Кой написа Харт(а)тия 2013?

Документ, претенциозно наречен Харта 2013 за разграждане на плутократичния модел на държавата, се разпространява от две-три дни в социалните мрежи и в интернет пространството. Хартата е подписана от над 60 юристи, журналисти, еколози,  представители на неправителствения сектор, деятели на културата, преподаватели, но авторът му е скрит зад техните имена.  

В документа е направен опит да бъдат изброени  основните проблеми в държавата – корупция, мрежи от тайни общества и корпоративни картели, чрез които функционират публичните сфери, провал на борбата с престъпността, проблеми в съдебната система. 

Хартата се представя и като гражданска  инициатива за промяна, като се предлага  да се създадат експертни работни групи, които да анализират как законите отварят вратички за злоупотреба с гражданските свободи от страна на полицията и други служби и това да бъде първата стъпка. Т. е. не става дума за оставка на настоящите правителство и парламент, а за академична работа, която изисква сериозен потенциал и ресурс.  Лансира се и идея да бъде изработена  концепция за управление на публичните средства, както и законови промени за укрепване на независимостта на съдебната власт. 

Ботев ли ни е болката на образованието?

Известен поне от година проблем с учебните програми по български език и литература предизвика отново обществени  вълнения. В медиите и по форумите започна дебат по темата, заради съдържание, предложено след осъществен проект.

Проблемът тръгна от публикуването им на сайта на Министерството на образованието и науката и от признанието на самия министър проф. Анелия Клисарова, че за да се облекчи натоварването и да има повече време за практически задачи децата няма да учат в училище няколко стихотворения на Христо Ботев и вместо романа „Тютюн”, (който те вероятно четат в захлас), ще учат „Осъдени души” на Димитър Димов.

Така министърката пусна духа от бутилката и се започна една говорилня, в която се изказваха много хора като компетентни.

Последен шанс заради ДАНС (с валс)

В първите години на промените имаше една песен: „Последен валс”. Сега – близо четвърт век след падането на Тодор Живков и дошло време народът да запее под прозорците на политическата класа като серенада нов шлагер: „Последен шанс”. Заради ДАНС.

Анализатори прозряха, че продължаващите вече десет масови протести в столицата не са само срещу „Пеевски” и правителството – протестът е за ценности. Пеевски се оказа онази голяма капка, която преля чашата на търпението. Границата на допустимото е пресечена недопустимо. Хората излизат на площада, не защото са „платени”, не защото са „интернет лумпени”. Хората са на улицата с децата си, защото са отвратени от политическата класа, от партиите, от кукловодите им и мафията.