Йеромонах Никанор: Стражата трябва да бъде на вратата на града

Проповедно слово за празника на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян - 14 ноември 2011 г. Църногорски манастир " Свв. Козма и Дамян" - с. Гигинци

По благодатта и милосърдието на нашия човеколюбив Бог и по ходатайството на Владичицата Наша Богородица, на св. Йоан Рилски Чудотворец, на светите безсребреници Козма и Дамян, се спогодихме с Божията милост да отпразнуваме този празник, който светата Църква е отвеки установила в този ден за спомен, за слава и за чест на светите безсребреници Козма и Дамян Асийски, които със своя живот прославиха Бога и над тях се изпълниха Господните думи: „ Ще прославя, които Мен прославят.“

Сред ликовете на светиите особен е този на безсребрениците лечители. Особен е подвигът на тези свети Божии угодници. Основата на тяхното служение, основата на благодатните дарове на пресветия Дух, с които те са се спогодили, а именно благодатта да лекуват телесни и душевни недъзи, да изгонват бесове и да вършат и други чудеса за прослава на Божието име и техният труд да се упогодят на Христа.

В тропазр за светите чудотворци и безсребреници се казва: „Дар приехте, даром давайте.“. И наистина няма човешко усилие, което би могло да постигне дори и най-нищожната чертичка от Божията благодат. Тази нетварна Божествена енергия ни се дава единствено и само като дар Божи.

Но тази пре-голяма проява на изобилната Божия любов не е и без правосъдие, не е и без право. Тя се дава томува, който през целия си живот действа и следва Божия завет: „Който иска да върви след Мен, да вземе кръста си и да ме последва.“ Тя се дава на тези, които не жалят нищо земно, които не жалят нищо свое и които не жалят и себе си, за да изпълняват Божиите заповеди, да вършат делата на Христовия закон, които не проявяват нито грам и нито капка самосъжаление, саможалене, които наистина с волята си погубват душата си в този живот, за да я намерят във вечния.

Кой е пътят, по който са вървели безсребрениците? Това е пътят на покаянието и очистването на човешкото сърце от всичко що пречи то да стане дом на Светата Троица, за да се изпълнят върху такива думите: „И ще дойде Отца ми, и там ще пребъдваме...“

Кой е начинът, който светите Отци са ни завещали да постигнем това покаяние? Най-често то се онагледява с нивата. Нивата на нашето паднало човешко естетство, която с времето на нашето осъзнаване и възрастване от отроческа към юношеска и зряла възраст ние ако се стремим и търсим Бога, виждаме обрасла с най-различни вещи, бурени и плевели, които са страстите и пороците. И тях трябва първо да изкореним.

Но това не е достатъчно, защото една нива, почистена от бурените, не принася плод. Плодът, който нивата на нашата душа трябва да принесе, е плодът, който идва от семето на Божието слово. Но за да поникне това семе, нашата нива трябва да бъде разорана. Знаете, че орането е един от най-тежките видове труд, които човекът полага. Именно най-тежък труд всеки от нас трябва да полага върху собствената си душа, върху сърцето си, за да може да го направи пригодно в него да бъде посято и да покълне това семе на Божието слово и след туй и да го и съгрява с молитви, с пост, с вършене на добри дела, за да може това семе да покълне и да даде плод 30-60 и 100-кратен.

Както при всяка работа, когато човек оре и сее, той просто полага усилие, очаквайки, надявайки се, виждайки себе си в очите на вярата плодът, който ще дойде накрая.

Тъй и ние, когато вършим нашия духовен живот,, трябва да го вършим със същите мисли и чувства, с които орачът обработва земята, приготвяйки я за сеитба . Ние трябва да изпълняваме неотклонно своето молитвено правило, благословено ни от духовния отец, трябва ежедневно, всяка вечер да мислим как сме прекарали деня и всячески да се самоукоряваме, защото ако ни се отворят духовните очи ще видим, че по наша собствена вина, денят ни не е минал тъй както трябва и че макар да са се случили изкушения и независещи от нашата воля причини да паднем в едно или друго прегрешение, в една или друга неизправност пред Бога. То ако ние наистина сме полагали усилия да орем, да копаем, да поливаме както трябва ,да внимаваме над себе си, то сме могли и да предотвратим греховното, което сме натворили, могли сме да избегнем да бъдем уязвени от врага на нашето спасение.

