10 януари 2018

Трънският манастир чака по-добри дни

Светата обител е с подписан договор за финансиране на обновление



Далече назад във времето още на Второто българско царство на хълм над трънското ждрело на река Ерма при днешното село Ломница и близо до град Трън бил издигнат Трънския манастир „Св. Архангел Михаил". Обителта преживяла славни дни, но и превратни събития. До наши дни е оцеляла само манастирската църква. Преди около 7 години беше ремонтиран покривът на храма, а сега предстои по-старателно обновление. В края на март миналата година беше подписан договор с Държавен фонд „Земеделие” за ремонт на манастирската църква. Проектът включва и реставрация на иконостаса, изработване на икони и реставрация на стенописите. Съгласно договора ползвателят се задължава да започне реалното изпълнение на инвестицията в срок не по-дълъг от дванадесет месеца от сключване на договора. Крайния срок за извършване на инвестицията е 27 март 2019 година. Сумата, която се предоставя безвъзмездно по Програма за развитие на селските райони е е 523 574 лева. Според запознати по вина на избраната за изпълнител фирма осъществяването на проекта все още не е започнало.



Богата и интересна е историята на Трънския манастир. Смята се, че е основан през Второто българско царство, заедно с Погановския и Одоровския манастир, които сега са на сръбска територия. И ако Погановския манастир е оцелял и процъфтява, то от Одоровския манастир не е останало почти нищо, но затова пък се смята, че след разрушаването му материали от него са пренасяни за възраждане на Трънския манастир, който многократно е опустошаван. .
Въпреки това манастирът успявал да се възражда в някои години стигал до многобройно монашеско братство до седемдесет и повече монаси.

Обителта е била свързана и с националноосвободителните борби на българския народ в Трънския край. Преданието е увенчало това място с чудните подвизи на Голча Войвода от село Главановци, който с четата си от знепослските сегмени-хайдуци е подпомагал в изграждането на манастира в края на XVII в. По време на Възраждането в него е основан Трънският революционен комитет. През 1874 г. манастирът е бил нападнат от черкези и бил опожарен, но за щастие не е изгорял целият.

По време на османското присъствие с килийното си училище манастирът бил важно просветно средище. В годините след Освобождението в продължение на 18 месеца манастирът попаднал в сръбско владение и тогава сръбски учени успели да заличат запазените до тогава надписи, които сочили, че църквата е строена през 1600г. Задигнат бил и манастирският архив, в който имало ценни сведения за историята на обителта. . Поради тази и други причини, до днес не са достигнали никакви писмени сведения за светата обител, каквито имат други манастири. Така цели векове от историята на Трънския манастир се губят в тъмнината на неизвестността.

Според предание при едно от вражеските нападения над манастира голяма част от съхраняваните в светата обител ценности били изнесени и укрити в пещерите по Ждрелото на река Ерма. Предполага се, че сред тях е имало огромна книга, в която били описани българските царски родове, но тази книга така и не е открита.

Оцеляването на храма до голяма степен се дължи на дървен навес, направен през 70-те години на миналия век по изрично настояване на Людмила Живкова. Тогава е правена консервация на изключително ценните и интересни стенописи в храма. От тогавашния Национален институт по паметниците на културата, сега - Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) бил разработен и проект за възстановяване на манастира, обявен за паметник на културата с национално значение.

Но към 1975 г. обителта вече е била напълно изоставена. Преди това от Софийска митрополия пуснали там наемател да гледа животни, но по спомена на тогавашен шеф на МВР в града софиянецът загинал, сгазен от собствения му джип. Човекът слязал от колата да премести паднало на пътя дърво, но автомобилът потеглил сам и го прегазил. След това в манастира вече нямало никого. Въпреки, че храмът е бил обявен за исторически паметник на културата, той е бил подложен на множество варварски актове. И до днес , даже вътре в олтара непрекъснато има варварски нападения от иманяри. По сигнална архиерейския наместник там отивали милиционери и от Перник и от Трън, но никакви решителни действия не са предприемани.

В аналите се е запазило едно пророческо писмо на Знеполския епископ Йосиф от 17 май 1963 г. Тогава манастирът вече е бил в запустение, но владиката пише до архиерейския наместник в Трън по онова време Арсений Досев следното: „… Но ще Ви призная, че ме изяде ревността по тези наши мили, скъпи и заслужили пред историята ни, но забравени от всички ни, прекрасни народни светини. И аз вярвам, че те ще изживеят и обедняването, и временната забрава, ще блестят винаги със своето високо историческо достойнство и заслуги и ще привличат вниманието и грижите и подкрепата на всички.”

Когато кмет на Трън стана Станислав Николов, той предприе дарителска кампания за възстановяване на манастира, като сам заделяше от своята кметска заплата и от лични средства. В кампанията се включиха медии и предаването "Вяра и общество" по БНТ. Събрани бяха около 52 хил. лева. Към тях Софийска митрополия прибави още около 20 000 лева и покривът беше ремонтиран, но по мнението на специалисти по най-неподходящия начин. Калпав се оказа и дренажа около храма. Изпълнителят на поръчката така и забрави да монтира металните обтегачи в стените.

Иницииативен комитет след това също положи старания. По идея на областния управител на Перник през 2013 г. Михаил Михайлов беше организиран и благотворителен концет за възстановяването.

Трънчани много обичат своя манастир и всяка година отбелязват храмовия празник. Силно се надяват обителта да възкръсне от забравата и запустението и да се върне към нов живот.

Олтарната маса е римски паметник

Интересен е оброчният паметник с латински надпис употребен в олтарната маса в храма. Според запознати той бил намерен е в местността "Прекръсье", на левия бряг на река Ерма, на около километър източно от село Ломница. Според специалистите там е имало антично светилище, а по-късно и християнски храм. Сега на това място е поставен оброчен кръст. Според преданието в тази местност е било старото мнастирище "Св. Рангел", както местните наричат св. Архангел Михаил, но с настъплението от Пирот на някой си арам-башия със своята орда, обителта била опустушена и по-късно преместена на сегашното си място.







Дълго време светият престол стоял там, след което бил местен от място на място, докато в годините около Освобождението не се озовал в олтара на църквата в Трънския манастир. При обиколката си по тези места Константин Иречек разчел на паметника следния надпис: "SANCTO CASEBONO SACRYM PEOAMEN MANIPOHRNE PEILCISSIMYS", което трябвало да отзначава, че това е дар от Марк Антоний Руф за Божеството Сантос Казабонос. Предполага се, че камъкът е част от римска колона с надпис, върху която е била поставяна статуетката на Божеството Казабонос, за да може то да види жертвоприношенията в своя чест.

Няма коментари:

Публикуване на коментар