02 ноември 2012

Храмът на Църква "Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец"


Храмът на пернишкия квартал "Църква" (някогашно голямо село, е наречен на св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец.

Православната църква чества паметта на светията два пъти през годината - на 6 декември, когато светителят се представил пред Господа, и на 9/22 май - денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия).

За храмов празник в Църква са избрали 22 май, наричан летни св. Никола. Но нека използваме предстоящия празник, за да разкажем малко за този стар храм.



Има паметен знак върху една икона, че църквата е осветена през 1852 г., но няма никакви данни кога е започнало изграждането й.

По устни предания се смята, че градежът е почнал през 1837г., разказва енорийският свещеник Отец Стоян Стратиев.




Под много от фреските са написани и имената на ктиторите и дарителите, помогнали за съграждането на храма: Алексо Китов, Киро, Здравчо, Христо, Велика, Малинка, Богдан.


Черквата в някогашното село Църква била върху хълма, където сега са старите гробища. По някаква причина или е била изгорена, или разрушена, разказва духовникът.



Някога, доста по-късно с ферман от султана на църковци било разрешено да си построят черква. А начинът да изберат мястото й бил такъв – завързват очите на някой мъж, завъртат го няколко пъти, за да го объркат и го карат да хвърли камък. И там, където падал камъкът – там построявали черквата.


Говори се, че тука, на това място, където е храма, някога имало старо турско гробище, разказва отец Стоян. Той си спомня как веднъж се наложило със стария свещеник в двора на храма да копаят варница – тогава така е било, варта не се е продавала в найлонови торби, ами се "гасела" в яма. И като изровили изкопа, извадили кости. Оказа се, че може и да има нещо вярно, че тука е било старо турско гробище, спомня си отецът. Но като хвърлили камъка, тука паднал и тука направили църквата, коментира той.



От детството си възрастният свещеник е запазил спомен, че в двора на храма имало килийно училище. Вече го няма , разрушило се през годините. Това обаче подсказва, че на това място един вид е бил центърът на селото.

Отсреща, в старите гробища черквата била „Успение на св. Богородица”. По-късно върху върху основите на изгорялата черква бил надстроен параклис.

През годините на управлението на комунистическата партия той е оставен на саморазрушение, подобно на храма в местността св. Спас в Църква, където през лятото боголюбиви люде сложиха готов параклис.


Знае се, че там е имало православна църква още в много ранните векове на християнството. Там е минавал римски път. И може и върху старо римско светилище да е построена църквата, но аз много не вярвам защото няма защо да има светилище, разсъждава отец Стоян. Според него това просто е било кръстопът и затова там бил построен и християнски храм. По турското време е бил разрушен.


Имало е две църкви в района едната на старото гробище и другата - там където е минавал стария римски път. Може да е било и манастир, да е имало и монаси, може да било само черква, основите на която са запазени и до днес, предполага в разказа си отец Стоян.


В храма „Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец” са запазени документи само за броя на свещениците и кои са били тези, които са служили в него.

Документите са поддържани само около 9-ти септември 1944г. и повече не е запазено. Записани са само малките имена на свещениците. Има една книга, Триодион от 1885г.- на нея отгоре са написали певците, а отдолу свещениците- Янаки първият свещеник, Петър, Николай, Борис, Борис, Тодор.

Тодор Кортанов го помнят много хора в Църква, а след това идва отец Кирил. Отец Борис Цветков пък е убит няколко дни след 9-ти септември 1944г. от новите тогава властници без съд и присъда заедно с други първенци на Църква.


Отец Стоян и презвитерата Невена ревностно се грижат за храма. Дворът е спретнат, с винаги цъфнали цветя.


Преданието разказва, че тъкмо заради почитта на местните хора към храма, селото било наречено Църква. Като се срещали, хората си казвали къде отиваш - на църква, на църква и откъде се връщаш – от църква, от църква и оттам останало името на селището.

5 Декември, 2009




Нов храм събра църковци на Спасовден 


29.05.2009 06:03
Публикувано в "Градски вестник"


Нов храм събра църковци на Спасовден в местността, която те наричат "Св. Спас", макар че такъв светец няма. Нова църквица на името на "Възнесение Господне", купена от Гърция, е монтирал там преди по-малко от седмица благонравен състоятелен човек, който не иска да му се споменава името.