Това е опитът, за който свидетелстват светите Отци на Църквата. Това е честният, искрен опит, който всеки човек като честно се взира в себе си, може да сподели, защото когато ние сме разсеяни, тогава, когато ние не знаем какво да извършим и биваме уловени от враговете на нашето спасение, бесовете в една или друга посока, това се дължи на нашата духовна леност, на нашето нежелание да вършим най-трудното и най-главното – вътрешната борба, вниманието над себе си, борбата с помислите. Защото и в Стария завет е казано, че стражата трябва да бъде на вратата на града, т. е. умът трябва да внимава и да не пуска помисълът да припарва въобще сърцето, камо ли да събеседва с него и да изпада в пленение.

Всичко това е съпроводено с усилие, точно както е съпроводен и трудът на орача и на сеяча . И не бива тук да търсим никакво утешение, не бива тук да търсим никаква отплата, никакви свръхестествени състояния, защото който на този етап търси такива, се оподобява на някакъв глупав земеделец, който веднага след като изоре и засади иска на другия ден да отиде на нивата и да бере реколтата, но реколтата, която ние искаме да наберем, не е тук. Тя е там – в бъдещия живот. И по-добре тук нищо да не правим, отколкото да видим, да изпаднем в горест на ума и да паднем в още по-лошо положение от това,в което сме били. Защото тук е отдел плачевний, тук е мястото за скърбите и трудностите, които мъжествено трябва да понесем във време на целия наш живот. Защото целият наш живот трябва да бъде една подготовака за изпита, който предстои на всеки от нас, а този изпит Бог ни го дава, тогава, когато ни види най-подготвени за него. Това е изпитът на смъртта, от която християните не се плашат.

По благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, по застъпничеството на Пречистата му Майка, на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян и на всички светии нека бъдат благословени с християнски край. Нека в покаяние , нека в сепнатост, в трезвение да ни срещне смъртния час и по ходатайството на мнозина да се избавим от въздушните митарства и да се сподобим ние недостойните и грешни в името на нашия Спасител в Царството небесно. Амин.

Всенощно бдение в манастира над Гигинци за храмовия празник

С всенощно бдение в неделя срещу понеделник (на 13 срещу 14 ноември 2011)започна храмовият празник на Църногорския манастир „Свв.Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци тази година. Както е известно, монасите от братството следват празничния календар на братята от Атонските манастири, където празниците на светиите са в дните според православностилната традиция. Затова вместо на 1 ноември, небесните покровители на манастира - двамата братя лечители и чудотворци Козма и Дамян, просияли в святост заради добротворство, дарувано им Бога, се почитат на 14 ноември.

Традиция в манастира са и всенощните бдения преди празници, но с пълен чин - според атонската традиция. И тази година за богослужбата през нощта, която продължава повече от 8 часа, се събраха много гости от близо и далеч. Редовно за богослужбите идват духовните чеда на игумена архимандрит Евгений. Това са хора, за които той е духовен отец и изповедник. Те и всички, които са били на богатите и вдъхновени богослужби в манастира разказват за тях дълго след това. Така тази година някои хора бяха за първи път за празника на манастира. А сред тях имаше и такива, които макар да са ревностни в следването на Божия завет и да са редовни в храма, за първи път преживяха подобно общение с Бога по време на всенощно бдение.

Два клира с църковни певци, дошли от различни места украсиха службата. Сред тях имаше такива, които пееха в новия храм "Св. Силуан Атонски" за първи път, на и певци, които идват редовно за празниците в манастира. Сред певците бяха Светослав Цеков, Любомир Янакиев - преподавател в школата "Свв. Кирил и Методий4, петър Савов, Иван Цулев, Илия Тасков, Емил Тасков от. Марий от Ресилово и др.



Внимателното следване на последоването от йеромонах Никанор, който водеше службата не изненада миряните, защото те познават старанието на популярния йеромонах при водене на служба. За всички беше очевидна умората му и болките в крака, които го измъчваха през цялата нощ, но това не повлия на общите молитви в съборно призоваване на Божията милост и застъпничеството на безсребрените свети Козма и Дамян.

