Истинските виновници за допинг скандалите минават метър

Горчив е споменът на тежкоатлета Валентин Христов от преди 32 години

Пекинската олимпиада вече отшумява. Спортни деятели от различни нива се изказаха във всички възможни медии. Но каквото и да говорят обичайно заподозрените, равносметката за България е печална. Оказа се, че държавата е похарчила 40 милиона лева, за да получи 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови медала. По лошо представяне на български спортисти на олимпиада не е имало от времето на Априлския пленум на БКП от 1956г.
Ако обаче състезанието беше за брой на хванати с допинг спортисти България щеше да се нареди на едно от челните места с 14 медала. 11 щангисти - осем мъже и три жени не отидоха изобщо в Пекин, колективно забъркани в допинг скандал. По данни от ДАМС те са имали 300 000 лв. бюджет за медикаменти и близо 4.8 млн. лв. за олимпийска подготовка на 11-те състезатели, усвоени през последните четири години. Състезателка по спортна стрелба Антоанета Бонева беше уличена от Международната федерация по стрелба в употребата на кокаин. Изгърмя и колоездача Радослав Константинов, а ден преди да отлети за Пекин, с положителна проба загази и най-добрата българска атлетка Даниела Йорданова, която се състезава в бягането на 1500 метра.
Потърпевши от допинг скандалите обаче остават само състезателите, защото четиригодишният, а изобщо целият им труд отива на вятъра. Те остават без медали, без премии и без признание, защото някой е сбъркал рецептата.
Кой е този някой и кой трябва да му търси отговорност? До кога истинските виновници за допинг скандалите ще минават метър?!
Перник помни една история с 32 годишна давност. След олимпиадата в Монреал през 1976г.популярният пернишки тежкоатлет Валентин Христов, заедно с още двама български щангисти - Благой Благоев и Кръстьо Семерджиев, върнаха олимпийските си медали. Те бяха уличени в употреба на допинг дни след приключването на състезанията, когато вече си бяха у дома и се радваха на успехите си.
За хората от кухнята на националния отбор по вдигане на тежести тогава това беше голяма изненада, защото само те бяха посветени в истината. Не че щангистите не са били допингирани, а защото въпреки измислената перфектна система, са ги уличили. Истината беше толкова грозна, че тогава никой не посмя да я каже публично, наглас. Едва години по-късно се разбра, че всъщност нашите спортисти когато са давали допинг-пробите, не са пикали своя урина, а чужда. Според гениалния план на "бащицата" на българските щанги Иван Абаджиев на състезателите са били сложени катетри, които в последствие са били напълнени с урина от "чисти" помощници на "старшията". Така всички са били спокойни, че в дадената проба не могат да бъдат открити забранени вещества. След избухването на скандала емисари се юрнаха да търсят лобита сред членовете на антидопинг комисията. Докторът на отбора стигна чак до Сибир, за да издирва представителя на Съветския съюз в наказателния орган, но не го откри. Самият председа
тел на въпросната комисия, който беше някакъв западняшки аристократ беше обяснявал на нашите, че тъкмо представителите на страните от соц. лагера са били най-настървени срещу българските щангисти. Историята завърши с връщането на медалите. Валентин Христов преди да го предаде инкрустира върху отличието своето име. Но така и в аналите на олимпиадите не му се признава, че е печелил олимпийска титла. Тогава състезателите си говореха, че това е било повече от явен заговор срещу българските щанги. Те разказваха, че още по онова време китайците са пикаели в тревисто зелено /как ли е било сега в Пекин?!/, но никой в нищо не ги е уличил.
Това не беше единственият допинг скандал в щангите. На едно световно първенство в Гърция около 1980г. всички участници от България записаха нули. Причината беше в сбърканите пропорци между стимулантите и препаратите за заличаване на следите им. Въпреки това Иван Абаджиев си остана герой. Сметката платиха състезатели като Валентин Христов.
Изглежда в спорта всичко тече, но нищо не се променя. И сега възмездието от скандалните случаи за употреба на забранени вещества ще понесат само спортистите.

