16 януари 2016

Хиляди артисти на мегдана за Сурова

Хиляди артисти в невъобразими костюми пълнят селските мегдани в нощта на 13 срещу 14 януари в Пернишко. Това е народният празник Сурова, съхранен поне от две хилядолетия. По утвърдено клише се казва, че маскираните гонят злото, но всъщност техният парад е за утвърждаване на новото начало, за здраве и берекет. Обичаят отдавна е изгубил езическата си същност и никой от участниците в сурвакарските дружини не вярва, че е излязъл да гони злите сили, защото, както се оказва през последните 2 000 години никой не е успял да го направи. Маскираните мъже, жени и деца, както е през последните 20 и повече години, са част от неповторимия спектакъл, ярък и вълнуващ всяка година.


В центъра на Перник компания се товари на автомобил. Един от младежите се провиква: „Хайде, бе хора, закъсняваме. Не разбирате ли, че като дойде Сурова, цела седмица преди това сън ме не хваща.“ Така става ясно, че младежите са тръгнали към някое от всичките 53 селища в Пернишко, където в нощта срещу Васильовден по староми, ще играят сурвакарите.
Хилядолетната традиция Сурова вече е част от листата на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
Перничанинът Андре Андреев, който има успешен бизнес в САЩ, е дошъл да аправи филм за народния празник.

Тази година перничанинът Андре Андреев от САЩ снима народния празник по селата из цяло
Пернишко. Преди години младият дизайнер прави късометражен филм за малките футболисти в Мозамбик, който постига невероятен успех по света. След това слава му донесе лента за самозапалилия се и изгорял като факла варненец Пламен Горанов. Сега синът на художника Красимир Андреев от Перник, който отива в САЩ 13-годишен с майка си Емилия и там сега има успешна дизайнерска фирма, върти камерата, за да улови светлината от факлите и магията на Сурова. Екипът му е от българи, а като консултант с него пътува етнологът Цветана Манова, изследвала феномена на хилядолетната традиция около 40 години. Тя е в основата и на идеята обичаят да се пребори за признанието на световно човешко съкровище. В документите за кандидатстване има списък на над три хиляди човека, които години наред без пропуск се готвят активно за този ден и наследили традицията от бащи и дядовци и от техните дядовци поддържат жива традицията. Екипът на Андре и Манова са обиколили само десетина-дванадесет села и са заснели обичая от подготовката му, а в нощта на 13 срещу 14 януари опитаха да отидат на възможно най-много места. Бяха засечени на площада в град Батановци, но началото на народния празник беше в пернишкото село Витановци, където по утвърдена от години традиция кметът на община Перник – сега д-р Вяра Церовска, го обяви за открит.

И политиците се хващат на сурвакарското хоро – кметът на Перник Вяра Церовска откри народния празник в няколко села, а депутатът Красимир Велчев, гостува за празника в село Мещица. 
Протоколът изисква да се съобщи, че там бяха целият й екип и чиновниците в сферата на културата в общината, народните представители от ГЕРБ Ирена Соколова и Красимир Велчев, областният управител д-р Александър Александров, специалисти от Института по етнология и фолклор към БАН и много други гости, сред които и представители на национални медии. Във връзка с включването на обичая в Световната листа на нематериално културно наследство на ЮНЕСКО гост беше и главният секретар на Националната комисия на световната организация Мария Донска.

Преди официалната част домакините почерпиха с богата трапеза, отрупана с традиционни ястия. Речите се забавиха, защото под съпровод на жива музика, доминирана от Венци с тъпана, пред сцената се люшна ситна ръченица и до баба си Ницка подскачаше и петгодишната кръстена на нея Наталия. Тоя дето играе като че ли не стъпя на земята е братовчеда Жоро, хвали мъж с бяла коса от публиката, а Жоро хем скача на хорото, хем надика бъклицата.

