03 март 2015

В Радомир почитали Самарското знаме с народен събор

Два пъти пред бойната светиня в града се покланя княз Александър Батенберг


Почти половин век в Радомир почитали Самарското знаме с народен събор. Празненствата ставали на 24 май и това не било случайно - от едната страна на бойната светиня са образите на светите братя Кирил и Методий. Свидетелства за тези тържества са открити дописки, публикувани във вестниците, издавани по онова време в Радомир. Историкът Симеон Мильов е открил разказ за народния събор за Самарското знаме и в непубликувана книга за Радомир от онези години.

Историята на единственото награждавано с орден за храброст знаме е дълга. То е създадено от монахини от град Самара (Русия) и е дарено на Българското опълчение от времето на Руско-турската война (1877-1878).

Знамето е копринен трикольор с размери 1,85 на 1,90 метра с панславянските цветове - червено, бяло и синьо. На двете му лица в златен кръст има икони. Света Богородица е от едната страна. Според някои източници това е чудотворната Иверска икона на Божията Майка, наречена Вратарница (Портаитиса), която според църковното предание е изписана за първи път от свети апостол и евангелист Лука и е прославена с множество чудеса и изцеления. Има и версия, че това е Казанската Богородица, на чиято чудодейна сила се отдава освобождението на Москва от поляците през 1612 година, когато след иконата, носена княз Дмитрий Пожарский, тръгнало хилядно опълчение.

На другото лице на Самарското знаме са образите на светите братя Кирил и Методий, рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков.

От Самара знамето тръгва без дръжка, минава през Казан и по Волга стига до Москва, където се сдобива с дръжка и сребърна пика, изработена по проект на граф Рошфор във византийски стил. През Кишинев то стига до Плоещ, носено от делегация от град Самара, за да бъде връчено на Българското опълчение на специална церемония на 6 май 1877г. Тогава знамето е заковано на дръжката със златни пирони.

За знаменна рота е определена III-та Опълченска рота от III-а Опълченска дружина, а знаменосците го носят в битките на Шипка и при Шейново, при Стара Загора, където в големия бой се полагат огромни усилия знамето да бъде спасено, както и става – счупена е само дръжката на славния боен флаг.

В тези боеве участва и опълченецът от пернишкия край Тодор Стаменов от с. Калища, а после живее в Ковачевци. И до днес потомците му пазят сребърна чаша с позлата отвътре, подарена на опълченеца в знак на благодарност лично от руския император Николай II по повод 25-годишнината от знаменателните боеве на Шипка.

Родом от пернишкия край е и последният знаменосец на Самарското знаме Никола Кочев. Смелият мъж е от радомирското село Горна Диканя, жени се в съседното Долна Диканя, където се мести да живее. По-късно емигрира в Румъния и там се присъединява към опълченците. Той е и увековеченият от художника Ярослав Вешин в популярната му картина със знамето-герой. През 2013 г. в Радомер беше поставен барелеф на Никола Корчев.

След войната III-а Опълченска дружина е преобразувана в III-а Пехотна Радомирска дружина и Самарското знаме идва в гарнизона ѝ в Радомир. А когато Александър Батенберг е провъзгласен за български княз, първото му посещение е в Радомир, за да се поклони на бойното знаме.

По предложение на командира на ІІІ дружина капитан Константин Борисович Чиляев е изработена икона на св. Иван Рилски, тачен от целия православен свят и особено в Русия. С благодарствено писмо за подареното на Българското опълчение знаме иконата е изпратена в дар на Самарската дума.

Година по-късно в знак на благодарност, затова че знамето е на почит и е запазено като светиня на новата българска армия, Самарската дума изпраща сребърната скоба, с която да се скрепи счупената при боевете край Стара Загора дръжка на знамето. Разменените любезни писма между Радомир и Самара са известни днес, защото навремето били публикувани в различни броеве на Държавен вестник.

Волята на дарителите била дръжката да се скрепи с подарената скоба от самия български княз и тогава Батенберг идва за втори път в Радомир. В чест на посещението му на входа на града е издигната арка.

По заповед на княза в редиците на І-ва рота на ІІІ-та Опълченска дружина завинаги е записан подполковник Павел Калитин, командир на дружината, в която е знаменната рота. Той е загинал от турски куршуми при Стара Загора, спасявайки Самарското знаме.

Орденът „За храброст” – І степен е даден на знамето на Трета опълченска дружина на юбилейно чествуване по случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора на 19 юли 1880 г.

През 1881 г. дружината получава друго знаме , но в Радомир Самарското знаме остава до 1884г, твърди историкът Мильов. Едва след това то е преместено на съхранение в в Двореца в София, където остава до 1946 г., а сега се пази при специални условия в Националния военно-исторически музей.

Казармената постройка, в чийто ъгъл е стояло знамето светиня, както и вдигнатата в чест на Батенберг арка, бяха съборени в началото на 70-те години на миналия век заради разширение на пътя от София към Кюстендил, минаващ край старата казармата.

Почитта на радомирци към Самарското знаме не е помръкнала и до днес. Както предците им посвещавали на бойната светиня народни тържества тъкмо на най-българския празник за писмеността и духовността, така в наши дни кметът на общината Пламен Алексиев предложи радомирки да изработят копие на Самарското знаме, но с мотива, че вече има достатъчно дубликати на светинята от Националния военно исторически музей са отказали това да се направи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар