24 юни 2013

Последен шанс заради ДАНС (с валс)

В първите години на промените имаше една песен: „Последен валс”. Сега – близо четвърт век след падането на Тодор Живков и дошло време народът да запее под прозорците на политическата класа като серенада нов шлагер: „Последен шанс”. Заради ДАНС.

Анализатори прозряха, че продължаващите вече десет масови протести в столицата не са само срещу „Пеевски” и правителството – протестът е за ценности. Пеевски се оказа онази голяма капка, която преля чашата на търпението. Границата на допустимото е пресечена недопустимо. Хората излизат на площада, не защото са „платени”, не защото са „интернет лумпени”. Хората са на улицата с децата си, защото са отвратени от политическата класа, от партиите, от кукловодите им и мафията. 


Онези, които следят протестите по телевизора или пък никак не се интересуват от тях, се питат и какво като подаде оставка правителството и си отговарят: – ще има нов служебен кабинет, нови избори и парламента ще върнат пак същите. А изход има! 

Нима дотам сме я докарали, че не може да се стигне до нов кабинет, подкрепен от всички политически сили. Нима не можем да се споразумеем за честни правила за избори, та макар и само за нов парламент, без да се губи време да се прави нов Изборен кодекс. Този път протестиращите, колкото и да е малък процентът им на фона на всички избиратели, могат да разтурят седянката и да не дадат възможност на политиците да шикалкавят и да бавят топката. Ако политическата класа иска да се вслуша в народа, който я избира и й плаща заплатите, трябва да има дата за нови парламентарни избори и работещ парламент, който да приеме нови изборни правила под граждански контрол. Да се разчита, че протестът ще се умори, че хората ще отидат в отпуск, би било политическо късогледство като това с номинирането на Пеевски. 

Моментът е удобен да се пресекат задкулисието, тежката обвързаност и зависимостите. Нужна е малко воля и искрено желание за благоденствие на народа. Наистина става дума за ценности и както човекът има духовна и телесна страна, така има духовна и телесна страна в държавния живот. Както у човека, когато той се грижи изключително само за тялото и за телесното, духът отслабва и угасва, така и в държавата, ако цялата грижа е насочена само към външното, вещественото, духът неизбежно отслабва, намалява и накрая съвсем изчезва, а с това и благоденствието. Сега е шансът – да не го пропускаме и този път.


Няма коментари:

Публикуване на коментар