05 февруари 2016

Разкавниче съживявало примрели деца

Баби баячки гонели болести вместо днешните джипита


Разковничето не е измислица , нито е само магично растение. Едно време разковничето било основен атрибут на бабите баячки, които предхождали съвременните джипита. Във всяко село имало поне по една жена и много рядко мъж, дето по тайнствен начин лекували разни телесни страдания. Баячките спасявали от обриви, от стах и болки в корема, връщали към живот примрели деца.

Разковниче се намира, където е раждала ежка
Помня как веднъж донесоха при моята Райна в радомирското село Друган примряло дете. Беше още пеленаче и го бяха омотали в чаршаф, напоен с разреден с вода оцет. Близките му гледали как гасне от огъня, а където платното опирало телцето, съхнело веднага. Баба го погледа, погледа, наскуба съчки от дръвника, разпали огнището в старата къща, която още стоеше в двора до новата и окачи на веригата пълния с вода бакърен котел. Когато водата се стопли, колкото да не гори на пръста, тя я сипа в едно дървено корито. Държеше го зад вратата и макар вече да имаше пералня, нейните си дрехи тя переше само в него и само с домашен сапун. Водата стигна колкото четири пръста над дъното и тогава тя извади от джоба на престилката си нещо като ярешко краче, отрязано малко над копитцето. Пусна го във водата и то сякаш оживя и взе да се движи по дъното. Тогава сложи бебето в коритото. Почна да го къпе, а докато го обливаше с водата, устните й не спираха да мърдат и да редят някаква песен, която никой не чуваше. По едно време бебето взе да розовее, отвори си очите и в моя спомен сякаш взе да се усмихва. Тогава прабаба ми го извади, уви го в сухи завивки и го изнесе на близките му. Години наред те носеха подаръци на семейството ми, ако и лечителката му да си беше отишла от тоя свят, защото тя беше дала втори живот на чедото им.



Случката е някъде от десет-дванайсетгодишната ми възраст. Прабаба ми беше започнала да ме пуска да гледам, когато лекува някого. По-късно разбрах, че е искала да ме посвети в тайните на баенето. Но една сутрин, съвсем внезапно, без никакъв признак за това, тя просто не се събуди. Вечерта си беше умила косата, беше облякла нова, прана риза от домашно платно и си беше легнала на дървения одър, на който спеше, макар вече да имаше и модерни кревати с пружини. Над него беше портретът с мъжа й дедо Илия – тя с носия, а той с униформа на жепеец, защото работел по влаковете. Вдясно от старата снимка в рамка беше иконата на Богородица и под нея кандило, което тя палеше всяка вечер, ама на сутринта като я намерили заспала за вечния живот, то било угаснало. Дали тя го е духнала, дали духът й го е угасил като я е напуснал, един Господ знае.

Та тоя спомен за съживеното дете е един от най-ярките за моята прабаба Райна баячката. Като се разбра, че детето спало почти ден и нощ и после се събудило с писък от глад и желание да суче, аз се престраших и питах баба Райна какво беше това, дето лазеше по дъното на коритото. Оказа се, че тъкмо това е разковниче. Давало се само да го имат най-добрите баячки, а пък те го намирали там, където е раждала ежка. Тя си спомня как веднъж събирала сено на ливада в Лаката - така викаха на една местност с дървета, но и с поляни между тях, красиви като самодивско сборище. Близо до кладенчето в корените на едно дърво тя току видяла до крака си разковничето. Веднага се сетила какво е, защото нейната майка вече я била научила как се бае и какво се използва докато се редят тайните думи за изгонването на болестта. Почнала да гони болестите на хората обаче едва когато децата й пораснали.

От времето, когато ме готвеше да ми предава тайните думи на баенето си спомням, как веднъж при нея доведоха момченце, защото заеквало и се изпускало нощем. Беше в новата къща и там вече имаше бели фаянсови плочки по стената. Детето клекна, а баба Райна взе да го обикаля и да му бае. Накрая хвърли шепа брашно на стената. По странен начин то се залепи на плочките във формата на глава на петел. Като изпращаше детето, тя каза на майка му, че се е уплашило от някой петел, а майката си призна, че имат такава птица стръвница в двора, дето напада хора и се зарече веднага да го направят на супа.

Виждала съм как брашното се лепи под формата на змия и на котка, но така и до днес не ми е ясно как се задържаше на светнатите до блясък от старателната снаха на баба Райна бели плочки.