С „Южен поток” идва северен вятър

На видеомост София – Москва ще се обсъжда „Екологичната безопасност на газопровода „Южен поток”, съобщават електронните агенции. В поканата на Руския информационен център „Новости” се обяснява, че ще се дискутира как ще се осъществи екологичната безопасност на Черно море при строителството и експлоатацията на газопровода, ще се припомнят основните принципи на екологичното законодателство на България и ще се даде оценка на надеждността на технологиите, предвидении за съхраняване на екологията на акваторията на Черно море”.
Когато българският парламент ратифицира споразумението за „Южен поток” от опозицията заявиха, че то представлява риск за националната сигурност, тъй като не е извършено проучване за икономическата му целесъобразност. То е в нарушение на Черноморското споразумение за сътрудничество. Освен това не е искано съгласието на Украйна, Румъния, Грузия и Турция. Опозиционни депутати обвиниха БСП, че за пореден път доказва заедно със своите съмишленици в управлението, че не са надживели още своето мислене, и че смятат България за 16-ата република на Съветския съюз. Изразени бяха опасения, че управляващите в България за пореден път се предлагали на Съветския съюз, което щяло да доведе до влошаване на отношенията между България и ЕС.
Има един стар политически виц от времето на ТКЗС-тата за северния вятър. На общо събрание един агитпропчик разказвал, че от Съветския съюз идва всичкото добро за България. Тогава Вуте не издържал и попитал:”А севернио ветър?”. На следващото събрание Вуте го нямало.
Сега депутатите от опозицията се опитаха да кажат , за северния вятър. Те се останаха в събранието, но това не значи, че с „Южен поток” не идва Северен вятър.

Газопроводът “South Stream” (Южен поток) е проект на италианската компания “Eni” и руския гигант “Газпром”. Тръбата трябва да мине по дъното на Черно море от руския до българския бряг и след това през страните от Южна и Централна Европа. Проектната мощност на газопровода е около 30 млрд. куб. м. Предвижда се да влезе в експлоатация през 2013 г. Съгласие за участие в проекта дадоха България, Сърбия, Унгария и Гърция след оказано активно лобиране за него от страна на Русия на високо държавно ниво.
Договорът за изграждането на газопровода в България беше сключен на 18 януари 2008г. по време на посещението на тогавашния президент на Русия Владимир Путин у нас.
Според договорените условия българският учредител ще има 50% в уставния капитал на компанията, която ще експлоатира газопровода; гарантират се пазарната позиция на съществуващата на територията на страната мрежа за транзитен пренос на природен газ; гарантира се стабилна данъчна среда за компанията, която ще експлоатира газопровода.
Българското Народно събрание ратифицира споразумението на 25 юли 2008г. Два-три дни след това руският министър на енергетиката Сергей Шматко изненадващо съобщи, че инвестициите за изграждането на газопровода “Южен поток” ще са около 20 млрд. долара – два пъти повече от предвижданото. Шматко не пропусна да предупреди, че забавянето на проекта вдига цената и сваля репутацията му. В същото време анализатори посочиха, че проектът “Набуко”, подкрепян от Западна Европа и САЩ като алтернатива на “Южен поток”, ще струва с 30-40% по-евтино, а следователно и разходите по преноса на газ ще бъдат по-малки, отколкото по “Южен поток”.

Някои български политици, един от които определя себе си като държавник, въпреки ,че обявиха проекта „Набуко” за приоритетен, продължават да се надяват това да остане само име на опера.

Северният вятър не ги плаши.

Ръкотворна икона на Сталин се появи в Перник

Ръкотворна икона на Сталин се появи в Перник. Бащицата на народите продължава да подслушва телефони повече от половин век, след като отиде в Пъкала. Сякаш, за да не бъде забравен никога, Йосиф Висарионович зорко бди под телефонен апарат в центъра на града. На вдигнватия в годините на социализма в сталински стил "Розов блок" на най-представителната улица "Търговска" под уличен телефон като холограма е изтипосан самият Сталин. Досущ като наложения от съветския лидер култ към личността, образът на Бащицата на народите, в униформата му на генералисимус, е отпечатан не като Майка Богородица на камъка, който видяха наскоро в дупнишко, а ръкотворно.
Всеки път като посегна към телефона, имам чувството че съм в комунистически Биг брадър, разказва перничанка, която първа забелязала портрета. Евала на тоя дето го е сложил, пък се радват побелели хора, които изобщо не крият, че носят в сърцето си Сталин вместо Христос. Минувачи, забелязали портрета коментират, че няма да се оправим скоро, докато сянката на Сталин ни преследва. Повод им дава и тениската с образа на Джугашвили, която един младеж беше облякъл за събора на българските социалисти на Бузлуджа.