да го стори. След продължителни преговори и въпреки несъгласието на Светия престол, довело до отлъчването на Княза, на 2 февруари 1896 г. Княз Борис Търновски е миропомазан. Кръстник му става Император Николай ІІ.

След неуспешния край за България на Първата световна война, Цар Фердинанд поднася най-голямата жертва пред Отечеството и поема отговорността за погрома във войната. На 3 октомври 1918 г. той абдикира и същата вечер заминава в доживотното си изгнание.

Настанява се в германския град Кобург, където се отдава на научните си занимания и интереси. До края на дните си Царят отец тъгува за любимата България, която никога повече не вижда.

Фердинанд Първи умира на 10 септември 1948 г., след като става свидетел на смъртта и на двамата си сина, на обявяването на републиката в България вследствие на един незаконен и фалшифициран референдум и прокуждането на невръстния си внук Цар Симеон II. (по материали на kingsimeon.bg)

По време на управлението на Цар Фердинанд е обявена независимостта на България на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908г. в храма „Св. Четиридесет мъченици” в страпрестолното Търново. Слага се началото на Третото Българско царство, признато за независимо от Великите сили през пролетта на 1909г.

Цар Фердинанд е владетелят, който завари една изостанала турска провинция пълна с руски провокатори и остави след себе си модерна и независима европейска държава със самостоятелна политика.

Владетелят, който завари кални улици със сламени коптори и волски коли и остави всички красиви сгради, които будят възторг до днес, а също пътища, железници, параходство, авиация.

Владетелят, който завари държава без нито една културна институция и я остави с театър, опера, музеи, галерия, зоопарк, университет, библиотека…

Владетелят, чиито войски гониха с „Шуми Марица” казаците отвъд устието на Дунава, влязоха с тържествен марш в Букурещ, Солун, Одрин, Скопие и Прищина и който прие в двореца Ниш като гост Кайзер Вилхелм.

Владетелят, който при всичките си "провали" и "катастрофи" остави България с по-голяма територия, отколкото я завари.

Не на последно място, единственият период до 1989г., когато в България има истинска, работеща и безкомпромисна демокрация с партийна система и действащ парламент, без специални пълномощия или военни хунти.
(http://edinzavet.wordpress.com/)

1 коментар:

  1. Анонимен07 юни, 2011 14:27

    Цар Фердинанд е български цар,той е част от българската история-добра или лоша.Редно е тленните му останки да се намират в България,до тези на съпругата му.Нещо повече,защо няма негов паметник?Има стотици паметници на хора със съмнителни биографии и заслуги към България.

    ОтговорИзтриване