Най-често и водеха деца, покрити с досадни и много сърбящи пъпки. Сега си мисля, че това са били някакви алергии, но тогава на тия обриви им викаха сугреби. Баба водеше детето при високата коприва до бунището с оборска тор, караше детето да клекне "до гюбрето" и му баеше по нейния си начин и после пъпките изчезваха. Нейното обяснение беше, че са се появили, защото детето е стъпвало където е рило куче, а може и друго животно. Още по-често пък може би е лекувала малки деца, които ревеха без причина и за тях тя казваше, че са хванали очи и имат уроки. Това и до днеска го знаят много жени и даже сами практикуват лечението. Взема се една паница, в нея се сипва вода и във водата се пускат три запалени кибритени клечки – едната за Бога, едната за Богородица и една за човек. Ако клечките за Господ и за Божията Майка не потънат, значи болестта не е от очи и трябва да се търси друг лек. Не я знам басната, която се говори, докато се гасят клечките, но знам, че ритуалът действа, а трябва с водата да се умият очите на детето и да му се даде да пийне от нея.

Баба Райна на сватба в с. Друган - 1933 г. - Тя е застанала зад децата.


Често се сещам как ми се размина обучението в баене, защото Господ прибра при себе си баба Райна преди да ме посвети в тайната. Когато ме водеха при нея, аз все си носех тетрадката, в която пишех детските си стихотворения, та ако реши да ми казва думичките, с които бае, да ги записвам. Но като разбра това, тя ми обясни, че не се записват, ами се учат наизуст и не се казват на никого, докато не се предадат на нова баячка. Обясни ми, че като дойде време да ги науча, ще трябва да съм окъпана и да съм в прани дрехи. Тя ще донесе върбови клони, аз ще стъпя на тях и ще повтарям баялките, докато ги науча. Но това трябва да стане преди да е изгряло слънцето. После е трябвало да посея къпина и ако тя израсте, значи от мене е щяло да стане баячка, а първото баене е щяло да е над стрък коприва и ако пък то увехне, значи тайната на баенето е усвоена. Да помагам на хората обаче пълноценно съм щяла да мога чак когато баба Райна умре, ама тя ни остави преди да ми разкаже баялките.

Сега знам, че посвещаването се извършва в предсмъртните часове на баячката или когато тя престане да практикува обредното лечение, защото предадени веднъж баялките губят лечебната си сила. Те се предават на полово незрели момичета и по-рядко на момчета. Момичетата не е трябвало още да са се „пропрали”, а момчетата – жена да не са познали. Ако пък се е налагало тайната да се предаде на зряла жена, то тя поне една неделя не е трябвало да е лягала до мъж.

Баячката използва конкретни обредни практики за лечение като горене, сечена на болестта или маменето й, леене на куршум или гасене на въглен, хвърляне на брашно или пепел, мерене на болестта с червен конец, въженце или клонче, претегляне на болния на кантар, провиране през венец от билки или под корените на дърво. Основните атрибути са огънят и водата, използвани чрез маша, лъжица, метла и билки.
Билката, наречена самобайче
Една баба в днешно време даже кръсти лечебно растение самобайче, защото я изцерило три пъти от рак. Баячките не са вземали пари за "работата си". Излекуваните се отблагодарявали в натура, а когато давали пари, за да се хване лек, то те ги пускали на земята, "за да иде злото у земи". Баячката ги настъпвала, за да е добър изходът от болестта и благославяла: "От Бога и Пресвета Богородица - помощ, от мене - лек."

От книгите научих, че баянките се казват басни. Има наричания като благословия и молитва, но и като клетва. Някои са с броене, а други - с мълчане. Едни са като броилки или са с подражаване на звуци и с думи, които нищо не значат. Понякога в стихотворна реч се разказва история за разболяване и оздравяване, друг път се призовават духове на помощ, но всичките са за омилостивяване и гонене на болестта.

Етнолози са успели да запишат много от тия народни умотворения, ама едно да ги четеш от книгите, друго е да си ги научил покачен на три върбови клона, дето ги духа вятър и да ги повтаряш по девет пъти, за да ги запишеш на файл в мозъка. Аз помня само едно: Шайка-байка, баяла му майка, баяла му връба от подлюта.”

Помня, че много пъти преди да почне да бае шепнешком баба Райна изричаше наглас : „Айде, света Макя Богородичке, да помогнеш…“. А като свършеше с баянката, казваше: „ В името на Отца и Сина и Светаго Духа. Амин; Бог да помилува, на човека да минува.“ Тя спазваше всички пости. Сряда и петък в къщата й заради нея никой не ядеше блажно или ако го правеше, беше скришом. Какво е изповядала на попа за лечебните си способности и как той не е мислел, че са от лукавия, не знам, но причастие тя взимаше редовно. Хората не я имаха за врачка, нито за това, дето са сега съвременните екстрасенси, а за лечителка и добра жена, която помага на хората.

Каква е била тая сила, с която са церили баячките хич не ми е ясно и до днес. Във всеки случай са били по-ефикасни от антибиотик, а лечебните им сили са били чисти, както по-чист е бил животът и хората са имали страх от Бога, срам от хората и по-добри сърца.

Няма коментари:

Публикуване на коментар