08 март 2009

Да държим вярата си


Проповед на йеромонах Никанор от Църногорския манастир "Св.св. Козма и Дамян" по повод гибелта на двама младежи от Брезник в тежка катастрофа

Братя и сестри,
в тези скръбни мигове ни държи вярата и е добре да държим вярата си.
А каква е нашата вяра, братя и сестри? Нашата вяра е триединния Бог, нашата вяра е почеловечения наш Господ Иисуса Христа, който ни завеща две заповеди. Първата: обичай Бога от цялото си сърце, от цялата си душа, от цялата си помисъл. Това означава да живеем със съзнание на човешко същество, а не на животно, братя и сестри. Това означава, че носим безсмъртна душа и че начина, по който се държим и мислим, по който приемаме, това сме самите ние. Така изграждаме самите себе си, изграждаме у себе си човечен, ангелоподобен и богоподобен човек, добро същество, което приема Божията любов и отразява тази любов към ближния. Или във себе си ние възпитаваме нравственост. И втората заповед, която казва Христос, подобно на първата: обогати ближния си както себе си.

Ето тук в нашия общински център, в нашия град, в нашата община се случиха трагични инциденти и сега и последната трагедия. Няма я Божията благодат, братя и сестри. Оставени сме от Бога. Но не Той ни оставя, а ние го оставяме. И ето, както има такива места на Земята, които имат определени излъчвания и там удря мълнията, тъй и при нас така става. Нямаме любов помежду си. Не си прощаваме. Злословим се. Осъждаме се. Говорим всеки за другия ей така. Вредим си. Пречим си. И по този начин, братя и сестри, ние сами привличаме връз нас Божието проклятие.
Нашият край е толкова красив, един от най-хубавите краища на България и на света, бих казал. Погледнете какви поля, какви хубави планини, какви хълмове, каква хубава природа има около нас и ние нямаме време да я забележим, заети с борба с враговете, вражда, злоба и какви ли не други действия, натоварващи ни нас с всичко отрицателно и негативно, с цялото зло. И този град опустява. Вие виждате как е по селата. Вие виждате как е в самия град. А само на 30 километра от тук, в съседна Сърбия селата са пълни с млади хора. Градчета като Брезник - като излезеш, в тях е пълно с младежи. Една бразда, една линия, но оттатък има вяра, а тук при нас, братя и сестри, безверие.
Нека имаме нравствени сили да положим конец, да турим край на това. Нека не предизвикваме съдбата да бъдем още вразумявани с такива трагични инциденти. Защото Христос казва, когато се обръща към юдеите, че тези, които са се срутили от една кула, не са повече виновни от всички други. Това нещастие, което сега сполетява тези хора тук е по неизказана Божия промисъл. По неизказана Божия промисъл защо точно тях, защо точно човека, който остава жив и след това ще му тежи това нещо, въпреки че има да се изясняват още причини и вини. Но какво значение има това, братя и сестри. Това утре може да се случи на всеки един от нас, които сме сега тука, без да изключвам и себе си и който и да било, ако ние продължим този хлъзгав, наклонен и лесен път, братя и сестри, път на злобата на враждата, на ненависта. Време е да ги изкореним от себе си. То не става лесно, но става когато ние имаме нещо против ближния и си премълчим. Когато престанем да вършим срамния хамовски грях и изтъкваме недостатъците на ближния. Когато скриваме чуждите грешки, когато си прощаваме. Тази седмица е седмица на прошката и ако някой не е успял да отиде, нека иде и нека се прости. Нека погребем не децата, а нека погребем враждата, братя и сестри. Враждата помежду ни . Защото стига ни вече и не се ли уморихме от тази липса на духовност, от тази липса на обич. Къде, къде по-добре ще се живее, братя и сестри, ако когато има грешка, има и прошка, ако вместо да гледаме на ближния като на враг и като на съперник, гледаме на ближния като на брат. Ако търсим ползата не само за себе си, но ако във всичко търсим ползата и за ближния. И да не богоборстваме, братя и сестри.
Тук също имаме и друга вина. Защото виждаме как в този край, братя и сестри, църквите и манастирите са разрушени. Лесно е вината всеки да я хвърли на някакви си там управляващи. Вината е на населението. Това, че няма манастир в село Ребро, това че без малко нямаше да има манастир и на Черна гора, където сме ние, това че почти няма манастир и в село Билинци, затова, че толкова много църкви пустеят и са ограбени и осквернени . Преди около месец в учреждение към силово министерство виждам там камбана открадната - добре, че са я взели. Това се случва сега и то е заради тези откраднати камбани, заради тези порутени храмове. Затова ни сполетяват и тези беди . защото те са наши
