Георги Пеев - доброволец и военен кореспондент през Балканската война

Депутат става доброволец и единственият военен кореспондент от македонския военен театър по време на Балканската война (1912-1913 г.). Роденият в Трън виден по онова време публицист Георги Пеев, се записва доброволец и придружава VІІ Рилска дивизия. Освен журналист, когато избухва войната той е и народен представител. За поколенията са останали неговите фронтови бележки „До Солун и назад”. За първи път този факт стана известен в документална изложба, подредена по повод вековния юбилей от Балканската война от териториалния отдел на „Държавен архив” в Перник и местната Областна администрация. На едно от таблата сред снимките на участници във войната беше и портретът на Георги Пеев с пояснението, че е доброволец и военен кореспондент на VІІ Рилска дивизия. Снимката е оргинал от 1913 година и се пази във фондовете на пернишкия архив.

Георги Таков Пеев всъщност е една изключителна личност. На фронта той отива едва

34-годишин, но дотогава зад гърба си има богата биография. Роден на 13 октомври 1878 г. в град Трън. Син е на известния родолюбец Тако Пеев, който по време на освобождението енергично работи за присъединяването на Трънско, Враня и Пирот към България. Фамилията е помагала с лични средства за възстановяването на християнски храмове в селата в района и на Трънския манастиир «Св. Архангел Михаил».

Георги Пеев е следвал право, но напуска университета и още съвсем млад се захваща с публицистична дейност. Бил е сътрудник на вестниците „Родолюбец”, «Български търговски вестник», „Дневник”, „Търговски бюлетин”, „Реч”, „Мир” и други вестници и списания. Редактирал е „Еснафски защитник” и „Занаятчийски глас”. Той е основал и в продължение на четири години е редактирал списание „Поглед”. Написал е книга за „Народното стопанство”, славянските икономически организации в Хърватско, Чехско, Словенско и Сърбия. Той е автор на една брошура – реферат за задачите на славянските журналисти, както и реферат за нуждата от закон за литературната собственост. Направил е брошура за значението и нуждата от търговска организация, а по-късно негов авторски реферат е прочетен на учредителния конгрес за основаване на Търговски съюз в България. Години наред след основаването на Дружеството на българските публицисти той е избиран в Управителния съвет, а и няколко години за негов секретар. Председател е на българския занаятчийски съюз. Избиран е за член на Софийскта търговско-индустриална камара. Подпредседател е на централния комитет на Дружеството за борба с туберкулозата в България. Секретар е на централното бюро на Народната партия. Почетен член-кореспондент на Загребската търговска камара и на Чехското експортно дружество.

Първият български военен кореспондент е избиран за нареден представител в V-тото Велико народно събрание и в 16-тото и 18-тото обикновено Народно събрание. Участвал в македоно-одринското освободително дело като близък другар на Гоце Делчев.

След погрома на България през 1913г. отива „в югославските земи на Австроунгарската монархия”. Там чрез хърватските и словенските вестници защитава каузата на България. За тази част от биографията на Георги Пеев свидетелства статия в юбилейна книжка на сп. Светлина“ от януари 1918 г. Тя също се пази във фондовете на пернишкия архив. В списанието освен статията с биографични данни за Георги Пеев са публикувани и негови спомени от участието му като доброволец и военен кореспондент в Балканската война.

Монаси подариха на Царя икона на св. Симеон Стълпник

Монасите от Църногорския манастир «Св. св. Козма и Дамян» над брезнишкото село Гигинци подариха на Царя икона на св. Симеон Стълпник. Благословеният дар е специално поръчан за Симеон Сакскобургготски по повод решението му да се черкува на Велики Петък в обителта. Изработена от художника Красимир Асенов от Перник, зографисал новия манастирски храм „Св. Силуан Атонски” и други части от обновената света обител.

От канцеларията предупредили братството за

желанието на Царя и монасите били леко притеснени заради строгия пост на този ден, но все пак след като разгледа обиителта, където бившият министър- председател дойде за първи път, той беше поканен на скромна, според обичая за деня трапеза. Игуменът на манастира схиархимандрит Евгений разказа на гостите историята на светата обител и побеседва с тях за силата на вярата и отношенията между църквата и държавното управление.

Царят и придружаващите го се включиха молитвено във вечерното богослужение, което се извършва по най-старите православни последования.

Деца от православни семейства, дошли специално за бослужбата в манастира, пожелаха да се снимат с Царя за спомен от този ден.

Преди да отпътува Симеон Сакскобургготски беше поканен като специален гост на тържествата по повод 200-годишнината от възстановяването на манастира и пълното му ново обновяване, които ще бъдат в средата на юни с участието на високопоставени православни архиереи от братски Църкви.

Посрещнаха Великден и в села със затворени храмове

Благодатния огън от Йерусалим за първи път беше донесен в Перник

С богослужби за Възкресение Христово посрещнаха Великден и по села със затворени храмове. Свещеници създадоха организация и по покана на местните служиха в празничната нощ в Ноевци и Гигинци. Там молитвените последования извърши йеромонах Йосиф, гост на Църногорския манастир. В Сопица, Слаковци и Неделково беше енорийският свещеник на Брезник отец Константин Стойчев с презвитерата Малтена. С добра организация те доставиха радост на миряните да съпреживеят великото Възкресение на Спасителя, както в трите села, така и в храм „Св. Георги Победоносец” в Брезник.

За стотиците перничани, събрани в централния градски храм „Св. Йоан Рилски”и около него имаше и приятна изненада За първи път в Перник пристигна благодатният огън от Йерусалим минути преди Възкресение. Инициативата беше на кмета Росица Янакиева, която създаде организацията по докарването му. Вечният огън пристигна от Дупница, където пък го донесе от Пловдив бившият кмет на Струмяни Валентин Чиликов, пренесъл чудодейния пламък за цяла Югозападна България. Пламъчето достигна и до Църногорския манастир «Св. св. Козма и Дамян» над брезнишкото село Гигинци, където го донесе пратеник на Янакиева.