25 ноември 2011

Св. Екатерина от Александрия



Св. Екатерина е живяла в Египет през ІV век, по време на управлението на император Максимиан. Тя била дъщеря на управителя на Александрия. По онова време градът бил център на елинистичната култура и познание и царската дъщеря Екатерина, която се отличавала с уникална красота и интелект, получила отлично образование. Тя изучавала трудовете на великите философи и учители от древността.

Много млади мъже от най-достойни семейства искали ръката на красивата Екатерина, но тя не е проявявала никакъв интерес. Казала на родителите си, че ще се омъжи само ако някой от кандидатите я превъзхожда по благородство, богатство, красота и мъдрост.

Майката на света Екатерина тайно изповядала християнство. Нейн духовен отец бил възрастен отшелник, който живеел в пещера извън града. Тя завела при него едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като съзрял мъдростта на девойката, старецът решил да я посвети в познанието за истинския Бог. „ Зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко: красотата му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството му се дели постоянно, но от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!”, казал отшелникът на девойката.

Това описание на Небесния Жених, предизвикало в душата на святата девойка пламенно желание да го види. Старецът обяснил на Екатерина, че ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на Пресвета Богородица с божествения Младенец и поръчал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея. "Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти говорих. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с вяра, и аз се надявам, че тя ще изпълни желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син", обяснил старецът.

Екатерина послушала стареца. Докато се молела през нощта, от умора тя заспала и видяла чуден сън. Присънило й се, че пред нея стои небесната Царица и държи на ръце Младенеца, който сияел, сякаш от него излизали слънчеви лъчи. Екатерина се стараела да погледне Младенеца в лицето, но напразно - Той отвръщал от нея своя светъл лик. Тогава Божията Майка започнала да моли Сина си да погледне девойката и хвалила нейната красота и мъдрост. Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, затова няма да я погледне, додето не остави нечестието си.

Екатерина се върнала при стария човек в пустинята и с голяма тъга и му разказала това, което видяла в съня си. Монахът я посрещнал с много любов и я научил на вярата в Исус Христос. Учената и мъдра девойка скоро разбрала истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца св. Кръщение. Той я предупредил да запази своята чистота и добродетел и да се моли безспир.

Като се върнала в дома си Екатерина отново видяла в съна си Пресвета Богородица и Младенеца. Сега Господ я погледнал нежно, дал й чуден пръстен и заръчал на девойката да не търси земен годеник. Така и станало – Екатерина не мислела вече за нищо земно; душата й била пълна с божествена любов; тя мислела само за своя небесен Годеник.

По това време император Максимиан посетил Александрия за някакъв езически фестивал. Заради него празникът бил в пълния му блясък, събрали се много хора. Градът бил осквернен от зловещия вой на заклани животни, миризмата на жертви, пожари, и тълпата вътре в арената, където наказвали със смърт всеки, отказал да се отрече от Христовата вяра. Християните, осъдени на смърт, били хвърляни в огъня.

Любовта на светата Екатерина към всички християнски мъченици предизвикала ревностното й желание да облекчи техните страдания. Затова отишла да говори с езическия жрец и с император Максимиан. Тя се представила и признала вярата си в един истински Бог, и мъдрост, и светлина, но посочила и грешки на езичниците.

Красотата на момичето запленила императора. Максимиан се опитал да я убеди в превъзходството на езическата мъдрост и наредил на 50 философи и учени да спорят с нея, вместо него. Екатерина успяла да победи в спора, а мъдреците започнали да проповядват истинския Бог, Комуто се покланяла тя. Те приели мъченическа смърт и с радост чули от Екатерина, че мъчението ще бъде вместо Кръщение и ще им отвори входа на Царството небесно. Тогава императорът заповядал да бъдат изгорени живи.

Максимиан обаче не се отказал от намеренията си да убеди Екатерина. Увещавал я да се откаже от Своя Бог като обещавал богатство и слава. Тя отказала всичко и разгневен, императорът заповядал за нея най-жестоки мъчения и затвор.

Императрицата Аугуста била чувала много за света Екатерина и поискала да я види в тъмницата. Тя убедила военния командир Порфирий да я придружи в затвора с отряд от 200 войници. Когато императрицата видяла Екатерина, била впечатлена от силния й дух и как лицето й светело с Божествена благодат. Светата мъченица започнала да разказва християнското учение, и всички се обърнали в Христа.

На следващия ден довели мъченицата в съда. Заплашили я с мъчения, ако не се откаже от християнската вяра и не принесе жертви на боговете. Като видял, че не може да изплаши Екатерина и да я отвърне от Христа, мъчителят наредил да я привържат към колелата и силно да ги въртят, така че да бъде разкъсана на части и да умре от най-ужасна смърт. Но веднага щом пристъпили към това мъчение, от небето слязъл един Ангел, освободил светицата от връзките, а колелата натрошил на парчета; при това силно разбитите колела се разлетели настрани и поразили смъртно мнозина невярващи. Като видял това преславно чудо, целият народ възкликнал: Велик е християнският Бог!

Това чудо видели и императрица Аугуста, военоначалникът Порфирий и 200 войници. Те признали вярата си в Христа пред всички и всички вкупом били обезглавени.

Императорът се опитал отново да пречупи Екатерина и да я откаже от вярата й, но тя била неперклонна и като завършила молитвата си, сама сложила глава пред палача.

Според преданието, ангели пренесли мощите на Св. Екатерина в планината Синай. Там още през 330 г. по заповед на равноапостолната царица Елена върху корените на Неопалимата къпина била издигната малка църква, посветена на Божията Майка, която поставила началото на Синайския манастир. През VІ век, по Божественото провидение, ангелите възвестили на монасите от манастира, че на най-високия връх на Синайската планина се намират светите мощи на великомъченица Екатерина, пострадала през 307 г. в Александрия. С голяма мъка братята се качили на върха, който до днес носи името на Св. Екатерина, и пренесли нетленните мощи на мъченицата в манастира. Синайският манастир “Св. Екатерина” винаги се е ползвал с особен статут и по Божий промисъл се е съхранил непокътнат през вековете, въпреки превратностите на времето. Както света царица Елена, така и император Юстиниан е бил благодетел и закрилник на манастира при Неопалимата къпина. Днес манастирът е със статут на автономна православна църква под патронажа на патриарха на Йерусалим и е обявен от ЮНЕСКО за обект от списъка на световното наследство. Всички поклонници, които посещават манастира на планината Синай получават пръстен за спомен от посещението си.

Да се помолим за застъпничеството на Св. Екатерина пред нейния небесен Жених и наш Господ Иисус Христос. Отредено е тя да се почита на 24 ноември.

Няма коментари:

Публикуване на коментар