Всички възторжено приемат и песнопението „Ти-ри-рем” – песенните трели, които според преданието Божията майка пеела на Богобебето Христос. Уникално е и Ангелското хоро, което сигурно у нас може да се види само в тази възтановена от разрухата света обител. Когато храмът се насити присъствието на Небесните сили – всички полилели, обримчени с истински восъчни свещи танцуват. Гледката е незабравима, а преживяването - с нищо нстравнимо.



По време на службата през нощта има и трапеза. Бдението прекъсва за кратко и всички се оттеглят в манастирската трапезари, за да се подкрепят с каквото е Бог дал.

След бдението денят и ноща се сляха. Богослужбата продължи с празнична света Литургия. А на другия ден – понеделник, на празника за многобройните гости имаше курбан и почерпка. Благословената чорба с мръвка се готви цяла нощ и за нея се грижат баби от Селищен дол, които пазят традицията с години. Да помагат в кухнята и за подготвянето на манастира, както винаги и сега, са Мария, Таня, Оля ...



Въпреки работния ден манастирския двор беше пълен с народ, стоплян и от благодатно слънце. Гост на манастира беше и новоизбраният кмет на Брезник Васил Узунов. Така той възобнови обичая кметът на общината да гостува в манастира за празника, прекъснат през последните 8 години, въпреки световната слава на манастира и гостуването на двама български министър-председатели. Узунов подари на братята ликът на св. Иван Рилски, изографисан върху стара керемида. Очертава се добро сътрудничество между братството и новата общинска управа в Брезник.

За доброто настроение на гостите и този път се погрижиха Елена и Яне Каменарови от формацията „Леб и Вино”. Двамата бяха и сред църковните певци през нощта. През деня обаче с песен , танц и гайдата на Яне празникът стана не само църковен, но и народен.

За първи път деца на лагер в Църногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян"

Първи детски православен лагер посрещна Църногорският манастир „Св. св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. 28 деца от неделното училище към храма св. Димитрий” в Асеновград прекараха почивните дни в светата обител. Дойдохме да затвърдим наученото и да прекараме заедно няколко дни в манастира”, обясни техният ръководител свещеникът Николай Величков.

Общо около 40 деца на различна възраст и от различни училища вече четири години посещават ръководеното от него неделно училище. Имат предварително изработена програма и нужните им учебни помогала. Често заниманията стават и по време на поклонически посещения до параклиси и храмове в околността на града. В заниманията помага и презвитерата Ценка. Тя е магистър по богословие, но преди това е завършила магистратура по икономика.



Отец Николай е събрал децата още преди да стане свещеник. Отскоро той служи в катедралния храм в Пловдив и му е трудно да ги занимава след неделната богослужба, както го е правил по-рано. Затова предпочита формата на лагери. За трите дни в манастира децата затвърдяват наученото и с участие в службите имат и практически опит. Те добре познават последованието на Литургията и макар трудната си възраст на буйни 10-12-годишни хлапета стоят в храма благоговейно. Знаят Символа на вярата и "Отче наш" и по време на неделната света Литургия заместиха хора. Търпеливо изслушаха напътствените слова на йеромонах Никанор, който отслужи неделната св. Литургия в съслужие с игумена архимандрит Евгений и търпеливо се наредиха на опашка за нафора. Чак след това подгониха топката из манастирския двор, преди да да приседнат на трапезата.



В началото на септември децата от неделното училище на отец Николай отново ще бъдат на лагер с него и презвитерата в някое приятно място. Заради неотклонното му желание да води децата по пътя на познанието за вярата от. Николай успял да склони игумена на Църногорския манастир да ги приеме, защото Дядото е на мнение, че за децата условията в манастира не са най-подходящи поради липса на достатъчно работна ръка и обслужващ персонал, въпреки че за тях се грижат ръководителите им.


Манастирът е много красив, ще запомним службите и разходките, споделиха децата на тръгване. От манастирското магазинче купиха подаръци за близките си. Икона на св. Георги на кон пък избра за себе си четиригодишният син на пловдивския свещеник - Коце. Те взеха със себе си и от прословутото биволско манастирско кисело мляко. Храната и тридневният им престой в манастира бяха безплатни.