11 април 2016

Отново за православно образование



Въпросът дали и как ще се учи православие в българското училище беше тема на парламентарен контрол. На 1 април 2016 г. на въпрос по тази тема на народния представител Валентин Павлов отговори вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева.
Тя припомни, че в рамките на задължителната подготовка в училищата религията се изучава в исторически, философски и културен план. Като самостоятелен учебен предмет религията присъства в задължително избираемата и свободно избираемата подготовка в две форми – християнство и ислям. От отговора стана ясно, че през последните 10 години броят на учениците, които са направили избор да изучават предмет "Религия" – задължително и свободно избираем, общо за християнство и ислям, е спаднал повече от три пъти – от 15 227 през 2006 г. на 4 854 за цялата страна през 2015 г.
Министър Кунева обяви, че има стремеж в рамките на заложените в закона възможности да се постигне задоволително ниво на религиозна грамотност и разбирателство в българското училище. Тя сподели, че иска да възстанови функциите на Съвета по религия към министъра на образованието с включване на по-широк кръг общественици в него, за да се търси консенсусен отговор на стоящите на дневен ред въпроси дали е редно религията да се учи конфесионално и какво да бъдат учебното съдържание, учебниците, преподавателите, дали да се изучава само традиционната религия, или да има и учебни предмети по други вероизповедания.


Извадка от Стенограмата на заседанието на Народното събрание на 1 април 2016 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Кунева. Това беше дупликата на заместник министър-председателя.
Продължаваме с въпрос от народния представител Валентин Павлов към госпожа Кунева – относно застъпването в учебната програма на българските училища на православното християнство и религията. Заповядайте.

ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на образованието и науката, в основния закон на Република България – Конституцията, в чл. 13, ал. 3 е записано, че традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. Всеизвестно е, че в годините на тежки исторически изпитания Българската православна църква е била опора на народа и има водеща роля за развитие на образованието, вярата за съхранението на българския дух и моралните ценности.
Социологическите проучвания сочат, че и до днес Българската православна църква е институцията с най-голямо доверие, а през последните дни от чужбина дойде новината, че е предложена за Нобелова награда заради ролята на Българската православна църква в спасяването на българските евреи.
През годините на войнстващ атеизъм държавното управление успя да откъсне народа от неговата църква и това стана причина да се наруши традицията – познаването за вярата да се предава в семейството. През последните години нараства мнението сред българското общество за нуждата от предмет „Религия – православие в българското училище”. За това настоява и църквата. Практиката и наблюденията показват, че сред децата, които изучават религия като свободно избираем предмет в училище и в неделни училища към църквите, се наблюдава добро поведение и липса на агресия.
Във връзка с гореизложеното моля да ми отговорите: какво е мнението на Министерството на образованието и науката към настоящия етап и как православното християнство и историята на Българската православна църква са застъпени в учебните програми, които се разработват в момента?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Павлов. Заповядайте за отговор, госпожо Кунева.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Доктор Павлов, хубаво е, че започнахте с позоваването на текста в Конституцията, защото на мен ми е особено скъп. Има само две конституции в цяла Европа, в които е споменато коя е основната религия в страната. Това са нашата и гръцката Конституция. По време на преговорите това беше обект на особена защита и особено настояване от моя страна – да остане.
Сигурна съм, че Вие сте проследили законодателното уреждане, но нека все пак за стенограмата и за народните представители да кажа:
В рамките на задължителната подготовка в училищата религията се изучава в исторически, философски и културен план. Като самостоятелен учебен предмет религията присъства в задължително избираемата и свободно избираемата подготовка в две форми – християнство и ислям.
Обръщам внимание, че през последните 10 години броят на учениците, които са направили избор да изучават този предмет – задължително и свободно избираем, общо за християнство и ислям е спаднал повече от три пъти – това е факт, който искам да споделя с необходимата доза загриженост с Вас – от 15 227 през 2006 г., не толкова отдавна, на 4 854 за цялата страна през 2015 г.
Как стоят нещата по новия закон? Изучаването на религиите в исторически, философски и културен план продължава да е застъпено в няколко дисциплини от общообразователната подготовка. Държа да подчертая, че във вече утвърдената програма по „История и цивилизация” за шести клас е обърнато изрично внимание на православието като опора на българите в периоди на изпитание за българския народ, като се отдава дължимото на приноса на християнската религия и на манастирите за съхраняване на българската идентичност. Запазена е възможността за изучаване на „Религия” като самостоятелен предмет в рамките на разширената подготовка – избираеми и факултативни учебни часове. Тоест разликите между стария и новия закон са единствено терминологични.
По-съществените въпроси, които стоят на дневен ред и по които ще се радвам да вземете отношение и Вие, и Народното събрание, са следните: редно ли е религията да се учи конфесионално? Какво да бъде учебното съдържание? По какви учебници да се преподава, от кого да се преподава – да е лице с педагогическо образование, или от духовни лица? Дали трябва да се изучава само традиционната религия, или да има и учебни предмети по други вероизповедания?
Разбира се, при взимането на тези решения не трябва да забравяме, че българското образование е светско, както и, че Конституцията на Република България прогласява ненакърнима свобода на избор на религиозни или атеистични убеждения. При всички положения обаче тава са сложни и чувствителни за обществото теми, към които аз изпитвам дълбок респект и те не могат да бъдат въпрос на еднолично решение.
Моето намерение е да търся по-широк формат на дискутиране на темата, затова, на първо място, искам да възстановя функциите на Съвета по религия към министъра на образованието и науката, а съставът му да бъде възобновен, така че да включва по-широк кръг общественици.
В последна сметка стремежът на Министерството на образованието и науката е най-широко разгръщане на заложените законови възможности, така че да се постигне задоволително ниво и на религиозна грамотност, и на разбирателство в българските училища.

Няма коментари:

Публикуване на коментар