Нашата мила Родина вече е част от едно по-голямо семейство. И ний сме част от една голяма общност. Там ние сме обаче повече като територия, а не като държава в нея - административна област с по-малки области засега и дай Боже завинаги, наречена България. Но Българската православна църква ни принадлежи, независимо какво управление настава. Независимо какво и къде сме и как се устройваме, но Българската православна църква е нашата организация. Гя се състои от нас и тя е притежание и достояние на българския народ, на мен и на теб, на всички и ние трябва да я пазим. Да я пазим като пазим сърцата си от всеки грях и като се обичаме един другиго. И да я пазим външно от нейните врагове. Дяволът няма да дойде под някаква лоша маска и да каже дай да рушим църквите и да вредим и пречим на свещенството да си изпълнява длъжностите. Той ще каже хиляди добри намерения, ще намери повод да оскверни да навреди да охули. Но, братя и сестри, изследвайте, както казват светите отци, изследвайте преди да вземате решение и пазете си достоянието. Нека пазим нашата вяра в сърцата си, нека вършим нашата вяра в делата си да бъдат дела на правда. Ето младите хора, които тук са събрани повечето учите чужди езици, вие сте наясно с техниката, вие сте много по отворени към всичко, което ни заобикаля от по възрастните ви родители. Но това, което много липсва и това, което е срамно е, че човек е прочел хиляди книги и е най добрия отличник, а не знае и не е прочел книгата на живота светото Евангелие. Не знае как да се бори с пороците си, не знае като остане самичък и посяга към спринцовката какво да направи да се спаси от това нещо. Не знае как като седне с компания кога да спре когато му е времето. Не знаете да се пазите, не знаете как да се борите със злите подтици. Но всичко това, братя и сестри, е дадено в светото Евангелие, в житията на светиите, в творенията на Църквата, И ние ще го намерите ако решите да вървите по пътя на доброто, по пътя на правдата, по пътя на любовта, на истинската любов, а не животинската, която от всякъде ви залива, любовта, която създава приятелства за цял живот и приятелства за вечността. И Вие можете да вземете от тази съкровищница, която е православната Църква и учението на светите отци и много да се поучите. Защото ние не откриваме тук топлата вода, братя и сестри. Хората, които са живели преди нас, са много по-велики от нас, защото ние сме стъпили на техните рамене. И за вас, особено за децата, е изключително полезно, за да се развиете в нравствени същества, за да бъдете мъжествени, за да може на вас да се разчита, за да бъдете отговорни, за да пазите сами себе си от подобни трагедии и да пазите и родителите си и тези които не знаят. Вие самите да бъдете посветени с евангелското слово, да знаете как да управлявате своята личност и да я насочвате към доброто. Ето сега е време, което светата Църква е определила за промяна в човека. Това е времето на Великия пост. Няма нищо страшно, няма нищо опасно и няма нищо смущаващо в това да се пости 40 дни, както е определила Църквата. Да се въздържаме от мляко, от яйца, от сирене и месна храна. Няма да умрем и няма да се разболеем. Момчетата с мускулите няма да станат по-слаби, ще станат по-силни. Нека, братя и сестри, вземем участие във Великия пост. И нека постим не само с тяло, но да постим и с душа откъм грехове, да се въздържаме от злото. А злото всеки го знае от нас, защото има съвест и всеки си му казва съвестта: да до тук може,но оттук на сетне това вече не е добро. И да може, братя и сестри, когато Бог сподоби да имате тук свещеник, който първата му работа да бъде духовната просвета да ви обясни всеки един от вас, от малък до голям, какво да направи, как да се приготви та да посрещнем радостно предстоящия празник на Светлото Христово Възкресение. Да стане съпричастик на Пасхалната радост. Да стане съпричастник на Великото Божие тайнство да приеме в себе си тялото и кръвта Христови и да се обнови за нов живот като залог за получаване и на вечния блажен живот, където е неизказана радостта на празнуващите и е велика наградата на тези, които се сподобяват.
Бог да ви благослови. Амин

Няма коментари:

Публикуване на коментар