15 май 2009

За какво мечтае едно приемно момиченце



Като дойде рожденият ми ден ще си пожелая три неща: Да имаме къща, на първия етаж да има магазин и мама и тате да работят; в къщата да се съберем всички братчета и сестрички; където и да сме да те виждаме тебе. Това е мечтата, която ми сподели настаненото от два дни у дома приемно момиченце – почти на 9 години. Това третото не може да ми го обясни, но сигурно в много труден момент за нежната му детска душичка съм се появила като спасителка. Тя знае, че всеки човек си има ангел, който го пази. Разказва ми, че е чела книжки за Христос – как се родил и после как бил разпънат на кръста. Знае и за Божията майка. Знае, че преди да заспиш, трябва да си кажеш молитвата. И преди да се храниш – също. Много ме изненада това. Детето учи във втори клас, но се оказа, че не знае всички букви. Не може да чете. Смята трудно. Няма как да премине в трети клас, а много иска.
У дома милото момиченце ще остане за кратко. За съжаление не бих могла да я оставя за постоянно. Чака я настаняване в институция и тази мисъл ме ужасява. Моля се на Бога родителите й да си я поискат обратно и да продължат да живеят заедно.

Историята е много объркана. Версията е, че майката и таткото са загубили работата си в строителството. Сетне, защото не можели да плащат наем, хазяйката ги изгонила от жилището им и останали на улицата. С тях са живели две от децата им. Той има 4 свои, Тя има 2 други деца, а момиченцето у нас е общото им дете. Повечето от децата са расли в Домове. Три от каките вече са пълнолетни и са си намерили приятели. Майката и бащата обаче отказват помощ да се потърси за тях работа и жилище и заявяват, че не могат да се грижат за децата. Когато им се обаждаме по телефона, имам чувството, че разговарят с досада. Трудно е да се разбере какво се случва с това семейство, защото не казват всичко. Малката упорито мълчи за времето от момента, когато хазяйката заключила жилището до мемента в който дойде в моя дом.

Малката говори с много любов за мама и тате. Често споменава по име другите братя и сестри. Най-привързана е към баткото, който в момента е в кризисен център.
Много иска да учи, но и е трудно. Вече се борим с буквите и се надявам скоро да можем и да четем. Предизвикателството е голямо. Господ да е нас.

Снимката е от виртуалното пространство. Не мога да споделям личните данни на детото, но си позволявам да покажа как изглежда. Ето това е прелестното дете, което е на път да остане без дом и без семейство.










1 коментар:

  1. Не знам какво да кажа, може би родителите на това дете имат нужда от комплекс от мерки - много силна подкрепа, видими стимули, сериозен натиск, ако трябва и санкции - така че да започнат да се грижат поне за общото си дете.

    ОтговорИзтриване