Не вЕрваме?

Като пътуващо шоу се движи из големите градове керванът на една телевизия, за да прави за публиката си предизборен цирк. Едно нещо, което се пише журналист и е известно, че в ефир открива новините, а е и нещо като шеф в тази същата телевизия се обяви, че ще прави училище за политици. Ако наистина беше журналист, щеше да знае, че „Училище за политика” има и че то е доста добро, а хората, които изправя пред разстрела на хорския гняв са ходили в това училище и много от тях говорят като по учебник, а не крещят, какъвто е сценария...

Същото това нещо ще казва и на прокуратурата разни работи и ще се прави на борец за справедливост. И хората вЕрват…
Но не всички.

Ведно с кервана вървят едни лица, добре познати от протестите и се изказват във всеки град с голяма компетентност. Питат кой е купил костюмите на поритиците. Къде обаче са автентичните протестиращи? Къде са онези хора, които бяха заснети със скрита камера в хотел в Етрополе? Защо не кажат на хората къде е собственикът на този хотел? Какво стана с него и защо при чуждоземен нотариус завери показания?

В Свещената книга на няколко места има един текст, чийто смисъл е, че ако сега замълчим, един ден и камъните ще проговорят. Парите може да са средство за оцеляване, но има един Съдник и Той е над всичко. А първите днес тогава ще станат последни и последните – първи. Да лъжеш нагло е греховно, а да се подиграваш с доверието на хората е почти толкова греховно, колкото и възгордяването.

Кога ли хората ще осъзнаят, че не бива на тази Земя да се вземат толкова на сериозно, защото всяка власт е от Бога, но не всяка власт е Божия.

Преди избори

България е преди предсрочни парламентарни избори. По трибуни, по пазари и паркове и даже на полето са плъзнали кандидати да представляват групи от хора в българския парламент, който се ползва с 5-6%от народното довереие. Всичко това струва необозримо много голямо количество пари от гледна точка на обикновения човек.

В една подобна ситуация в Унгария се появило обръщение на гражданин – първо тук и там, а после навсякъде. То гласи:

„Долуподписалият се, обръщам се към вас с молба да не харчите моите пари за кампанийното ми убеждаване. Не съм идиот. Виждам ви, ясни сте ми, разсъждавам, трупам опит като всеки нормален човек. Обещания, изкривяване на факти, замерването на опонента с кал – не ме интересуват.

Само делата ви имат значение за мен и според тях ще реша за кого да гласувам.

Искам мир, спокойствие и сигурност, да се занимавам с по-важните за мен неща.

Гражданинът.”

Този текст като картинка от няколко дни се разпространява в социалната мрежа Фейсбук и по други места. Хората го споделят и го харесват, солидарни с написаното.

Почтени хора от една партия замислят рейдове срещу бедността, но смятат да ги правят след изборите, защото не искат да хранят гладните предизборно, което си е пар екселанс купуване на гласове.

Отсега пресмятат колко филии с лютеница, поръсена със сиренце може да се направят от стойността на един предизборен плакат. Като се добавят шапките и тениските с номера на политическата сила в интегралната бюлетина и към тях многобройните разноцветни балони ще се окаже, че може да се отвори направо социална трапезария за бедни.

Съвет към партиите: С парите от предизборната кампания може да се намали броят на хората ровещи по кофите, а с парите, приготвени за купуване на гласове може да се направи подобаваща инвестиция в малки и средни предприятия за отваряне на трайни работни места.

За кого да се гласува?

В безпътното време, до което сме се докарали, в навечерието на избори когато от безизходица хора се самозапалват на публични места, не са малко будните българи, които искат да гласуват, но не знаят за кого. Скоро в една политическа сила поставиха въпроса защо преходът не се е състоял. Политиците нямаха отговор, а той е прост – заради липсата на страх Божи.

В православното си невежество мнозина мислят, че това значи да се боиш от Бог, но Бог е преди всичко любов.

И когато искаш с гласа си да направиш някого властник, питай го кой му е изповедник. Питай го колко често се причастява след искрена изповед и покаяния за сторените грехове. Ако има такъв политик, за него си струва да се гласува, защото със сигурност в него има страх Божий, а с това според древните мислители започва мъдростта. А без причастие, предшествано от изповед човек е християнин само на думи.

В древната църква изповедта е била публична и никой не е смел да лъже, защото човеколюбивият Бог е навсякъде и винаги. Но не е така в днешните безпътни времена.