Традицията местните да честват този ден като голям празник е стара, а вчера около новия храм се събра много народ. Дойдоха всички деца от училището в Църква, водени от директорката. Местният свещеник отец Стоян отслужи водосвет и освети курбана от подарени и купено от настоятелството агнета и овце.

Преданието разказва, че на мястото е имало голям манастирски комплекс и намерението е там отново да бъде вдигнат голям храм, но съображения на археолозите от музея в Перник засега са пречка.



Николай Бранков, мой близък приятел и съратник, и презвитерата Невена. Тя е твърда секесарка и зората на демокрацията. Прочу се особено на 9 октомври 2010г., когато покани премиера Борисов да живее за седмица у тях, в Ингилийската махала, за да види какво им е вкъщи, заради строежа на магистралата "Люлин". Така тя издейства шумозаглушителни панели на пътния възел.




Разказ на бай Младен Найденов (виден църковчанин, особено от времето на соца, кагато дълги години беше директор на завода "Пектин"):

Тука има един камък , който сега е зад храма и се ползваше като светилище тука.
Винаги на празника Спасов ден тука се носеха кръсци молба за дъжд и от тука – кръстец са 16 снопа, подредени в купчина.
Голямата камбана от черквата се донасясаше тука. Тръгваха от черквата. Отиваха към сегашния стадион Металург. Там хората от Ингилийската махала са изпекли една фурна хляб и изнасят буци овче сирене. Това там на най- високото място се казваше Побит камък. И обикалят църковския синор. От там минават покрай боровата гора, над квартала, там над поликлиниката горе на високото където са били имотите на Живковия род.

Имаше един заможен за времето си човек, много трудолюбив човек, баща на Милчо Живков, който направи родословното дърво. Там им беха егреците и гледат 100 брави овце. И те също са приготвили една фурна хляб, сиренето.

След това продължават обиколката. Минават към Мошино. Камбаната се носи от двама най-яки мъже. На сарък я носят на рамото и един само бие камбалото.


От там отиват в Чешкаревата махала. Там същият ритуал – маса с ракия, сирене, пресно опечен една фурна хляб. И някъде към 2-3 часа – идват тука, където бяха наредени котли, месаняци с курбан като сега, само дето са казани.  Тогава се готвеше в големи бакърени котли. И пристигат с камбаната всички хора, които са участвали в литията . И се правеше водосвет и тука се събираше цялата Църква.

Ние, с брат ми, се написали една книга за Църква, църковските родове и личности. В нея описваме с подробности историята на тая местност. Защото тука Църква е един кръстопът, защото тука са минавали поклонниците като отиват за Атон за Хилендарския, за Зографския манастир. Тука е минавал и пътят за Божи гроб. Така че тая местност е с много богата история. Аз продължавам да се интересувам от историята на Църква, защото ние сме от един от най-старите родове на Църква – Богоините.


Църква е квартал на Перник. Но още от времето когато е била село, се е запазило кметството и си има кмет. Втори мандат църковци избират Румен Петров . Първият път беше кандидат на СДС, а втория на ГЕРБ. Когато беше първият водосвет при новия параклис, Румен разказа как по чудодеен начин бяха монтирали готовата постройка.

Това беше станало преди няколко дни, но той беше още развълнуван. Параклисът беше пристигнал от Гърция такъв, както си е цял, натоварен върху камион. На 50-тина метра от мястото на разтоварването камионът попаднал в неравност и се наклонил почти на 90 градуса. Параклисът бил добре укрепен, но и той се наклонил. Ако се беше обърнал, щеше да стане голяма пакост, още се притесняваше Румен. И както се чудели какво да правят, а шофьорът си бил направо уплашен, взели да молят Богородица за помощ и да се кръстят. И докато се усетят, по чудодеен начин камионът се изправил, а с него и новият параклис. После всичко минало по мед и масло. Параклисът бил напаснат на мястото си. Но и на водосвета Румен се питаше: „Какво ли иска да ни каже Дядо Боже!?!”


Няма коментари:

Публикуване на коментар