Пред гостите беше показана традиционната сурвакарска сватба. Попът, който се казва Явор и е металург в пернишката фирма „Стомана“, има расото по наследство и вече 15 години играе ролята умело, като преди това в детството си бил клисар на татко си в сурвакарската дружина. Молитвата за венчавката претупва, защото бърза да обяви, че младоженникът може да целуне булката. След това обявява, че тя може да му върне целувката, но мъжката невеста се бави и попът подканя :“Айде, целивай, Пено.“ Свекърът обяснява от микрофон, че сурвакарите не трябва да се чакат зад оградата „на плето“, а да се канят в къщи, да има за тях омесена пита и сурвакарска баница от най- убавото брашно, оти иначе, нема да има берекет. Възрастна жена го слуша и разказва, как едно време с мъжа й работели в мината и ако се случело да са на работа в нощта на Сурова, оставяли даровете за сурвакарите пред вратата.



Народът празнуваше хилядолетния зимен обичай Сурова из цяло Пернишко. Празникът продължава и на другия ден. По пълните с народ селски площади маскирани дружини палиха ритуални огньове, а след това обхождаха къщите и по най-отдалечените махали. Сурвакарските групи от различни села си дадоха срещи и размениха визити. Десетки мъжки булки вървяха под ръка с мустакати младоженци. Попове без дипломи от семинарията, но с 10-15-годишен стаж ръсиха с вода от бакърени менчета. Мечки газиха за здраве стари баби и млади девойчета. Циганки вищаеха бъдещето по линиите на длани, ако и да бяха скрити в ръкавици.

Празникът се зачита от цялото местно население. Вв всяка къща, където има хора или е ползвана само през лятото вила, се слага трапеза от традиционни ястия като вариво от кисело зеле и прясно свинско, топла и студена пача, греяна ракия и вино. Това меню на този ден готвят по домовете си даже тези перничани, които по една или друга причина не стигнали в тоя ден на село.



И Кралят на фестивалите газил преспи

Тази година Сурова мина без сняг, макар, че като се разскачаха маскираните в Кошарево, чудно откъде от безоблачното небе почнаха да падат снежинки. А преди години дружините прокарвали пъртини, за да стигнат до очакващите ги домакини. Снежни пъртини е газил и кралят на карнавалите в Европа . Президентът на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ) барон Хенри ван дер Кроон дошъл в Пернишко за пръв път през 1994 г. Научил за традицията и предизвикания от нея фестивал на сурвакарите и кукерите в Перник и сам пожелал да гостува. Водили го в много села, а той и не опитвал да удържа възторга си. Искрено се смял на разказа, как едно село възприело западната традиция на Коледа да се готви пуйка, защото местният майстор на сурвакарски маски купувал на пуйки за празника на всичките си роднини и за тях било месото , а за него – перата. Накрая стигнали в село Ярджиловци, където свои отделни дружини имат три махали и маскираните държат рекорда по брой. Празникът вече превалял и градусът настроението от погълната домашнярка бил бая повдигнат. По едно време покрай догарящият сурвакарски огън неколцина мъже започнали да се боричкат. Баронът водел със себе си оператор. Човекът с огромната камера помислил, че това е част от атракцията и се впуснал да снима. Едва го отървали домакините, защото това всъщност си бил обикновен мъжки бой. Оттогава обаче Ван дер Кроон е неразделна част от пернишкия фестивал, който е от 1993 г. е международен, а през 1995 г. Перник става и член на ФЕКГ. Като може баронът идва и за местната Сурва, както се възприе през последните години да се нарича празникът по селата.

Всеки от сурвакарите иска да е оригинален в костюма си Мартин Евгениев от село Велковци за втори път излиза на Сурова с „лачени” звънци  - покрил е петте огромни клапашки с лак за дърво и блестят, за разлика от тези на всички останали. 




Сурва или Сурова

Оказа, че пернишкия маскарад е кръстен с думата „Сурва” едва през 2000-та година. Сега ангажирани с организацията му си спомнят, че предложението дала Цветана Манова и то се приело, за да се съкрати името на проявата, която се казвала и фолклорен фестивал на маскарадните (сурвакарски – зимни и кукерски - предпролетни) и карнавални игри и обичаи. За обичая по селата преобладаващо се използва обаче думата Сурова. Езиковият спор все още продължава дали думата е от ирански или от български и славянски произход със значение за жив и жизнен, както се казва за сурово дърво. В официалното съобщение за признаваното на обичая за човешко съкровище коректно бяха употребени и двете думи и това реабилитира смятаната от гражданите за селски диалект Сурова.

