22 януари 2016

Седемте чудеса на Пернишкия край



Природни феномени и културни паметници привличат туристи


В историята на човешката цивилизация има записани седем чудеса на античния свят, а към тях са добавени и още седем по-нови. Достойни за удивление чудеса е сътворила и майката Природа. Своите удивителни места, заслужаващи внимание и привличащи туристи има и пернишкия край. Спираща дъха гледка е Ждрелото на река Ерма, близо до Трън. Най-дългата в страната пещера „Духлата“ до село Боснек във Витоша освен природни красоти крие и много тайни, предизвиква фантазията за фантастични предания. Близо до нея е удивителният извор „Живата вода“ , какъвто има само още един в Европа, а на хълма Бърдото до град Брезник от земните недра блика „желязна вода“. Културните паметници са култови места и храмове, запазени до днес от най-дълбока древност, Средните векове, а някои възкръснали за нов живот. Списъкът е относителен, но покрай акцентите има и други човешки достояния – материални и нематериални, които си заслужават да бъдат видени от днешните поколения.

Трънското ждрело

на река Ерма е описано от Иречек, когато е минавал по тези места, а Щастливеца – Алеко Константинов при вида му възкликва с възхищение:"Какво, Швейцария ли?". Живописното природно чудо се намира на около 3 км от град Трън, в непосредствена близост до село Ломница и е най- атрактивната природна забележителност в тази част на страната, призната официално през 1961 г. Ждрелото е с дължина около 100 метра и ширина в най-тясната част около 5 метра. От двете страни на реката се издигат отвесни скали с височина около 150-200 м.
За любопитните туристи и природолюбителите е направена екопътека, която започва от южния край на каньона и в протежение на около 13 км и минава през дървени мостове над реката, продължава през тунел, прорязан в скалата, а зад него се спуска по 35-метров дървен мост, след който започва изкачване на западната скала на ждрелото и води до друго подобно ждрело на река Ябланишка. Гледката на внушителните скали, прорязвани от реката от хилядолетия, пенливите водопади и водни прагове спира дъха.
Районът е богат и на редки растителни видове и птици.
Поляните в ниското преди каньона са благоустроени за съвременен туризъм с места за отдих, барбекюта и детски люлки и пързалки. Има нов информационен център. В последните години катерачите алпинсити си правеха Алпиниади по скалите, а рокерите избираха мястото за свои събори.
Разходката до това природно чудо дава възможност да се види намиращия се на близък отсрещен хълм средновековен манастир „Св. архангел Михаил“. От него е запазена само черкавата, в която са съхранени ценни образци на християнската живопис от преди векове. Сега му се търси начин за възстановяване, но който иска да види възродена за молитвен живот обител, трябва да отскочи до село Пенкьовци, например, където в манастира „Св. Петка“ се подвизава младият монах Софроний, приел името на обитавалия тези места св. Софроний Софийски.
Повече с туристическа цел и водени от суеверия много хора посещават скалния параклис на тачената в Трънско света Петка, направен пригоден за посещения, а сега се готви и нов проект, защото има нужда от по-широк паркинг – понякога на това място се изсипват по няколко автобуса с туристи. В близост е черквата „Св. Петка”, а в центъра на града е храма „Св. Николай”, ремонтирани миналата година с европейски пари. Така пътуването може да стане и поклоническо и в черквата в гробищния парк да се изпроси небесното застъпничество на св. Терапонтий, който според свидетелства на св. Паисий Хилендарски в неговата „История Славянобългарска” е бил свещеник в Трън. Едно от неговите редки изображения е в храма „Св. Петка”.
А ако Трънското ждрело стане отправна точка за туризъм, поводът може да се използва за да се видят и музеят на киселото мляко в село Студен извор и музейният комплекс на бусинската керамична школа в село Бусинци.

Доста по-близо до София, в южните склонове на Витоша е китното село Боснек. Кръстено е така, защото според преданието двама братя дошли на това място боси чак от Македония. Според писмени доказателства селото го е имало още през 1417 г., но намиращите се наблизо тракийска могила, светилище и древно поселище свидетелстват, че хора са живели по тези места още в древността. При направата на водопровод в селото през 60- години на миналия век е намерена керамична глава на овен, върху която специалистите са разчели лунно-слънчев календар от 1-2 век от новата ера.
Малко над селото, по посока Чуйпетлово в ляво от пътя е

пещерата Духлата.


