25 юни 2013

Ботев ли ни е болката на образованието?

Известен поне от година проблем с учебните програми по български език и литература предизвика отново обществени  вълнения. В медиите и по форумите започна дебат по темата, заради съдържание, предложено след осъществен проект.

Проблемът тръгна от публикуването им на сайта на Министерството на образованието и науката и от признанието на самия министър проф. Анелия Клисарова, че за да се облекчи натоварването и да има повече време за практически задачи децата няма да учат в училище няколко стихотворения на Христо Ботев и вместо романа „Тютюн”, (който те вероятно четат в захлас), ще учат „Осъдени души” на Димитър Димов.

Така министърката пусна духа от бутилката и се започна една говорилня, в която се изказваха много хора като компетентни.


Проблемът не е нов. По темата се оправдаваше и Сергей Игнатов, когато беше просветен министър, но това странно защо журналистите са го забравили. Експерти помогнаха на проф. Клисарова да стовари отговорността на управлението на ГЕРБ.

В казуса едва ли е важно какво точно ще учат децата в училище от Ботев, Алеко Константинов, Вапцаров, Яворов и Шекспир, защото ако искат да го научат, няма кой да ги спре. Въпросът е как този министър, представян за експерт, не знае какви, за какво и на каква стойност проекти са осъществявани и се осъществят в министерството, което ръководи.

Друг е въпросът, че у нас от години повод за обществена реакция са нечии твърдения и думи, а не резултатите и постигнато качество. Като се каже, че махат Ботев от учебниците, следва ярост, а бисерите от матурите се посрещат със смях, вместо с тревога.

Няма коментари:

Публикуване на коментар