14 април 2009

Велики вторник

Ето, Женихът идва в полунощ
и блажен е този раб, когото намери да бди,
а недостоен ще е, когото намери униващ. (Тропар)

Време е, душо, да помислиш за края,
и, изплашила се от посичането на смоковницата,
даденият ти талант трудолюбно използвай, окаяна,
бодърствай и викай:
Да не останеш вън от чертога Христов. (Кондак)

Велики вторник е ден за поучения и нравствени наставления, ден на смирение. Това е последния ден, в който народа, свещеници и власти за последен път слушат словото на Господа в храма. И то е било всеобятно; то обхващало цялото минало, настояще и бъдеще. Иисус ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.

Прочитането на Евангелските глави за всичко, случило се на този ден, ни учи как да бъдем добри християни, как да пребъдваме във вярата си и да изповядваме Господа не само с думи, но и с делата си, какво да очакваме.

Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били готови за идването на Господа. Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених:

Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий. (Мат.25:1-13).


Поучаваме се и от притчата за талантите:

… Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! (Мат. 25:14-30).


После следват пророчества за съдбата на град Йерусалим и за последните дни при Второто пришествие (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).

Няма коментари:

Публикуване на коментар