Десетки попове без дипломи от семинарията, но с дълги години стаж са сред основните персонажи в сурвакарската сватба. Бай Симо от Расник сега е безработен, след като дълго време е бил шофьор на автобус. За ролята на поп той си подготвя заместник в лицето на 8-годишния Теодор Викторов Асенов – детето държи на трите си имана, защото те са на татко му и на дядо му, които то ще наследи в сурвакарската традиция. 





Роска реди рими за Сурова от Гърция

Росица Любомирова 
Нова народна песен за пернишкия маскараден фестивал Сурва и за народния обичай, наричан по селата и до днес Сурова доби популярност в социалните мрежи. От многото лайкове и споделяния авторството на текста се загуби, както става с народните песни, но все пак първоизточникът се оказа живеещата и работеща в Гърция перничанка Росица Любомирова. Стиховете саа пернишко наречие.

Перник полуде,
оти Сурова дойде!
Скоро на площадо,
че се рипа здраво!
Млади ,стари
с ликове и дзвонци,
че се спущат от селата
                                             и че почне веселбата!
                                             Пъстри, чудни сурвакари
                                             гонят те неземни твари и
                                            от тоз неземен звън,
                                            бегат те навън!
                                            Цел свет ни гледа днеска,
                                            оти тука е ЮНЕСКО!

Сурвакари от Дивотино са готови да направят диск с новата народна песен за Сурва и предлагат снимка за обложка. Тяхната група от ветерани в хорото се казва „Диклак”, но илача не им е нужен по Сурова. 
Насърчена от популярността на стихчето Росица разказа в рими и как се празнувала Сурова в детството й в село Кошарево, откъдето е нейният татко. Приятелките й се възхитиха на неподозирания талант, макар римите да не са особено сръчни, но в тях има дълбока народопсихология.




Преди повече от петдесет лета,
със татко за ръка
ходехме на Кошарево,
това е мойто село!
Снег и студ,
но Сурова е тук!
Целата моя рода
играе таз игра!
Бате Аско,Гошо,Златко,
Любчо, Цоко и чичо Стоян
готвят се за празника голям.
Нема старо, нема младо
сите там сме на Мегдано!
Тука пали се огиньо!
Болюбашията сабя вади и
строени сурвашкари,
с ликове и дзвонци
гонят страшни твари!
Мечкари, циганки ,кокони
мажат с черна вакса
детските лица!
Магията се крие там,
във тоз неземен звън!
И ще го нося аз,
до сетния си час!!!


В трънско празникът е Сирова, а маскираните сироваре


Заради тоталното обезлюдяване в Трънския край обичаят се е загубил, но в народната памет е останало, че и в трънските села имало Сирова. Дружина от сироварè обикаляла домовете в навечерието на Нова година, суровакала стопаните за здраве и събирала плодове, орехи, парчета сурово свинско и сланина, вина и ракия. При влизане и излизане от къщата сироварèте викали: Сирова-а-а, сирова, сирова година!, а после младежите се хвалели: Подузè се и я с братинете да идèм на Сирову. Според етнолозите обичаят бил жив до 30-те години на ХХ век в селата Ерул, Милкьовци, Видрар, Клисура, Забел. Напосрледък обаче в социалните мрежи снимки се появиха снимки на сурвакари от трънско от по ново време. Трънчани, живещии в столицата, разпознаха по тях свои близки, а по облеклото на съпътстващите сурвакарските дружини личи че са поне от 50-те и 60-те години на миналото столетие. Породи се и идея и в трънско пак да срещат Сирова.



Веднъж етноложката Цветана Манова пътувала към пернишко село а интервю. В автобуса тя послушала разговор между две жени. Едната разказвала на другата, че мъжът й бил тежко болен, алармирала му простата, но тя му поставила ултиматум да се вдига от постелята за Сурова, защото ако той не иде с маскираните, ако и друг не отиде, обичаят ще се загуби. Затова тръгнала насело да събира пера за маската му, че и за внука да направи. Ей така се предава традицията и в Пернишко всички са убедени, че спектакълът ще продължи за вечността.


От 29 до 31 януари Перник ще бъде домакин на XXV юбилеен международен фестивал на маскарадните игри”Сурва 2016”. Градът чества и 50 години от провеждането на маскарада за първи път.



Няма коментари:

Публикуване на коментар