24 юни 2011

Кенефир трава за пу... здрава



Според народната традиция на Еньовден се берат билки, защото според вярванията, откъснати на този ден преди изгрев слънце, лечебните им свойства били най-силни. Разправят, че имало обичай и голи булки да се търкарят по тревата, та да оберат берекета.

Някога обаче, много отдавна, жените в Перник си имали свои обечаи как да ползват чудодейната сила на тревите и то за женско здраве и сила.

Едно време, в някогашния Перник, имало традиционен събор на празника Еремия, който тогава бил на 1 май. Старият пернишки събор се правел откакто свят светува. За него разказва баба Деспа Евтимова, родена през 1919 г. в село Перник. Разказът й за събора и за женските нрави в навечерието на празника е записала през 1977г . в интервю етноложката Цветана Манова. Това етноложко интервю пък е пубикувано в излязлата наскоро нейна книга „Сокове от корена”.

Баба Деспа разказва на етноложката нещо, за което и тя самата не била чувала и виждала никъде другаде.

За събора в Перник на Еремия от всички околни села, а и от по-далечни места, идвали роднини и приятели. Къщите се пълнели с народ. Навсякъде всички играели, пеели, свирели – като на всеки събор. Само дето жените от вечерта започвали свой табиет.

Вечерта преди Еремия всяка жена точела шише ракия от мазето и слагала в него листа от силина, трендафил и кенефир. Това са все зеленища, които жените отглеждали в градинчетата си, за да ги имат на този ден.

Ползвали ги и за други работи. Силината зашивали в дрехите на войниците, за да са силни. С нея момите кичели ергените, за да се силят по тях. Напролет овчарите подкарвали овцете със силина, за да им дават повече мляко. На Гергьовден силина се слагала в първата буца подсирено сирене, за да има по много от него през годината.

От кенефир жените си правели чай, ако ги заболи ниско долу корема. А за жените бездетки да имат кенефир в градинчето било задължително.

И така, набраните листенца от всички тия травки, отглеждани специално за Еремия, жените накисвали в шишетата с ракия и после ги полагали под някой трендафил в двора си или у комшиите, ако си нямали свой храст. Старите жени ги учели, че тая ракия става лековита.

Рано сутринта, преди да е изгряло слънцето на Еремия, още по тъмно се събирали всички жени перничанки и се качвали на Голо бърдо. Всяка си носела своето шише с ракия у пазуката ( в пазвата). Така полека-лека стигали до една поляна, на която имало само от билката кенефир. Баба Деспа допуска да е имало и други треви, но на тях тогава им се привиждало, че расте само кенефир. Когато е разказвала историята на Цеца Манова, тя вече не била много ситурна, но все пак мисли, че местността се казвала Гложье. Тя тая поляна и сега си е там някъде в Голо бърдо – над Профилакториума.

После в разказа на баба Деспа следва един деликатен момент. Тя споделя, че едно време всички жени – и млади, и стари, са ходели без гащи. Под литаците имали само ризи. Мъжете носели гащи, защото панталоните и беневреците от носията били от груб плат и стържели мъжкото им достойнство, но жените гащи не обували.

Като стигнели до поляната с кенефира, всяка жена си отваряла шишенцето с ракийка, пийвала си от него и задигала полите на литака до голо дупе. Така всяка сядала на тревата. И започвала една пързалка на гол задник по леко стръмната поляна ...

Двайсетина жени пият ракия от шишетата си, влачат по росната трева голи дупета и с висок глас викат:

Паси, путко, трава,
да си догодина здраваааа…


Това го повтаряли по много пъти силно, та да се чуе надалеко. Стигат ниското на поляната и се връщат обратно. И отново:

Паси, путко, трава,
да си догодина здраваааа…


Така докато изгрее слънцето. Веселба до Бога – пият, викат, щипят се по заголените дупета. И хич не ги е еня, дали случайно горският Антон не ги гледа от някъде. Не ги било грижа дали някой ще ги види, защото на всяка мъжът й знаел къде е отишла.

А щом се съмне, жените – леко пийнали, целите мокри от росата и с назеленени задници, развеселени се връщали в къщи. Давали на мъжете си да пийнат от ракията с накиснатите в нея травки и после никоя не разказвала какво се случва в леглото или в сеното …

Ей това е обичай, дето някое читалище по проект може да възстанови, не ли …

А и филм може да се направи, а ?

Няма коментари:

Публикуване на коментар