Със своите около 18 километра, оформени от подземните течения на река Струма, тя е най-дългата у нас. В дълбочина от 53 метра на 6 етажа е разположена сложна лабиринтна система. Името ѝ се свързва със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Освен красивите кристални образования, в нея са открити и 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. По цялото й протежение има много красиви езера. Засега е достъпна главно за спелеолози или за любители, но задължително придружени от специалисти, а всеки влизал в нея не намира думи да разкаже колко е красива във вътрешността си. С "Духлата" са свързани и чудати предания за съкровища, за това къде е краят й и за знаци от извънземни и цивализациипо стените й.
На около три километра, но в противоположна посока е
изворът Живата вода.

Описан е още от османския пътешественик и пътеписец Евлия Челеби. Водата в него на тласъци ту се появява, ту пресъхва, а според едно вярване не се появявала, когато пред извора стои непокаял се за никой свой грях християнин. До местността се стига по черен път, подходящ само за високопроходими превозни средства или час и половина пеша. До извора има и пещера с иконостас на Богородица. Изграден е и заслон, което прави маршрута привлекателен за туристи.

В село Боснек има две черкви – храмът „Св. Козма и Дамян“ от 1878 г. е паметник на културата, а другият а - „Св. Теодор Стратилат“ е действащ и се разказва, че е построен от три местни рода, когато е в селото върлувала чума и много хора умирали.

Рядък дар от природата е и

изворът с желязна вода на хълма Бърдото над Брезник.


Местността около него е благоустроена, самият извор е каптиран и мястото е привлекателно за посещения. Минералната вода е богата на железни и сулфатни йони. С ценните си физико-химически и физиологически свойства железният минерален извор притежава лечебни качества, които и днес привличат болни и здрави. На цвят водата е жълтеникаво-ръждива, а вкусът ѝ е метален, стипчив. В миналото желязната вода в Брезник е била издигната в култ, а до Балканската война я наричали “светата вода”. Брезнишката желязна вода е призната и в чужбина. През 1907 година тя е била отличена със златен медал на изложението за минерални води в Лондон.
Природозащитници имат опасения, че изворът може да пресъхне, защото в райна е дадена концесия от държавата за добив на злато по подземен способ. В близост до извора има хотел и модерна хижа.

Почитателите на религиозния туризъм могат да посетят и двете действащи черкви в Брезник – „Св. Петка”, която е паметник на културата ив нея се пази частица от мощите на светицата. я обновения преди две години импозантен на вид храм „Св. Георги Победоносец”, построен като паметник на загиналите във войните български войни.

И както не е особено попупулярен изворът с желязната вода, така в страни от пътя на масовия турист е и

уникалният храм-кладенец над брезнишкото село Гърло.

Открит е при разкопки през 1972 г.. от екип, ръководен от проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло на северния дял на Гребен планина, под връх Кула. Датиран е от ХІІ-Х в.пр.Хр. и се свързва с културата Нураги, от която най-голям брой запазени паметници днес са запазени на италианския о-в Сардиния. Смята се, че е свързан с култа към бога Енки, покровител на подземните води. Южната част на храма е вкопана в земята. Седемметров коридор с тринадесет каменни стъпала води в кръгла зала, в чийто център е изграден 5 метра дълбок кладенец.
Грижа към него е проявена през 70-те години на миналия век, но сега е забравен от властите и и само мистични пътешественици посещават достъпното само за посветени място, за да го почистят от бурени и храсти и да се опитат да го опазят от неумолимия ход на времето и природата и неразумните подстъпи на недобросъвестни човеци.

Има още места в Брезнишко, които си заслужават да бъдат видени, но най посещаван от туристи и поклонници е

Манастирът „Св. Безсребреници Козма и Дамян”.


