04 ноември 2011

Архангелова задушница



Всяка година в съботата преди Архангелов ден (8 ноември) се отбелязва Архангелова задушница. В този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия.

Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.

На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. Прието е на гроба да се прелее вино. Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.

За Задушница се правят помени, наричани още раздавки, подавки - на близки и роднини и на другите хора около съседните гробове, дори непознати се предлага от донесената храна.

В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питка или хляб. Житото символизира възкресението, хлябът и виното са спомен на Христовата жертва за нас.

Архангеловата задушница се основава на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание при всеки помен и на задушниците през годината.

На Задушница близките и роднините на покойника се събират, за да направят помен - възпоминание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната Църква. При погребението тялото се връща в земята, от която е взето. Но подобно на зърното, паднало в земята, то се облича в нетление и безсмъртие, за да възкръсне при Второто пришествие на Господ Иисус Христос.

Когато решим да се обърнем към истините на вярата, трябва да проявим не само склонност към знание, но в голяма степен и доверие към божествените истини. Само така ще ги възприемем и със сърцето си. Защото само с разума не е възможно да се разберат истините на вярата; тя се основава на доверието ни в Спасителя, в светите апостоли и в старозаветните праведници, чрез които е говорил Сам Бог.

Затова и нашите обичани покойници споменаваме ежедневно в молитвеното си правило - със свои думи и с думите на светиите:

Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!
Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената.....) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.
Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.
Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.


В своите наставления св. Йоан Кронщадски ни учи, когато се молим за упокой на душата на някой починал да го правим от цяла душа и да помним, че това е съществен собствен дълг, а не само на свещеника и клирика. „Представи си колко нужен е покой на починалия и как са му потребни молитвите на живите за него, понеже е член на едното тяло на Църквата, как бесовете спорят с ангелите за неговата душа и как трепери тя, като не знае каква участ ще я постигне навеки.", съветва светията.

По Задушница и особено при погребалните обичаи от невежество и суеверие често се вършат тъмни и непотребни ритуали, които са грозни и вкарват в грях, а така и в отричане от християнството. Жалко е, че масово се практикуват от хора, приели св. Кръщение, които вече са се отрекли от дявола и неговите заблуди.

Ето някои от нещата, които не бива да се правят:
• Покриване на всички огледала с плат;
• поставяне на камък под ковчега с покойника (в краката), впоследствие камъкът заедно с остатъците от запалените за покойния свещи се изхвърлят в течаща вода - поток, река;
• счупване на стъкленица (стъклен съд) в пода или земята след изнасянето на покойника от жилището (или хвърляне в течаща вода);
• изнасяне на покойника от чужди хора, без участието на роднини;
• ритуално даруване на изнасящите ковчега - носни кърпички, кърпи за лице;
• в ковчега се поставят пари и лични вещи - за из път;
• покойникът задължително трябва да е с пръстен;
• капакът на ковчега не трябва да се внася в дома;
• преди спускането в гроба се снема връвта, придържаща долната челюст;
• в изкопания гроб се хвърля пиле (кокошка) с прерязано гърло - да не идва смъртта повече в това семейство;
• при смърт на близнак до гроба се засажда дърво - да не прибере смъртта и другия близнак.

Тези суеверия и много други подобни са недопустими за хора, които смятат себе си за християни, те са грях и мерзост пред Бога. Лошото е, че тъкмо когато душата на покойния близък има нужда от нашите чисти молитви, ние постъпваме като недобросъвестни и им даваме вместо хляб - камък, вместо риба - змия (срв. Мат. 7:9-10), като вредим и на себе си чрез отстъплението.

Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем "Бог да прости покойните ми сродници" (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.

"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост"
(Сир. 7:36)

Задушниците в календарната година са четири - в съботите преди Месни заговезни, след Спасовден, преди Димитровден и преди Архангеловден.

Няма коментари:

Публикуване на коментар