Ирена Соколова посреща гости през дните на Сурва

С Пламен Карталов 

Областният управител на Перник Ирена Соколова ще посреща гости през всички дни на 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва – 2018“ в Перник. Заседателната зала на областната администрация ще се превърне в гостоприемница и по всяко време високопоставените гости на феста – дипломати, служители в държавни институции, специални гости, като се уморят от разходки между дефилиращите групи, ще могат да се подкрепят с топли напитки и да опитат традиционни зимни ястия от Граово, както се нарича тази част на Шоплука. „Приготвяме се за това с любов и старание. Сурва или Сурова, както по-често в нашия край се нарича отколешния обичай мъжете да се маскират в навечерието на празника Васильов ден, е най-големия празник за Пернишкия край, затова с удоволствие посрещаме всички гости, които идват за да споделят с нас това незабравимо преживяване.“ , коментира Соколова.

В старанието си да осигурят на гостите още по-автентично съпреживяване на Сурва греяната ракия, която за този празник е задължителен елемент, ще се предлага в малки финджалчета с историческа стойност, защото са били в употреба в домакинствата преди десетки години и вече са само музейна рядкост. Малките чашки са съхранени от читалището в пернишкия квартал „Бела вода“ и любезно са предоставени на областната администрация, за да е по-интересно посрещането на гостите. Те ще могат да опитат и баници, и зелник, и месни мезета, характерни за този сезон. Част от тях ще са направени от беловодски майсторки, а гостите на феста ще могат да разгледат в една от залите на пернишкия исторически музей историята на сурвакарската група на този квартал.

„Като откривахме изложбата разбрах, че до 60-те години на миналия век, когато Бела вода още е било самостоятелно село, всяка от махалите имала своя отделна група, но някъде по това време те решили и се обединили, а сега в колекцията им има отличия от участия с маскаради и карнавали из цяла Европа.“, споделя Соколова. Тя е особено впечатлена и от разказа на дългогодишния директор на пернишкия музей Огнян Аспров, според когото сурвакарите в Пернишко са първите дисиденти у нас, противопоставили се на "народната власт". В годините на соца управляващите правили много и различни опити да наложат норми на обичая според социалистическите разбирания. По някое време около 1968 година, когато Българската православна Църква възприела новия календарен стил, бил направен опит маскираните дружини да обикалят селата в събота и неделя, независимо кога се падало Васильовден. Това се налагало и защото независимо, че празникът се пада в делник, хората от селата намирали всевъзможни причини да не отидат на работа. Някои даже се самонаранявали, за да получат болничен. А миньорите от Бела вода масово пишели самоотлъчка от рудника. Повсеместно сурвакарите категорично отказали да се съобразят както със смяната на църковния календар, така и с искането на Партията. На една от пратените при тях специалистки да им предаде заръката на партийния комитет, те поръчали да каже на партийните величия като толкова знаят, те да сменят датата на първомайската манифестация и да я правят на 5-ти май.

Самата Ирена Соколова пази съкровен детски спомен от Сурва още от времето, когато е била 3-4 годишна. В брезнишкото село Кошарево, където сурвакарската традиция е особено силна, живеели нейните дядо и баба и в магичната нощ, когато сурвакарите излизали да обикалят къщите тя ги чакала, заедно с близките си, наметната с бабиното кожухче. „Винаги от някъде изскачаше някой човек със страшна маска и ми начерняше я бузките, я по нослето. Беше си страшно, но с шепичка в силната длан на тате не се страхувах, а и с годините силно заобичах този празник.“, споделя Ирена Соколова.

Традиция е в обособения като пространство за изложби вътрешен двор на сградата, където се помещава областната администрация, в дните на фестивала да има събитие. Миналата година там гостуваха 40 макета на традиционни маски и костюми от цяла Европа, изработени от Никола Вранчич, носител на маскарадната традиция от Хърватска. Така се случи, че по време на фестивала Сурва миналата година, Ирена Соколова беше като психотерапевт с българската експедиция на антарктическия остров Ливингстън и не можа да види тази изложба. Но по заръка на перничани и на Антарктида тя занесе като символ на обичания в пернишко обичай малко сурвакарско звънче, закачено на декоративна маска.

Сега в зала „Атриум“, както е наречен вътрешния двор, ще има изложба на архивни снимки на сурвакари от различни населени места. "Старите снимки носят особен сантимент, хората търсят и разпознават под маските свои близки и познати, коментират костюмите и старанието те да бъдат запазени във вида, какъвто са отстоявали предците ни", казва Соколова. За нея особено важен е проектът, в който Областна администрация - Перник си партнира и община от района на сръбския град Ниш. "Там партньорите ни ще облагородят пространство за отдих сред природата, но българската част на проекта е свързана със сурвакарската традиция", пояснява пернишката губернаторка.

От много години в брезнишкото село Кошарево стоеше незавършена и неизползвана къща от възрожденски тип. Тя била замислена за музей още в годините на социализма, но след промените така си и останала. Жителите на селото и на цялата община Брезник имаха голямо желание някой ден сградата да се превърне в истински музей на маските и на сурвакарската традиция. И този ден е близо благодарение на личната инициатива на Ирена Соколова. Още по времето на предишен неин мандат като областен управител в Перник, тя и ръководената от нея администрация успяха да защитят проекта по програма за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия и той вече се осъществява.
Соколова беше сред празнуващите на Сурова в Кошарево и тази година. С екипа си тя спази традицията и беше сред хората в пернишките села на 13 и 14 януари. След това уважи и общинските празници в Брезник и Радомир, които се правят седмица преди международния маскарад в областния център. В Брезник като областен управител отличи сурвакарската група от село Сопица и поздрави всички участници. В Радомир се хвана на дългото празнично хоро, след което кметът на общината Пламен Алексиев запали ритуалния огън и беше даден старт на сурвакарските игри.

Удивително е как народът ни е съхранил от памтивека магическите танци и впечатляващите страшни маски, с които всяка година се дава път на новото начало и се нарича „Да бъде“ за здраве на хората и за богата реколта на нивата, казва Соколова. По нейна идея и с личното й участие в началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз автентичната сурвакарска група от брезнишкото село Долна Секирна приветства над 80 представители на водещи медии от Европа и света.

 Тогава тя сподели: " След тържествената церемония в Народния театър, с която дадохме официален старт на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 година, ритуално посрещнахме акредитираните журналисти и гости с традиционните пита, сол и мед. Сурвакарите от област Перник приветстваха топ журналистите, представители на медиите сред които BBC, CNА, CBC, Reuters, Bloomberg, The Economist, EuroNews и още много други от цяла Европа. Двадесетте маскирани мъже изпълниха обредни танци в мистично единство на ритъм, звук и багри, облечени в автентичните за този район костюми и ликове. Не случайно сурвакари посрещат официалните гости, в деня на Старта на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Свързвайки Първото председателство за страната ни и символиката на обичая Сурва, насочена към подготвяне за ново начало, изпълнено с просперитет, здраве и успехи."