Намира се на около 5 километра над брезнишкото село Гигинци в планината Църна гора и затова и старите документи е наричан Църногорски. До там вече се стига по двулентов асфалтов път. Според местни предания Църногорският манастир е съществувал по време на Второто българско царство. През периода на османското владичество неколкократно е бил разрушаван и възстановяван. Преди около 200 години за пореден път го въздигат светогорски монаси, които открили близкото до обителта аязмо с лековита вода, с което и в съвремието са свързани чудеса на изцеление на телесно болни хора. Според едно предание в околността има заровени свети мощи, които пък по молитвите на светите безсребреници Козма и Дамят лекуват не само тялото, но и духа на човеците.
След 2005 г манастирът беше възстановен и сега има импозантен и впечатляващ вид, съчетаващ старината със стила на атонските манастири.
Обителта е известна с манастирското си стопанство, основна част от което са стадото биволи, както и с продуктите от тяхното мляко. Твърде възможно е от тази година да се засили дейността му на православен духовен център. От 8 януари богослуженията вече следват възприетият от Българската православна църква календар, а не този на манастирите в Света гора, както беше преди това. Това не е отстъпление защото монасите, които по Божията промисъл възстановиха и възродиха манастира - игуменът архимандрит Евгений, който предпочита молитвеното усамотение и по-популярният публично йеромонах Никанор, заедно с още неколцина братя щателно пазят заветите на светите отци и вече са на монашески подвиг в килия извън манастира. Намерението е  във възродения манастир да се развие по-богата и целенасочена просветна, издателска и катехизаторска работа

И докато Църногорския манастир е действащ и активен, то единствено като туристически обект се посещава

Земенският манастир и неговият храм „Св. Йоан Богослов“ ,

оцелял повече от 9 века. В история на манастира били записани не един погром - от времето на битките на болярина Кракра с византийците, през Сръбските опустошения от 1189г. до набезите на османлиите в края на 14 в., след което обителта запустяла, за да бъде възстановена в началото на 19 век. Със своята кубична форма – 9 на 9 метра, храмът е един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура, строителство и стенопис. От създаването на храма единственото оцеляло изображение е на Св. Ана. От по-късните рисунки са запазени ктиторските образи на деспот Деян и жена му Доя, на Св. Иван Рилски, на Св. Климент Охридски, на Св. Йоаким Осоговски и други. Страстната седмица е изрисувана ден по ден като съвременен комикс, а сред изображенията е и картината на изковаването на гвоздеите за разпятието на Христос, което няма аналог в християнската живопис. Църквата е национален паметник на културата, а ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.
В това свято място се развива и действието на романа на писателя Димитър Недков "Знакът на българина", където се разказва, че реликвата била поставена на каменния олтар в манастирската църква, но за да бъде опазена през Средновековието, била разделена на три части и пръсната по света. През прохода край Земен са минали и рицарите тамплиери при кръстоносните си походи на път за Божи гроб, затова се разпространяват твърдения, че и сега представители на тайни общества се събират на това място.
Има и предание, че някъде край близката крепост Зъмленград през 1330 г. в битка със сръбския владетел Стефан Дечански е загинал цар Михаил III Шишман Асен, а имането му е заровено някъде из близките баири. През тях сега минава направена наскоро еко пътека с дължина около 3 км, която разкрива красотите на пролома на река Струма и дава възможност за изглед към останките от от някогашния средновековен град-крепост Землънград.

Шегобийци в Перник се майтапят, че ако чудесата в пернишко са седем, то средновековната крепост Перник, наричана по-често "Кракра" заради името на най-популярния й владетел, е Осмото чудо, след като беше „визуализирана” с полимери и по поляните между някогашните зидове се ширнаха пластмасови пътеки. Видът и не се харесва на местните, но през миналата 2015 г. година да я видят са дошли повече от 13 000 туристи, а специалистите са категорични, че този начин на благоустрояване на старината е много по-добър, отколкото да се вдигат измислени стени и съоръжения, за които няма никакви доказателства, че са съществували.

Перник си има и живо чудо. Това е вписаният в листата за световно културно наследство зимен обичай Сурова, който по запазена от хилядолетия традиция изкарва хиляди маскирани в зимния студ в нощта на 13 срещу 14 януари. Обичаят е в основата на провежданият в края на януари в Перник международен фестивал на маскарадните игри Сурва. Тази година фестът ще бъде за 25 –ти път от 29 до 31 януари и ще отбележи 50 години от първото си издание.


Благодатен е за туристи пернишкия край и предлага интересни места и за природен, културен, религиозен, фестивален туризъм. Остава да се начертаят маршрутите и с широко отворени сетива да се поема красота и познание като повод за наслада, но и за национална гордост.

Вестник "Стандарт" бр.8241 от 22.01.2016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар